Страната ни трябва да привлича инвеститори със звена за проектиране в областта на полупроводниците, посочи ръководителят на МикроНаноЛаб в "София Тех Парк". България трябва да привлича инвеститори, работещи в областта на полупроводниците и производството на чипове, е не в изграждането на чисти стаи, защото мащабът е огромен, но за звена за проектиране. Това съветва в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria доц. д-р Георги Ангелов, председател на управителния съвет на клъстер "Микроелектроника и индустриални електронни системи" и ръководител на МикроНаноЛаб в "София Тех Парк". Той посочи, че компаниите разглеждат възможностите си от икономическа гледна точка и България в момента е ситуирана така, че най-благоприятно би било да си поставим за цел да се развиваме в областта на проектирането. „Това е област с висока добавена стойност. Възможно е да се мисли и за други мащаби, но те не могат да ни бъдат приоритет", смята експертът. „Всички бизнеси се интересуват от наличието на квалифициран човешки ресурс, а в България има няколко водещите университета, които имат опит в посока високи технологии, микро- и наноелектроника – Технически университет, Софийски университет, техническите университети в страната в Габрово и Варна, като потенциалът е съсредоточен в София“, обясни доц. Ангелов. По думите му, в проектирането и създаването на технологията на компоненти и устройства е силата на българския капацитет. „В Техническия университет е първата лаборатория по т.нар. ECAD - софтуерът, с който се проектират интегралните схеми. От 1994 година ние сме първата държава в Източна Европа, която получава академични лицензи за обучителни цензи в Европа. Софийски университет също има капацитети, БАН също работи в тази посока. Имаме възможност за изграждане на човешки ресурси", аргументира се той и прогнозира, че страната ни е добре позиционирана, за да се включи в бизнеса при разработването на нови технологии. Ангелов потвърди, че Европейският акт за чиповете се очаква да мобилизира 15 млрд. евро публични и частни инвестиции в сектора. А заедно със средствата по съществуващите програми „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“, както и с допълнителната подкрепа от държавите членки, инвестициите в полупроводникови технологии и приложения се очаква да надхвърлят 43 млрд. евро до 2030 г. Председателят на управителния съвет на клъстер "Микроелектроника и индустриални електронни системи" напомни, че целта на Европейския съюз е да удвои своя пазарен дял при производството на полупроводници от 10% на 20% и тя е е реалистична. „Процесите са бавни, защото всяка компания има някакъв профил и той е обоснован от пазара“, коментира доц. Ангелов. Той потвърди, че бизнесът е огромен – от порядъка на 550-560 млрд. долара на годишна база в световен мащаб. Доц. Ангелов е на мнение, че е възможно привличането на европейски средства за развитие на индустрията в България, но съветва да бъдем активни, а не да считаме, че ни се полага, защото отдавна международни компании вече имат представителства и се разрастват у нас. Къде в Европа водещи изследователски институти разработват нови технологии? Кои са силните страни на България в автомобилната индустрия? Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Вижте статията тук

Investor.bg, 10.02.2022 г.

България е в добра позиция в тенденцията за развитие на микроелектрониката в Европа, смята преподавателят. Днес се очаква да станат ясни подробности по предложението за европейско законодателство за чиповете. Старият континент засега догонва глобалните лидери в производството на чипове. Досега известните планове са до 2030 година Европейският Съюз да създава 20% от чиповете в световен мащаб, а зад тази амбиция стоят инвестиции за 42 милиарда евро. Като бюджет и цел това е постижимо, смята доц. Георги Ангелов, ръководител на Катедра „Микроелектроника“ в Техническия университет в София, работи и в лаборатория за проектиране и дизайн на чипове. Индустрията в областта на микроелектрониката, или чиповете, е от порядъка на няколкостотин милиарда долара годишно, това е огромен бизнес, казва В Европа има отлив на производствени мощности – фабриките, където се произвеждат чиповете, отбелязва доц. Ангелов. „Наричат се „чисти стаи“. Стойността на една такава фабрика е от порядъка на няколко милиарда долара. Този тип производствени мощности се съсредоточават в Югоизточна Азия или в Америка. В Европа остава частта, свързана с проектирането, дизайна, разработването на технологии.“ При прекъсването на веригите за доставка, което наблюдаваме в последните две години заради пандемията, се оказва, че когато нямаш производствени мощности в рамките на Европа, това създава множество затруднения, коментира Георги Ангелов. По думите му „това е обосновката защо трябва да се мисли по отношение дори на законодателно регулиране на този тип бизнес.“ В Европа има мощности за производство, но те са на чуждестранни компании, уточнява преподавателят. Развойни центрове има в Белгия, Ирландия и Франция. Логично е да се затвори цикълът, подчертава доц. Ангелов. „Производствата, когато са извън рамките на Европа, това нарушава пълния цикъл за доставяне на готов продукт.“ Георги Ангелов е на мнение, че в момента у нас ядрото, свързано с микроелектрониката, съобразно мащаба ни като държава е добро. „България в момента се намира в добра позиция. В последните 20 години беше приоритет софтуерните науки. Тенденцията в следващите 30+ години – търсенето на електронно инженерство, в частност микро- и наноелектрониката, да надвиши като тренд софтуерните специалности.“ „Има ни, и то не сме пренебрежими. Не стъпваме на гола поляна“, обобщава Ангелов.

Вижте интервюто тук

БНР, 08.02.2022 г.
 

В международната класация най-добре представящи са Медицинския университет - София, Софийският университет и Медицинския университет в Пловдив. Излезе нова класация на университетите, подготвена от испанската изследователска организация SCImago, съобщава БТА. В нея Медицинският университет в София е на най-висока позиция измежду българските висши училища. Класацията е публикувана на сайта на организацията. Класацията SCImago Institutions Rankings (SIR) на изследователските институции по света се подготвя от 2009 г. от организацията, която обединява Испанския национален изследователски съвет, университета на Гранада, университета "Карлос Трети" в Мадрид, университета на Алкала, университета на Естрамадура и други образователни институции в Испания. Общо 4126 научни институции, сред които 688 университета, са включени в класацията за 2021 г. За университетите тя оценява фактори, отнасящи се до изследователска дейност, иновации и въздействие върху обществото. Медицинският университет в София е на 513-ро място в света в общата класация на университетите и е най-добре представен измежду българските висши училища. Следва го Софийският университет "Св.Климент Охридски", който е на 524-ро място в глобалната класация. На трета позиция е Медицинският университет в Пловдив (546 в общата класация), следван от Тракийския университет в Стара Загора (555), Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (562), Университета по хранителни технологии в Пловдив (566), Химикотехнологичния и металургичен университет в София (567), Лесотехническия университет в София (581), Техническия университет в София (622). Десетото място сред българските вузове и 626-то в световната листа делят университетът "Проф. Асен Златаров" в Бургас и Югозападният университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Следват Русенският университет (641) и Техническият университет във Варна (650). Първите пет места в класацията на университетите са за Харвардския университет, САЩ, медицинското училище на Харвардския университет, университета Цинхуа в Пекин, Китай, университета Станфорд, САЩ, и Масачузетския технологичен институт, САЩ.

Вижте статията тук

24chasa.bg, 07.01.2021 г.

Проф. Валентин Колев, енергиен експерт и декан на Електротехническия факултет в ТУ-София, „В развитие“, 04.01.2022 г. Ядрената енергия е енергиен източник, които осигурява базови мощности на всяка една енергийна система, което преодопределя сигурност и надеждност на захранването, и тя е особено необходима за България. Природният газ също би трябвало да бъде признат за "зелена" енергия, макар при работата на газовите инсталации да се отделя CO2. Tова заяви проф. Валентин Колев,  енергиен експерт и декан на Електротехническия факултет в ТУ-София, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова. Високите цени на световните енергийни пазари са били основен фактор в решението на Европейската комисия да включи някои ядрени и газови проекти в зелената си таксономия, коментира Колев. „Осигуряването на безвъглеродна енергетика в ЕС е много трудно - енергийната система не може да разчита само на ВЕИ. Те не могат да осигурят статична и динамична устойчивост на системата, както и да я регулират“.В коментар за опасенията от ядрената енергетика в обществото, Колев заяви, че те се коренят в авариите в АЕЦ в Чернобил и Фукушима, но през следващите години ще бъдат засилени мерките за безопасност, както и мерките за съхранение на отпадъците от ядрено гориво. Запитан за излизането на Германия от ядрената енергетика, Колев напомни за проблемите в енергийната система на страната заради липсата на вятър за ВЕИ през втората половина на 2021 г.  „Не мога да си представя, че е възможно енергийният баланс на даден участник в синхронната зона на континентална Европа да може да осигури надеждността на електрозахранването от ВЕИ", без базови мощности и без инерционните маси в турбините на традиционните ядрени и въглищни централи, каза Колев. Тези инерционни маси не могат да бъдат заместени от ВЕИ, добави той.  „Наличието на по-голям процент ВЕИ в една електроенергийна система създава условия за нестабилност в случаи на статични и динамични промени в системата“. Според Колев Германия вече работи по устройства, които да осигурят подобни инерционни маси, но предупреди, че спирането на германските реактори може да доведе до разпад на електроенергийната система, който ще се засегне много по-голям регион от Европа. Запитан за предложеното от КЕВР увеличение от 30% на цената на природния газ, Колев заяви, че през последните над двадесет години е била изградена солидна нормативна база за ценообразуването на енергийните доставки и напомни, че КЕВР е задължена да осигурява необходимата печалба на базата на разходите на енергийните дружества, за да могат те да изпълняват лицензиите си. Ако има регулации, които са некоректни или създадени в полза на дружествата, те трябва да бъдат променени, добави той. Увеличението на цената на газа може да предизвика увеличение на топлинната енергия и на електроенергията и преминаване на потребители от газ към ток, което ще натежи на системата, предупреди Колев.

Гледайте предаването тук 

Bloombergtv.bg, 04.01.2022 г.