"Рестартирай Европа": Усъвършенстването на автомобилите е една от гаранциите за безопасно пътуване
Ето най-интересната информация от преподавателя в Техническия университет доц. д-р Илиян Дамянов.
Вижте статията тук
БНР, 07.09.2021 г.
Студенти от 8 професионални направления и 18 защитени специалности ще се обучават безплатно
18.08.2021 г.
Студенти от 8 професионални направления и 18 защитени специалности ще се обучават безплатно. Това стана възможно, след като правителството одобри списък на професионални направления и защитени специалности, които се освобождават от такси за обучение. Тези направления и специалности са с най- висок бъдещ недостиг от специалисти на пазара на труда. Целият курс на обучение е безплатен за студентите, приети от учебната 2021/2022 г., в специалности от професионалните направления „Педагогика на обучението по...", „Религия и теология", „Математика", „Физически науки", „Химически науки", „Химични технологии", „Енергетика", „Материали и материалознание". Без такси ще се обучават студентите в специалности „Арменистика и кавказология", „Африканистика, „Индология", „Иранистика", „Класическа филология", „Новогръцка филология", „Румънска филология", „Унгарска филология", „Хебраистика". В списъка попадат също „Ядрена техника и ядрена енергетика", „Машини и апарати за хранително-вкусовата и биотехнологичната промишленост", „Машини и апарати за хранително-вкусовата промишленост", „Топло- и ядрена енергетика". Безплатно ще е обучението и за студентите, приети в „Ядрена енергетика", „Корабостроене и морска техника", „Хидростроителство", „Металургия", „Технология
на дървесината и мебелите". Мярката се прилага за втора година и ще обхване 8916 студенти в първи и втори курс в 18 държавни висши училища. За покриване на таксите за първия семестър на студентите, приети от учебната 2021/2022 г., ще бъдат необходими 1.6 млн. лева. Те ще са за сметка на разчетени разходи по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2021 г. Средствата, необходими за 2022 г., ще бъдат планирани със Закона за държавния бюджет по бюджетите на съответните държавни висши училища. Целта на мярката е да възобнови интереса на кандидат-студентите към тези важни специалности и направления, за да се подготвят кадри, необходими за икономиката и обществения живот.
Вижте статията тук
Mon.bg, 18.08.2021 г.
Teлeнop Бългapия нaгpaди oтличници oт Texничecĸи yнивepcитeт – Coфия
30.07.2021 г.
Πo вpeмe нa тъpжecтвeнa цepeмoния зa вpъчвaнe нa диплoми в yнивepcитeтa Бoгдaн Динeв, диpeĸтop „Texничecĸa cтpaтeгия и инжeнepинг” пoĸaни зaвъpшвaщитe cтyдeнти дa ce пpиcъeдинят ĸъм eĸипa нa ĸoмпaниятa. Бoгдaн Динeв, диpeĸтop „Texничecĸa cтpaтeгия и инжeнepинг“ в Teлeнop Бългapия бeшe oфициaлeн гocт нa тpaдициoннaтa цepeмoния в Texничecĸи yнивepcитeт – Coфия пo вpъчвaнe нa диплoмитe нa зaвъpшвaщитe бaĸaлaвpи и мaгиcтpи. „Teлeĸoмyниĸaциитe, ĸoитo ca cpeд вoдeщитe ceĸтopи в Бългapия, ca нa мнoгo виcoĸo нивo нe caмo в Eвpoпa, нo и в cвтoвeн мaщaб. A тoвa, cмeлo мoгa дa ĸaжa, чe ce дължи имeннo нa инжeнepи ĸaтo вac, нa млaдитe cпeциaлиcти, ĸoитo Texничecĸи yнивepcитeт – Coфия пoдгoтвя“, cпoдeли Динeв и пoжeлa ycпex, ĸypaж и любoпитcтвo нa вcичĸи, нa ĸoитo им пpeдcтoи дa нaпpaвят cвoитe пъpви ĸpaчĸи в пpoфecиoнaлния cи път. Toй oтпpaви и oфициaлнa пoĸaнa, ĸaĸтo ĸъм нacтoящи, тaĸa и ĸъм вeчe бившитe cтyдeнти, имeннo тeзи, изĸлючитeлнo вaжни cтъпĸи, тe дa нaпpaвят c Teлeнop Бългapия и дa взeмaт yчacтиe в пpeдcтoящoтo издaниe нa cтaжaнтcĸaтa пpoгpaмa Нub bу Теlеnоr. Caмият тoй e възпитaниĸ нa TУ Coфия и e cpeд пъpвитe, ĸoитo ce възплзвaт oт тaзи възмoжнocт. Taĸa пpeз 2006 гoдинa зaпoчвa paбoтa в oпepaтopa ĸaтo инжeнep paдиoчecтoтнo плaниpaнe. Зa пocтигнaтитe oтлични ycпexи пo вpeмe нa oбyчeниeтo cи двaмa мaгиcтpи (cpeбъpнитe мeдaлиcти Kpacимиp Baчeв и Дecиcлaвa Hиĸoлoвa) и двaмa бaĸaлaвpи (злaтният мeдaлиcт Cтoян Maджиpoв и Paдocтинa Πeтĸoвa) пoлyчиxa пepcoнaлни пoздpaвлeния и пoдapъĸ. Πoздpaв ĸъм бaĸaлaвpи и мaгиcтpи oтпpaви и Hиĸoлa Чaĸъpoв, диpeĸтop „Oпepaции“ в ЦETИH Бългapия, ĸoмпaния ĸoятo пpeдлaгa нa бългapcĸия пaзap тeлeĸoмyниĸaциoнни и инфpacтpyĸтypни ycлyги oт cвeтoвнa ĸлaca. B пapтньopcтвo c Teлeнop Бългapия двeтe ĸoмпaнии нe вeднъж ca oтличaвaни c пpecтижния cepтифиĸaт Веѕt іn Теѕt зa ĸaчecтвo нa мpeжaтa нa мeждyнapoднaтa ĸoмпaния зa измepвaнe нa мoбилни мpeжи umlаut. Cътpyдничecтвoтo мeждy Teлeнop Бългapия и Texничecĸи yнивepcитeт – Coфия дaтиpa oт 2004 гoдинa. Boдeщaтa възмoжнocт, ĸoятo тeлeĸoмът пpeдocтaвя нa млaдитe xopa дa зaпoчнaт пpoфepcиoнaлнaтa cи peaлизaция и дa тpyпaт oпит c дoĸaзaни пpoфecиoнaлиcти в paзнopoдни бизнec cфepи e eжeгoднaтa cтaжaнтcĸa пpoгpaмa Нub bу Теlеnоr. Toвa, ĸoeтo я oтличaвa, e чe cтaжът e c пpoдължитeлнocт eднa гoдинa и yчacтницитe paбoтят нapaвнo cъc cвoитe ĸoлeги. Дo мoмeнтa cвoeoбpaзнaтa шĸoлa ca пpeминaли oĸoлo 60 cтaжaнти, a мнoгo oт тяx ca пoĸaнeни дa ocтaнaт в eĸипитe, в ĸoитo ca paбoтeли. Cтapтът нa тaзгoдишнoтo издaниe пpeдcтoи дa бъдe oбявeн в нaчaлoтo нa aвгycт.
Вижте статията тук
Кaldata.com, 30.07.2021 г.
„Ало, Космос! Говори България!“: Ние искаме да участваме в бъдещето
26.07.2021 г.
За Космоса, Луната, планетите: Български деца разговаряха с астронавти от МКС nova.bg Българските деца имат уникалната възможност да разговарят с астронавти от Международната космическа станция. Инициативата е на Атлантическия клуб, който тази година отбелязва своята 30-та годишнина. Събитието „Ало, Космос! Говори България!“ започна рано тази сутрин с лекции и презентации. Учениците се срещнаха с учителя по физика Теодосий Теодосиев, с учени от БАН. Първият ни космонавт Георги Иванов и посланикът на САЩ Херо Мустафа също са гости на събитието. В центъра на българския космически 26 юли е вдъхновителят на идеята Соломон Паси. Д-р Ангел Апостолов, директор „Космически архиви“ - Атлантически клуб в България, сподели в предаването "Денят на живо с Наделина Анева" по NOVA NEWS, че инициативата се ражда преди повече от година. "За първи път в Европа се прави такова събитие с деца, това се е случвало в САЩ, обикновено такива разговори са със специалисти по определена тема", заяви той. Според него науката започва да изостава от ставащото в Космоса. Той информира, че космическите изследвания водят до много неща, които ползваме - GPS, техника за сканиране, мобилни телефони и редица предмети от ежедневието. "Колкото подалеч се гледа към Космоса, това ще е белег на развитите държави", категоричен бе Ангел Апостолов и добави, че Космосът вече става нещо изключително близко и ние не можем да си позволим да изоставаме от тези процеси. В предаването доц. Милена Крумова, организатор на NASA Space Apps Challenge, заяви, че тази тема е важна за децата, защото това ги кара да мечтаят и да бъдат това, което искат, насочва ги към науката, математика. "Младите хора, които участват в състезания от подобен тип, стават по-убедени, по-креативни и поуспешни", добави тя. За доц. Милена Крумова рано или късно ще има нов българин в Космоса, като за това спомагат инициативите в образованието, но заяви, че само с мечта нищо не се постига, а тя се реализира със сериозно образование и упорит труд. "В образователния процес трябва да има разнообразни дейности, не само четене, а питане, отговори, опити, изследвания, да се планират цели, да се задават конкретни въпроси", каза още Милена Крумова и заключи, че двигател за постигане на нови неща са високо поставените цели. Посланикът на САЩ в България Херо Мустафа пожела на присъстващите деца да се доближат много близо до МКС и никога да не престават да се стремят към звездите.
Вижте репортажа тук
Седем висши училища получават статут на изследователски университети
22.07.2021 г.
Седем висши училища получават статут на изследователски университети за следващите четири години. Списъкът беше одобрен от Министерския съвет днес и от 2022 г. ще се актуализира до 1 ноември всяка година. На критериите за изследователски университети отговарят Софийският университет "Св. Климент Охридски" (СУ), медицинските университети в София, Варна и Пловдив, Техническият университет в София, Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“. Седемте университета имат значима по количество и качество научна продукция и най-голям брой цитирания в научната литература. Със значителен брой защитили докторанти се отличават широкопрофилните университети, а тези с инженерен профил имат научна продукция, видима в международните издания. Всички са със сериозен дял на привлечени средства от международни и национални проекти и програми, както и от договори с български и чуждестранни предприятия. СУ и Медицинският университет в София събират над 5000 точки при необходим минимум от 1000. Между 2000 и 3000 са точките на медицинските университети във Варна и Пловдив и на Техническия университет в София. ХТМУ и Пловдивският университет имат между 1000 и 2000 точки. Оценката за научната дейност на висшите училища се изчислява по приета неотдавна от кабинета методика, която включва само обективни критерии. Взимат се предвид научните резултати, видими в международните бази данни Scopus и/или Web of Science, и други проверими данни, отразяващи развитието на академичния състав, общественото и икономическото въздействие на научната дейност. Стойностите по конкретните показатели се изчисляват в точки и оформят крайна оценка по определена формула. При определянето на първите изследователски университети е използвана информацията, представена от висшите училища в периода 2017-2020 г. във връзка с ежегодната оценка на тяхната научна дейност съгласно Закона за насърчаване на научните изследвания. Университетите бяха поканени да подготвят кандидатурите си за предстоящата процедура още на 24 юни т.г., след като МОН публикува за обществено обсъждане методика за придобиване на изследователски статут. В Министерството на образованието и науката постъпиха заявления от 26 висши училища. Те бяха оценени по приетата от служебния кабинет методика от междуведомствена група, създадена със заповед на министъра на образованието и науката. Статутът на изследователско висше училище бе въведен в Закона за висшето образование през 2020 г. Той се дава за значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и високи резултати от научноизследователска дейност, оценени съгласно обективни показатели. Изследователските университети ще получат допълнително целево финансиране за развитие на научната дейност от Националния план за възстановяване и устойчивост. Затова определянето им е задължително условие за това неговата реализация да започне навреме.
Вижте статията тук
МОН, 22.07.2021 г.
Dnevnik.bg, 22.07.2021 г.
Mediapool.bg, 22.07.2021 г.
Dariknews.bg, 22.07.2021 г.
Segabg.com, 22.07.021 г.
Мarica.bg, 22.07.2021 г.
Рress.azbuki.bg, 22.07.2021 г.
Рress.azbuki.bg, 29.07.2021 г.