яну
фев
мар
апр
май
юни
юли
авг
сеп
окт
ное
дек
Брошура

Плакат

Показване на 1-5 от 229.

Ако “Фолксваген” изгради завод у нас, ние можем да го захраним с...

19.06.2019 г.



Ще имаме кадри за тях, категоричен е ректорът на Техническия университет проф. Георги Михов

Ако “Фолксваген” изгради завод у нас, ние можем да го захраним с кадри. Нямаме конкуренция в частните университети, защото инженерни специалности при тях просто няма. В България, както и в света, съществува огромен глад на кадри в инженерните професии. Индустрията и бизнесът все повече се обръщат към университетите, за да стимулират обучението в определение професии. Самото образование е специфично, изключително скъпо и поради тази причина частните образователни институти отбягват отварянето на подобни специалности. Тези дни започна и кампанията за набиране на студенти във висшите учебни заведения. С какво Техническият университет може да бъде притегателен за абитуриентите. Това заяви ректорът на Техническия университет проф. Георги Михов.
Кой е проф. Георги Михов? Чл. кор. проф. дтн. инж. Георги Славчев Михов е български учен, инженер по електроника, изобретател, ректор на Техническия университет в София от 2014 г., член-кореспондент на Българската академия на науките от 2018 г. Михов е възпитаник на езиковата гимназия “Христо Ботев” в Кърджали. Завършва ВМЕИ “Ленин” (сега Технически университет) в София със специалност “Електронна техника”. Изобретател. Проф. Михов е научен секретар на Специализирания научен съвет по електронна и компютърна техника при Висшата атестационна комисия (2004-2010). Член е на Научния съвет на Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН (2010) и на Съюза на учените в България (секция “Биомедицинско инженерство”). Ето какво още каза ректорът на Техническия университет проф. Георги Михов в интервю за в. Труд:
Вие имате толкова много титли – член кореспондент на Българската академия на науките, професор, доктор на техническите науки. Как да се обръщам към вас, господин Михов?
– Най-ценното обръщение е „инженер“.
– Няма да крия – винаги съм съм се отнасял зле с математиката и физиката, както и те с мен. Ако трябва сега да избирам професия, как бихте ме убедили да следвам в Техническия университет?
– Бих ви убедил с историята, настоящето и перспективите за бъдеще. До този момент ние сме произвели над сто хиляди инженери. Инженери, които са създали една цяла България и които са намерили добра реализация не само в страната, но и в чужбина. От нашия университет са произлезли стотици учени, седем академици са наши възпитаници. В момента обучаваме в единадесет професионални направления, шест от които са в техническите науки и дават званието „инженер“. Във всички тези шест инженерни направления, ние сме на първо място в рейтинговата система. – Защо? Заради реализацията на кадрите ли? – Водещо е качеството на образование и реализацията след това. Това са основните параметри, по които се оценява едно учебно заведение. Разбира се в качеството на образованието се включва и качеството на преподавателския състав, на материалната база, на учебната документация. През миналата година институционална оценка от Националната агенция по оценяване и акредитация е цифром и словом 9,56, при десетобална система. Всъщност това е най-високата оценка, която български университет е получавал. Разполагаме с 14 факултета тук в София, два в Пловдив и един в град Сливен. Освен това под наше управление имаме три колежи – един в София, един в Сливен и най-новият ни, който е и наша гордост, е колежът машиностроене в град Казанлък. – Казвате Казанлък, изглежда тясно сте свързани с нуждите на индустрията?
– Да, това е колеж, който обслужва изцяло предприятията в региона, включително и тези от Военно-промишления комплекс. Мога много да говоря за колежа – вече трета година съществува – и има много, много добри студенти, които следват, и на които им е гарантирана реализацията. – Каква перспектива имат вашите студенти, ако решат след това да заминат за чужбина? – Ако някой предварително вижда себе си в чужбина, ние предлагаме обучение в три чуждестранни факултета – за германско инженерно образование и промишлен мениджмънт, Факултет за франкофонско обучение по електроинженерство, а третият е Английски факултет по индустриално инженерство. Обучението се води на съответния език от български и чуждестранни преподаватели. Те са свързани с университети в съответните страни, а завършващите получават двойни дипломи, които се признават в Европейския съюз. Все пак искам да подчертая, че при нас обучението е много тежко, защото се държи на качеството и не всеки успява да завърши, но пък тези които завършват, се реализират много лесно. До втори курс си проличава кой ще продължи и кой ще се откаже, защото тогава започват курсовете по фундаменталните науки.
– Нека позная – висша математика.
– Да, тя – също. Плашилото на всички.
– В момента имате над 11 хиляди студенти, изкушавате ли се да приемате повече обучаеми?
 – Държим преди всичко на качеството, а не на бройката. За последните пет години, държавната поръчка, която сме заявявали е почти неизменна, която е около 3500-3600, а изпълнението е около 96 и 99 на сто. Това показва едно постоянно задържане на прием в нашия университет, спрямо държавната поръчка. За съжаление в последните четири-пет години броят на студентите, които пожелават университета, има лек спад. Ако говорим за езика на числата, той е около 10 на сто. Причините са демографски, много деца отиват да учат в чужбина и недостатъчен афинитет на обществото към инженерното образование. В момента има глад на инженери и у нас, и в чужбина. Така или иначе тази професия много трудно се придобива, защото е много отговорна.
 – Вие споменахте, че над 100 хиляди души са завършили университета и те са изградили България. След промените изглежда индустрията се срина тотално. Как ви изглежда от тази гледна точка страната днес?
– Така беше, но днес очевидно се наблюдава подем на индустрията. Това си личи от факта, че има голямо търсене на кадри. Очевидно се наблюдава и недостиг на такива. Дори мога да кажа, че откриването на Колежа в Казанлък е продиктуван точно от този остър недостиг на кадри за индустрията, особено в машиностроителните специалности.
 – Кои са най-търсените специалности на пазара по ваши наблюдения?
 – Без никакво съмнение това са специалистите по IT-технологиите – там търсенето е най-голямо, както и заплащането, разбира се. Там нямаме проблеми със запълването на местата.
– Как се справяте с конкуренцията на частните учебни заведения?
– Ние нямаме конкуренция в частните университети, защото инженерни специалности в частните университети просто няма. Не само, че не са атрактивни, но са и скъпи за обучение. За да се произведе един инженер трябва много скъпа материална база, каквато частните висши учебни заведения не могат да си позволят. Има само два университета, които предлагат комуникационна и компютърна технология като специалност. Но когато говорим за енергетика, корабоплаване, авиация, електротехника, електроника и автоматика, с общото инженерство – няма ги в частните университети.
– Смятате ли, че ако „Фолксваген“ построи онзи прословут завод у нас, ние можем да ги захраним с кадри?
– Знам за този проект и мога да кажа, че можем да ги захраним със специалисти – не само инженери, но хора от средния персонал. Може би не веднага, не наведнъж, но ние имаме потенциала да произведем тези кадри.
– В кои направления България, като индустрия, технологии, може да се конкурира на световно ниво с могъщи икономики като тези на САЩ, Китай, Южна Корея, европейските държави?
– Ние успешно се конкурираме в областта на IT технологиите, в областта на електротехниката, електрониката и автоматиката, в областта на комуникационната и компютърната техника.
– Как изграждате материално-техническата база? Тя, казахте, е доста скъпа.
– Средствата за базата се придобиват по няколко начина. Тези, които идват по линията на бюджета, не са достатъчни, затова университетът участва в национални и европейски проекти – по фонд научни изследвания на министерството, европейски проекти по развитие на човешките ресурси „Хоризонт 2020“ и участваме в изграждането на три центъра за върхови постижения и един за компетентности, в които делът на университета общо е около 152 млн. лева, която е значителна сума. Надяваме се, че чрез тези средства ние ще можем да подобрим нашата инфраструктура.
 – Индустрията как ви подпомага?
– Гладът за кадри кара частните компании да инвестират много в Техническия университет, като обзавеждат центрове, лаборатории изцяло за тяхна сметка. Бих посочил всичките телекомуникационни оператори, бих посочил също фирми като „Телемеханик“ в областта на автоматиката. В областта на транспорта – също.
– В двора на ректората видях и доста момичета. Жените интересуват ли се от инженерни специалности?
– О, все повече. Както от военно дело, така и от техника и започват да конкурират изключително добре мъжете. И не само ги конкурират, но и ги стимулират да учат повече.
– Имате ли дами, които са завършили вашия университет и се гордеете с тях?
– Има доста изявени от тях, да. Бих посочил една дама инженер, завършила технология на машиностроенето – председателя на парламента – госпожа Цвета Караянчева.
– Да, определено е изявена. И освен това ви е съгражданка – от Кърджали.
 – Съграждани сме, но не съм имал възможността да я познавам, преди да влезе в политиката на такава висока позиция. Бих посочил също бившият вицепремиер Лидия Шулева, която също е завършила Техническия университет. Бих посочил и сегашната заместник-министърката на образованието – Таня Михайлова. Също – небезизвестната Саша Безуханова и още много други.
– Ако трябва да поискате от държавата помощ – законодателна, финансова, какво би било то?
– Това, което ми се иска, особено законодателно, да се разрешат възможностите за споделени ресурси на университетите. Държавните университети, особено тези, които са на територията на Студентски град и са произлезли от бившата Политехника, имат доста общи части – касаещи обучението по математика, по физика, по химия. Единият университет е по-добър в едното, другият – в другото. Същото касае спортните комплекси. Нашата база например се ползва от пет университета и по някакъв начин това трябва да бъде регламентирано законодателно. Това означава да можем да предоставяме обучението един на друг по определени специалности и дисциплини.
– Как би изглеждало това реално?
– Съвсем конкретно, може да се създаде един общ център по обучение по математика, който да обслужва Минно-геоложкия институт, Химическия, Лесо-техническия университет. Същото може да се случи и с обучението по химия, по чужди езици. По този начин могат да се обединят както кадровите, така и материалните ресурси. Това ще доведе до съкращаване на разходите и до повишаване на качеството на образование.
– А това няма ли да доведе до съкращаване на преподавателите?
– Едва ли. Ние и сега имаме недостиг на преподаватели, така че няма опасност да бъдат съкратени преподаватели. Вижте, споделянето ще даде възможност на всички тези университети да повишат качеството на обучение.
 – Какви са стандартите на заплащане при инженерите?
– Различни са. В IT сектора получават сериозни заплати и премии. Това пък кара много български специалисти да се връщат у нас. В областта на машинното инженерство, енергетиката, все още не са достатъчно високи заплатите и това води и до отлив на кадри. Ще призная, че трудно запълваме местата за енергетици. Това е проблем и на обществото, но и на бизнеса. Ние разчитаме на бизнеса. Ако го няма него, няма да ни има и нас. Затова той участва все по-активно не само в подкрепата на университета, но дори и в изготвяне на учебните програми, защото това го касае пряко. Без активното взаимодействие на университета с бизнеса, обучението в инженерството е невъзможно.
– Вие сте горди от това, че в Техническия университет е заработила първата телевизия у нас. Така ли е?
 – Опитите да се подаде телевизионен сигнал започват още през 1951-а. Тогава, когато много малко държави по света са имали телевизия. Първото излъчване е направено през 1952 година. Тогава е подаден телевизионен сигнал по жица между две лаборатории. А безжичното излъчване започва на 1 май 1954 година. Това се случва от кула на покрива на старата сграда на университета, до паметника на Васил Левски, която сега е галерия „Квадрат 500“. Два дни в седмицата е излъчвана програма – по два часа филми и кратки репортажи. Създава се и телевизионен център, и забележете, той съществува до 1960-а година. А година по-рано се създава БНТ. Това е забележително, че сме имали две програми от самото начало.
 
Вижте интервюто тук 
Blitz.bg, 19.06.2019 г.

Trud.bg, 19.06.2019 г.

2019-06-19

Практически опит и кариерни възможности за студентите, завършили VIVACOM Техническа академия

14.06.2019 г.


 
 
За девета поредна година 16 студенти от III и IV курс от специалност „Телекомуникации“ на Техническия университет в София завършиха успешно VIVACOM Техническа академия. Шестима от тях започнаха стаж в компанията, двама бяха назначени на работа. За първи път тази година беше организирана обща среща на лекторите и участниците, по време на която бяха обсъдени  очакванията на студентите. За избягване на стандартната учебна обстановка част от лекциите бяха проведени в някои от ключовите обекти, част от технологичната инфраструктура на телекома. Местата бяха подбрани тематично, така че студентите да се информират и видят лично новостите с бранша. Темата за „MAN мрежи“ беше представена в Центъра на управление на мрежата и услугите на VIVACOM, a с „TV платформи“ бъдещите специалисти се запознаха в телепорт „Плана“. За изминалите девета години, откакто се провежда, VIVACOM Техническа академия се наложи като отлична възможност и предпочитан избор за младите инженери да затвърдят теоретичните си знания с практически ориентирани курсове, които не са включени в редовния план на обучение. В рамките на една учебна година ключови служители на VIVACOM работят с тях и предават практическия си опит чрез презентации и казуси. Освен специфични технически познания, студентите придобиват и ценна подготовка за комуникации и поведение в реална бизнес среда. Едно от най-съществените предимства за завършилите VIVACOM Техническа академия е получаването на допълнителни точки при формирането на състезателния бал за магистратура във Факултета по телекомуникации в Техническия университет, София.
 
Вижте статията тук

F
lashnews.bg, 14.06.2019 г.
2019-06-19

Празник на розата в Казанлък - красота и цветове



116-те Празници на розата - възхвала и поклон пред създателите на течното злато на света
В кулминацията на Фестивал на розата в Казанлък, кметът Галина Стоянова честити празника на казанлъчани и техните гости: „116-те празници на розата са възхвала и поклон пред труда на всички розопроизводители и розопреработватели, които създават течното злато на света. Да им благодарим за това, че пазят традицията такава, каквато е от векове“, започна приветствието си Кметът на Казанлък на централния площад „Севтополис“. „Тази година празниците са уникални, защото представят най-уникалния продукт, който се получава от красивата роза Дамасцена -българското розово масло, което съдържа 283 компонента, които го правят най-качественото розово масло в света“, посочи Галина Стоянова пред хилядите жители и гости в центъра на града.„То получава златни медали и награди на изложенията в Лондон, Париж, Милано, в целия свят, защото българското розово масло е най–качествено и най–търсено от всички порфюмерийни индустрии по света”. Към своите съграждани Галина Стоянова се обърна с думите: „Уважаеми казанлъчани, Вие сте един достоен български народ, който пази Долината и традициите тук. Прекланям се пред Вашето трудолюбие, Вашето гостоприемство и Ви благодаря, че и днес посрещнахте гостите ни от целия свят! Дръжте здраво корена си тук, в Долината, за да я правим по-красива и да я предадем през вековете!“. На хилядите посетители на Казанлък в днешния ден, кметът пожела: „Добре дошли, уважаеми гости! Насладете се на духа на Казанлък и на красотата на нашите обичаи и традиции!“ „Щастлива съм, че съм тук отново, за поредна година в тази благодатна Долина - на тракийските царе, на Цариците на Розата, на древните традиции и на динамичното бъдеще, на усиления труд, но и на прекрасните фестивали”, възкликна председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Пред официалните лица: Негово Високопреосвещенство Старозагорски митрополит Киприан, Почетен гражданин на Казанлък за тази година, заместник-председателя на Народното събрание Емил Христов, ръководството на Областна управа-Стара Загора, Общински съвет и Администрация, чуждестранни делегации Цвета Караянчева заяви: „Тук сякаш се е събрала красотата на света! Много хора, много слънца, много лица, ароматът на розата, прекрасната гледка към върховете на Стара планина и Средна гора – това е Казанлък. Хората чуват за този прекрасен край и се стичат от целия свят". Караянчева изрази благодарност към кмета Галина Стоянова и нейния екип за това, че години наред поддържат тази традиция, която ще се предава на поколенията. Председателят на Народното събрание подчерта, че за нея Казанлък е град на красотата, но е и индустриален град. „За да се върнат тук младите хора и да останат им трябва работа, възможности, образование, култура и любов към родния край". Караянчева изрази радостта си от откриването на Технически колеж в Казанлък към Технически университет-София, който ще подпомага с кадри местната индустрия. Празничното шествие в Казанлък започна след отдаване на почит към паметта на Ботев и загиналите за свободата на България. Точно в 12:00 часа с воя на сирените многобройните гости на празника от близо и далеч, на крака сведоха глави за подвига на героите на България. Под мотото „Началото...“пред публиката дефилираха пъстри състави на детски градини, училища, читалища, културни институти и гостуващи състави от побратимени градове. Шествието в Казанлък обедини  емоциите на над 5 000 участници и стотици хиляди гости. За първи път публиката бе поздравена от студентите на Технически колеж-Казанлък към ТУ-София, които бяха част от красивото дефиле. По традиция, празничният ден започна с пресъздаване на цветните ритуали „Розобер“ и „Розоварене“ в розови градини край Казанлък за официалните гости и туристи. 51-та Царица Роза Вероника Кънева и нейните подгласнички Кристияна Митева и Стела Владева бяха неотлъчно сред участниците в празничните събития. Шествието завърши с царска благословия за жителите на Долината и даде начало на рекордно дълго общо хоро. Събитията от програмата на 116-я Празник на розата ще продължат от 20:00 часа, когато на площад „Севтополис“ ще се състои официалното му закриване. Празничен концерт ще изнесе Военен духов оркестър при 61 Стрямска механизирана бригада-Карлово.
 
Вижте статията тук

Dariknews.bg, 02.06.2019 г.

2019-06-19

Отборът на ТУ заминава на международни състезания

Отборът на Техническия университет в София се готви за участие в международната автомобилна надпревара в Англия. Те подготвят трета версия на първия български състезателен болид. Студенти от различни факултети на Техническия университет проектираха и реализираха прототип на състезателен болид. В момента те работят върху трети модел, с който ще участват в международни състезания в Англия и Чехия. В началото по болида са работили едва 5 души, днес те са 40. Никол е една от тях. Тя е във втори курс и учи „Мехатроника и информационна техника“. Кристиан е студент, трети курс в УНСС, специалност „Финанси и счетоводство“. Определя себе си като изключението в екипа, защото само той е от друг университет.   Никол Цилева: „Адреналинът от това да караш автомобил е много хубав. Просто е много зареждащо.“  Кристиан Иванов :„Много хора ни питат това картинг ли е, болид ли е, бъги ли е. Питат ни с какво може да го сравняваме. Това с нищо не може да се сравнява.“  Състезанието е в две части, обясняват младежите. То включва в себе си статична и динамична дисциплина.  Никол Цилева: „Трябва да изготвим един бизнес план, в който трябва да покажем, че нашият проект си заслужава, ако се използва за масово производство. Как ние ще си върнем тази инвестиция, как ние ще продадем нашия продукт, така че да изкараме пари от него. Всъщност идеята ни е да ни подготви този проект за живота. Ние да можем след това да продаваме себе си.“  За техническите пропуски отговаря Владислав Иванов, главен асистент към катедра „Машинни елементи и неметални конструкции“ в ТУ.  Владислав Иванов-гл. асистент към катедра „Машинни елементи и неметални конструкции“ – ТУ: „Идеите, всичко идва от тях. Те са изключително добре подготвени. И моите колеги са си свършили работата. Някои от тях идват добре подготвени дори от училище. Има такива, които са първи или втори курс и са завършени инженери.“  Студентите отиват за втори път в Англия. Въпреки трудностите, които са имали при първото участие в състезанието, те са доволни от постигнатия резултат.  Кристиан Иванов: „Имахме проблеми с двигателя и буквално 3 дни преди да изпратим болида към Англия, трябваше да извадим двигателя. Съответно двигателят го слагахме на пистата. Хората от техническата инспекция ни казаха, че няма шанс да участваме, но успяхме.“  Кристиан е един от пилотите на болида. Най-вероятно тази година именно той ще го управлява. И Никол, и Кристиан очакват с нетърпение състезанията, които им предстоят това лято. Никол Цилева: „Нашият болид има пълния потенциал да се развие и да стане нещо много добро, тъй като и други състезатели от други отбори са разглеждали нашия болид и са оценявали това, което сме направили. Просто ни трябва още малко време, за да може да го изпипаме докрай.“ Кристиан Иванов: „Трябва да бъдем реалисти. Не можем да се борим за първите места, защото те просто имат много големи бази, имат много големи спонсори, но смятам, че ще се борим рамо до рамо с тях та дори и ще ги изпреварваме повечето отбори.“
Първото участие на студентите с болида е в Англия през юли. През август те отиват в Чехия.

Вижте репортажа тук

Тvplus.bg, 03.06.2019 г.

2019-06-19

Може ли БДЖ да остане национален превозвач и след 2024 г.?

13.06.2019 г. 

Експерти даваха своите предложения за бъдещото развитие на държавните железници. Наясно сме, че положението в БДЖ не може да се промени за няколко месеца. Това обясни днес председателят на Съвета на директорите в „Холдинг–БДЖ“ Григори Григоров при откриване на общественото обсъждане за закупуване на нов подвижен състав. След анализ на БДЖ стана ясно, че такъв ще дойде най-рано в средата на 2023 г., а дотогава ще текат капиталови ремонти на част от вагоните и локомотивите, както и ще се закупят употребявани вагони на немската Deutsche Bahn. В четвъртък ръководството на БДЖ събра експерти в бранша, неправителствени организации и пътници, загрижени за жп транспорта, за да обсъдят какво трябва да се включи в обществената поръчка за новите влакове. По време на обсъждането няколко пъти бе повторено, че удобството, комфортът и най-много чистотата са основните неща, които биха върнали пътниците във влаковете. „Ако подменим целия подвижен състав, намаляването на разходите биха стигнали до колосалната сума от порядъка на 82 млн. лв. на година“, коментира проф. д-р Валери Стоилов от катедра „Железопътен транспорт“ в Технически университет – София.  Според Веселин Кирев, координаторът на Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт, е важно да се знае какъв точно брой пътници пътуват изобщо по основните пътни артерии – с кола, автобус, влак, за да се прецени какъв ще бъде икономическият ефект от новия подвижен състав. Той допълни, че преди да се закупи подвижния състав, той трябва да се тества в български условия. „Мотрисите Siemens не бяха тествани в български условия и се видя, че проявяват конструктивни дефекти“, заяви той. Друго предложение на организацията е премиерът Бойко Борисов да се обърне директно към европейските си колеги Еманюел Макрон и Ангела Меркел с молба за техния подвижен състав, който вече не се използва, който да се предостави или безплатно, или на символична цена. Кирев подчерта, че в обществената поръчка трябва да се помисли как да се привлекат максимален брой участници. По негови думи това може да се случи като не се фиксира брой влакове и ремонтът им, за да има различни предложения от производителите. Освен това той призова да се търси европейско финансиране и за нов подвижен състав, а не само за ремонт на жп инфраструктурата. Идеята на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) е за офсетна програма за индустриално сътрудничество с бъдещите кандидати. Такъв офсет ще е от полза за икономиката, ще осигури нови работни места и трансфер на технологии към БДЖ. Основен проблем в БДЖ е липсата на кадри. По думите на шефа на НКЖИ Красимир Папукчийски „това е тежка професия, при която трябва да се вземат важни решения на момента, а интересът към нея е малък“.  Петър Бунев, председателят на Съюза на железничарите в България, изказа тезата, че в търга за новите влакове трябва да има клауза за обучение на кадрите в БДЖ. По негови думи след гаранцията в обществената поръчка, поддръжката на подвижния състав трябва да се прави в България. В края на обсъждането транспортният министър Росен Желязков коментира, че трябва да се мисли как услугата да стане привлекателна за пътниците.„Трябва да се мисли за услугата, за нейната привлекателност спрямо обществото, за нейната устойчивост, дългосрочност и изпълнение на целевите показатели, които БДЖ има пред себе си, за да бъде доставчикът на тази основна услуга по договор с държавата и след 2024 година, когато пазарът ще се либерализира“, коментира Желязков. Той отбеляза, че националният железопътен превозвач трябва да убеди обществото, че се развива във възходяща тенденция, за да запази единствената и лидерска позиция в пътническите превози. В интервю за Economic.bg през март Желязков каза, че има законен начин да се гарантира, че БДЖ ще получи субсидия за обществена услуга за превоз на пътници и след 2024 г. „Пазарът и тогава е бил либерализиран. Сигурен съм, че когато настъпи 2024 г. както правителството, така и министрите на транспорта и на финансите ще възложат превоза на пътниците на „БДЖ–Пътнически превози“, уточни Желязков.

Вижте статията тук

Еconomic.bg, 13.06.2019 г.

2019-06-14