яну
фев
мар
апр
май
юни
юли
авг
сеп
окт
ное
дек
Показване на 31-35 от 406.
Университетите и бизнесът търсят общ език в ерата на изкуствения интелект
Синхронът между индустрията и образованието е гарант за успех, смятат проф. инж. Лидия Гълъбова и проф. Евгени Станимиров
Нека си представим, че образованието и работодателите са двамата родители на онова, което ще се роди на изхода на образователната система. Те трябва да работят в синхрон, за да има добри резултати. Това коментира ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров в специалния мулти-платформен проект на Bulgaria ON AIR "Бъдещето: Пазарът на труда и еврото".
Сътрудничество с индустрията
Зам.-ректорът по международната дейност на Техническия университет в София проф. инж. Лидия Гълъбова каза, че университетът има дългогодишни традиции по отношение на сътрудничество с индустрията. "Ние си партнираме с компании, както от България, така и със световноизвестни от почти всички сфери на индустрията", добави тя. Според нея през последните няколко години има засилване на интереса от самия бизнес към образователните програми, които предлага Техническия университет в София.
Ролята на изкуствения интелект
"Пазарът е толкова динамичен с навлизането на изкуствения интелект", отбеляза проф. Станимиров.
Проф. Гълъбова е на мнение, че за да се постигне успех, образованието и бизнесът трябва да работят в партньорство. "Изкуственият интелект промени динамиката. Тя е много по-бърза и трябва да търсим нови адекватни решения", посочи зам.-ректорът по международната дейност на Техническия университет в София.
Проф. Станимиров отбеляза, че изкуственият интелект използва милион повече знания от нас и не трябва да го възприемаме просто като технология.
Липсват ли инженери
"Колегите от индустрията масово се оплакват от недостиг на инженери. Българската образователна система е една от добрите в Европейския съюз (ЕС). Много от нашите студенти, които завършват, намират реализация извън България", каза проф. Гълъбова.
По думите на проф. Станимиров България се намира на последно място по иновационна активност в Европа. Той подчерта, че бюджетът трябва да се грижи за благосъстоянието на хората в държавата.
"В момента наблюдаваме засилен интерес на чуждестранни студенти в обучението в Техническия университет в София", заяви проф. Гълъбова.
bgonair.bg
Нека си представим, че образованието и работодателите са двамата родители на онова, което ще се роди на изхода на образователната система. Те трябва да работят в синхрон, за да има добри резултати. Това коментира ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров в специалния мулти-платформен проект на Bulgaria ON AIR "Бъдещето: Пазарът на труда и еврото".
Сътрудничество с индустрията
Зам.-ректорът по международната дейност на Техническия университет в София проф. инж. Лидия Гълъбова каза, че университетът има дългогодишни традиции по отношение на сътрудничество с индустрията. "Ние си партнираме с компании, както от България, така и със световноизвестни от почти всички сфери на индустрията", добави тя. Според нея през последните няколко години има засилване на интереса от самия бизнес към образователните програми, които предлага Техническия университет в София.
Ролята на изкуствения интелект
"Пазарът е толкова динамичен с навлизането на изкуствения интелект", отбеляза проф. Станимиров.
Проф. Гълъбова е на мнение, че за да се постигне успех, образованието и бизнесът трябва да работят в партньорство. "Изкуственият интелект промени динамиката. Тя е много по-бърза и трябва да търсим нови адекватни решения", посочи зам.-ректорът по международната дейност на Техническия университет в София.
Проф. Станимиров отбеляза, че изкуственият интелект използва милион повече знания от нас и не трябва да го възприемаме просто като технология.
Липсват ли инженери
"Колегите от индустрията масово се оплакват от недостиг на инженери. Българската образователна система е една от добрите в Европейския съюз (ЕС). Много от нашите студенти, които завършват, намират реализация извън България", каза проф. Гълъбова.
По думите на проф. Станимиров България се намира на последно място по иновационна активност в Европа. Той подчерта, че бюджетът трябва да се грижи за благосъстоянието на хората в държавата.
"В момента наблюдаваме засилен интерес на чуждестранни студенти в обучението в Техническия университет в София", заяви проф. Гълъбова.
bgonair.bg
Проф. Л. Гълъбова: Инвестициите в нови технологии предполагат инвестиции в нови умения
Необходима е цялостна стратегия за развитие на човешкия капитал у нас, посочи зам.-ректорът по международна дейност и интеграция на ТУ – София
Пазарът на труда се променя с безпрецедентна скорост, движен от иновации, глобализация и новите нужди и очаквания на бизнеса. Днес повече от всякога създаването на устойчиви, гъвкави и вдъхновяващи кариери се превръща в основен приоритет на работодателите.
Специалното издание на Bulgaria ON AIR „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото“ поставя акцент върху успешната кариера и ролята на работодателите в професионалното развитие на служителите. Изданието е посветено на компании, които не само се адаптират успешно към най-новите тенденции в HR индустрията, но и активно привличат млади таланти, като изграждат устойчив и силен работодателски имидж.
Проф. д-р инж. Лидия Гълъбова е един от лекторите в дискусията „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото“, която ще се излъчи на 6 октомври, понеделник, от 19:15 часа в ефира, уебсайта и социалните мрежи на Bulgaria ON AIR. Пред Investor.bg проф. Гълъбова споделя мнение по горещи теми за българския трудов пазар.- Проф. Гълъбова, хроничният глад за кадри в България продължава да е голям проблем за бизнеса. В кои сектори недостигът е най-голям?
- От гледна точка на специалностите, в които ние обучаваме, осезаем недостиг на квалифицирани кадри се наблюдава в редица инженерни професии като електроника, автоматизация на производството, машиностроене, киберсигурност и др.
- Множество са причините за дефицит на кадри в България - демографски, образователни, мотивационни, пазарни. Какви са решенията срещу загубата на човешки капитал у нас? Доколко политиката на внос на кадри от трети страни може да реши проблема?
- За съжаление, загубата на човешки капитал е един от най-сериозните проблеми пред българската индустрия и икономика. През последните десетилетия страната ни загуби около два милиона от своето население на възраст между 20 и 50 години. Голяма част от тази хора са получили своето образование именно в България, но за съжаление, намират реализация извън страната. Привличането на висококвалифицирани кадри от чужбина е само една от мерките, които биха подпомогнали за частично решаване на проблема, но това само по себе си не би било достатъчно.
Необходима е цялостна стратегия за развитие на човешкия капитал, която да е обвързана с други ключови стратегии като например стратегията за развитие на образованието и Националната иновационна стратегия за интелигентна специализация. Според мен трябва да се търсят решения на проблемите, довели до това голяма част от младите хора да изберат да работят в чужбина. Очевидно е, че екосистемата и социалната среда в България не са достатъчно привлекателни. Много дълго знанията, усилията и компетенциите в България бяха подценявани. В комбинация с редица социални проблеми това неизбежно доведе и кризата за кадри, на която сме свидетели.
- Кои са най-търсените професии и специалисти в България към момента и в близкото бъдеще?
- По отношение на сферата, в която обучава Технически университет – София, сред най-търсените са всички компютърни специалности, електроника, машиностроене, но също така и енергетика и по-специално ядрена енергетика.
Последните тенденции в технологичното развитие естествено засилиха интереса към различни съвременни специалности като Киберсигурност, Интелигентни системи и изкуствен интелект, Мехатроника, Анализ на данни, Автомобилна електроника, Интелигенти системи в индустрията, града и дома, Аерокосмическо инженерство и др.
Важно е да се отчете фактът, че специалности като Киберсигурност и интелигентни системи намират приложение в почти всички области на индустрията. Независимо от това класическите инженерни специалности като например ядрена енергетика, топлоенергетика, електроника, машиностроене и други също дават прекрасни възможности за реализация. Например завършващите ядрена енергетика имат гарантирана работа и отлично заплащане за следващите 30-40 години.
- Къде са дефицитите в образователната система при подготовката на кадри?
- Въпросът е, че освен знания и умения е необходимо у младите хора да се възпитат и изградят определени качества, които в момента у голяма част от тях липсват. Те са свързани преди всичко с отношението към работата и обучението, с разбирането, че успехите изискват усилия и постоянство, с уважението към останалите членове на обществото и с разбирането, че често животът поднася изненади, за които те трябва да са подготвени. Необходимо е да се изградят умения като критично мислене, съобразителност, адаптивност, отговорност и работа в екип.
- Какво е важно за работодателите в днешно време от гледна точка на обучението на кадрите?
- Още 1961 г. икономистът Теодор Шулц установява, че когато технологичното развитие изпреварва натрупването на нови знания и придобиването на нови умения, те се явяват ограничаващи фактори за постигане на икономическо развитие и растеж. Това означава, че когато в една по-слабо развита икономика се инвестира само в нови технологии и оборудване, а се пренебрегва образованието и развитието на нови умения у хората, тя не е в състояние да постигне очаквания икономически растеж.
Технологичното развитие в момента бележи поредния качествен скок, който ще доведе до преосмисляне и промяна в начина на работа. Затова голяма част от работодателите търсят кадри, които имат отношение към работа и желание за справяне с трудностите. Преди десетина години правихме проучване по отношение на човешкия капитал сред работодатели от три различни страни членки на ЕС. Един от много интересните резултати беше, че за редица от тях, много по-важни от дипломите са потенциалът за развитие и желанието за образование.
- Къде се къса връзката между търсене и предлагане на трудовия пазар у нас?
- Връзката е прекъсната преди много години. Недооценяването и ниските нива на работните заплати принудиха редица млади добре обучени хора да потърсят реализация в чужбина. Повечето от тях са високо ценени и предпочитани в редица икономически развити страни по света.
Друг, не по-маловажен, фактор е свързан със социалната среда и перспективите за развитие и възможностите за баланс между работа и личен живот. В последно време благодарение на системната работа в посока развитие на връзките с бизнеса в ТУ – София бяха създадени десетки лаборатории, финансирани от различни национални и международни компании. Създадени са съвместни програми за обучение. Има засилен интерес към ежегодно провежданите форуми „Дни на кариерата“ и „Стажове“. Там студентите срещат своите бъдещи работодатели, а те търсят най-добрите и подходящи кадри.
Необходима е сериозна промяна в цялостната екосистема. Равнищата на работните заплати са само един от факторите за задържане на кадрите у нас.
- При около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии в България, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), което анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Споделяте ли това твърдение?
- По-скоро не съм съгласна с подобни твърдения, но това е лично мнение. Прави ми впечатление, че редица работодатели срещат огромни затруднения при намиране на професионално подготвени кадри. От гледна точка на университета завършилите професионално образование обикновено са много добре подготвени и са отлични студенти.
- Очакванията са изкуственият интелект да замести голяма част от автоматизираните процеси и да трансформира трудовия пазар по света. Усеща ли се тази тенденция и в България, в кои сектори?
- Изкуственият интелект е един от съвременните инструменти, който позволява бърза обработка и анализ на големи масиви от данни. Той може да е полезен, ако бъде използват правилно и обратно да доведе до нежелани и неочаквани последици в случаите на неправилна употреба.
Именно и това е ролята на ТУ – София като образователна институция. Нашата задача е да обучим студентите на съвременните технологии, за да са подготвени в съответствие с динамично променящите се изисквания на пазара на труда. Същевременно те трябва да развият знания и умения да оценяват адекватно ситуацията и да знаят кога и как да използват даден инструмент – в случая изкуствения интелект. Той очевидно ще намери приложение във всички сектори, където се налага бърза обработка и анализ на големи масиви от данни.
Проф. д-р инж. Лидия Гълъбова
Проф. д-р инж. Лидия Гълъбова преподава в Технически университет – София от 2003 г. досега по дисциплините Иновационен мениджмънт, Предприемачество, Индустриален мениджмънт и Мениджмънт на знанията. В периода 2010 г. – 2012 г. работи в Глазгоуския Каледонски университет, Обединено кралство, като постдокторант със стипендия на името на Мария Кюри (престижна индивидуална стипендия на ЕС). Специализирала е във Финландия, САЩ и Великобритания. Гост-преподавател е в Университет за приложни науки Куфщейн, Тирол, Австрия. Научните й интереси са в областта на интелектуалния капитал, технологичното предприемачество, иновационния мениджмънт и кръговата икономика. От 2024 г. досега е зам.-ректор по международна дейност и интеграция.
investor.bg
Пазарът на труда се променя с безпрецедентна скорост, движен от иновации, глобализация и новите нужди и очаквания на бизнеса. Днес повече от всякога създаването на устойчиви, гъвкави и вдъхновяващи кариери се превръща в основен приоритет на работодателите.
Специалното издание на Bulgaria ON AIR „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото“ поставя акцент върху успешната кариера и ролята на работодателите в професионалното развитие на служителите. Изданието е посветено на компании, които не само се адаптират успешно към най-новите тенденции в HR индустрията, но и активно привличат млади таланти, като изграждат устойчив и силен работодателски имидж.
Проф. д-р инж. Лидия Гълъбова е един от лекторите в дискусията „Бъдещето: Пазарът на труда и еврото“, която ще се излъчи на 6 октомври, понеделник, от 19:15 часа в ефира, уебсайта и социалните мрежи на Bulgaria ON AIR. Пред Investor.bg проф. Гълъбова споделя мнение по горещи теми за българския трудов пазар.- Проф. Гълъбова, хроничният глад за кадри в България продължава да е голям проблем за бизнеса. В кои сектори недостигът е най-голям?
- От гледна точка на специалностите, в които ние обучаваме, осезаем недостиг на квалифицирани кадри се наблюдава в редица инженерни професии като електроника, автоматизация на производството, машиностроене, киберсигурност и др.
- Множество са причините за дефицит на кадри в България - демографски, образователни, мотивационни, пазарни. Какви са решенията срещу загубата на човешки капитал у нас? Доколко политиката на внос на кадри от трети страни може да реши проблема?
- За съжаление, загубата на човешки капитал е един от най-сериозните проблеми пред българската индустрия и икономика. През последните десетилетия страната ни загуби около два милиона от своето население на възраст между 20 и 50 години. Голяма част от тази хора са получили своето образование именно в България, но за съжаление, намират реализация извън страната. Привличането на висококвалифицирани кадри от чужбина е само една от мерките, които биха подпомогнали за частично решаване на проблема, но това само по себе си не би било достатъчно.
Необходима е цялостна стратегия за развитие на човешкия капитал, която да е обвързана с други ключови стратегии като например стратегията за развитие на образованието и Националната иновационна стратегия за интелигентна специализация. Според мен трябва да се търсят решения на проблемите, довели до това голяма част от младите хора да изберат да работят в чужбина. Очевидно е, че екосистемата и социалната среда в България не са достатъчно привлекателни. Много дълго знанията, усилията и компетенциите в България бяха подценявани. В комбинация с редица социални проблеми това неизбежно доведе и кризата за кадри, на която сме свидетели.
- Кои са най-търсените професии и специалисти в България към момента и в близкото бъдеще?
- По отношение на сферата, в която обучава Технически университет – София, сред най-търсените са всички компютърни специалности, електроника, машиностроене, но също така и енергетика и по-специално ядрена енергетика.
Последните тенденции в технологичното развитие естествено засилиха интереса към различни съвременни специалности като Киберсигурност, Интелигентни системи и изкуствен интелект, Мехатроника, Анализ на данни, Автомобилна електроника, Интелигенти системи в индустрията, града и дома, Аерокосмическо инженерство и др.
Важно е да се отчете фактът, че специалности като Киберсигурност и интелигентни системи намират приложение в почти всички области на индустрията. Независимо от това класическите инженерни специалности като например ядрена енергетика, топлоенергетика, електроника, машиностроене и други също дават прекрасни възможности за реализация. Например завършващите ядрена енергетика имат гарантирана работа и отлично заплащане за следващите 30-40 години.
- Къде са дефицитите в образователната система при подготовката на кадри?
- Въпросът е, че освен знания и умения е необходимо у младите хора да се възпитат и изградят определени качества, които в момента у голяма част от тях липсват. Те са свързани преди всичко с отношението към работата и обучението, с разбирането, че успехите изискват усилия и постоянство, с уважението към останалите членове на обществото и с разбирането, че често животът поднася изненади, за които те трябва да са подготвени. Необходимо е да се изградят умения като критично мислене, съобразителност, адаптивност, отговорност и работа в екип.
- Какво е важно за работодателите в днешно време от гледна точка на обучението на кадрите?
- Още 1961 г. икономистът Теодор Шулц установява, че когато технологичното развитие изпреварва натрупването на нови знания и придобиването на нови умения, те се явяват ограничаващи фактори за постигане на икономическо развитие и растеж. Това означава, че когато в една по-слабо развита икономика се инвестира само в нови технологии и оборудване, а се пренебрегва образованието и развитието на нови умения у хората, тя не е в състояние да постигне очаквания икономически растеж.
Технологичното развитие в момента бележи поредния качествен скок, който ще доведе до преосмисляне и промяна в начина на работа. Затова голяма част от работодателите търсят кадри, които имат отношение към работа и желание за справяне с трудностите. Преди десетина години правихме проучване по отношение на човешкия капитал сред работодатели от три различни страни членки на ЕС. Един от много интересните резултати беше, че за редица от тях, много по-важни от дипломите са потенциалът за развитие и желанието за образование.
- Къде се къса връзката между търсене и предлагане на трудовия пазар у нас?
- Връзката е прекъсната преди много години. Недооценяването и ниските нива на работните заплати принудиха редица млади добре обучени хора да потърсят реализация в чужбина. Повечето от тях са високо ценени и предпочитани в редица икономически развити страни по света.
Друг, не по-маловажен, фактор е свързан със социалната среда и перспективите за развитие и възможностите за баланс между работа и личен живот. В последно време благодарение на системната работа в посока развитие на връзките с бизнеса в ТУ – София бяха създадени десетки лаборатории, финансирани от различни национални и международни компании. Създадени са съвместни програми за обучение. Има засилен интерес към ежегодно провежданите форуми „Дни на кариерата“ и „Стажове“. Там студентите срещат своите бъдещи работодатели, а те търсят най-добрите и подходящи кадри.
Необходима е сериозна промяна в цялостната екосистема. Равнищата на работните заплати са само един от факторите за задържане на кадрите у нас.
- При около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии в България, няма адекватно пазарно търсене за квалификациите им. Това показва изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), което анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Споделяте ли това твърдение?
- По-скоро не съм съгласна с подобни твърдения, но това е лично мнение. Прави ми впечатление, че редица работодатели срещат огромни затруднения при намиране на професионално подготвени кадри. От гледна точка на университета завършилите професионално образование обикновено са много добре подготвени и са отлични студенти.
- Очакванията са изкуственият интелект да замести голяма част от автоматизираните процеси и да трансформира трудовия пазар по света. Усеща ли се тази тенденция и в България, в кои сектори?
- Изкуственият интелект е един от съвременните инструменти, който позволява бърза обработка и анализ на големи масиви от данни. Той може да е полезен, ако бъде използват правилно и обратно да доведе до нежелани и неочаквани последици в случаите на неправилна употреба.
Именно и това е ролята на ТУ – София като образователна институция. Нашата задача е да обучим студентите на съвременните технологии, за да са подготвени в съответствие с динамично променящите се изисквания на пазара на труда. Същевременно те трябва да развият знания и умения да оценяват адекватно ситуацията и да знаят кога и как да използват даден инструмент – в случая изкуствения интелект. Той очевидно ще намери приложение във всички сектори, където се налага бърза обработка и анализ на големи масиви от данни.
Проф. д-р инж. Лидия Гълъбова
Проф. д-р инж. Лидия Гълъбова преподава в Технически университет – София от 2003 г. досега по дисциплините Иновационен мениджмънт, Предприемачество, Индустриален мениджмънт и Мениджмънт на знанията. В периода 2010 г. – 2012 г. работи в Глазгоуския Каледонски университет, Обединено кралство, като постдокторант със стипендия на името на Мария Кюри (престижна индивидуална стипендия на ЕС). Специализирала е във Финландия, САЩ и Великобритания. Гост-преподавател е в Университет за приложни науки Куфщейн, Тирол, Австрия. Научните й интереси са в областта на интелектуалния капитал, технологичното предприемачество, иновационния мениджмънт и кръговата икономика. От 2024 г. досега е зам.-ректор по международна дейност и интеграция.
investor.bg
Ученици от Компютърната гимназия в Правец участват в международно изложение за дронове
Учениците от Националната професионална гимназия по компютърни технологии и системи в Правец към Техническия университет – София, участват в провеждащото се Международно техническо изложение – MachTech & Inter Drone Expo, в Inter Expo Center в столицата.
„Нашето училище беше специално поканено и се представихме със собствен щанд, на който показваме опита и дейностите си в областта на безпилотните летателни апарати и дроновете. Учениците достойно защитиха името на гимназията, като демонстрираха дрон симулатори, представиха етапите на проектиране и изграждане на нашата дрон арена“, споделя д-р инж. Венцислав Начев, преподавател и зам.-директор в НПГ по КТС – Правец. Той благодари за поканата, защото успяват да обменят ценен опит с компании и научни институти, работещи в сферата на военните и гражданските приложения на дроновете.
Инж. Начев уточнява, че на самостоятелен щанд десетокласникът Константин Найденов представя своя иновативен делта робот с изкуствен интелект, който привлича вниманието на експерти и посетители.
Учениците успяват да се докоснат до най-новите технологии – безпилотни летателни апарати и дронове, индустриални роботи, металорежещи машини с ЦПУ, иновативни продукти, автожири. Освен това по време на демонстрациите управляват дронове в реална среда с помощта на дрон арената.
Участващите в Изложението ученици са от създадения за първи път тази година кръжок по безпилотни летателни апарати. Общо 45 ученици участват в него. Те са разделени на три групи, като идеята на ръководството на гимназията е в дните на Изложението да дадат шанс на всички тях, както и на колегите на инж. Венцислав Начев да се срещнат отблизо с технологиите и да продължат да представят с гордост училището си.
Инж. Начев е категоричен, че е изключително полезно за учениците от професионалните гимназии в България да посещават подобни технически изложения, защото получават възможност на живо да се запознаят с новите постижения в технологиите, да се мотивират от иновациите и развитието на света. Още повече че по проекта за модернизиране на професионалното образование и обучение се предоставят достатъчно средства и в тази насока. Преподавателят споделя още, че всичко, което може да се види на подобно изложение, е интересно и много полезно не само за учениците, но и за техните учители. „Това, което може да се види, не се преподава и в университетите!“, коментира инж. Начев.
Освен групите от НПГ по КТС – Правец, в Inter Drone Expo се представят и ученици от Технологичното училище „Електронни системи“ към ТУ – София.
azbuki.bg
Amusnet и Технически университет – София с обща мисия: заедно в подкрепа на модерното образование
Инвестиция от 400 хил. лв. осигури модерна зала за обучение на бъдещите инженери и ИТ специалисти
В началото на новата академична година Технически университет – София откри напълно обновената и модернизирана учебна зала – аулата „Яким Якимов“, в която ще се обучават бъдещите инженери и ИТ специалисти на България. Реновацията е реализирана с инвестиция от близо 400 хил. лева от Amusnet – най-голямата българска технологична компания*.
На официалната церемония ректорът проф. д-р Георги Венков и изпълнителният директор на Amusnet Иво Георгиев прерязаха лентата и подписаха Меморандум за сътрудничество. Партньорството предвижда хакатони, отворени лекции, дни на кариерата и редица инициативи, чрез които студентите ще могат да прилагат знанията си в практиката.
Обновената аула вече отговаря на съвременните европейски стандарти – с модерна климатична система, ефективно осветление, мултимедийно оборудване и изцяло нови 252 седалки. Пространството е трансформирано в комфортна и функционална среда, която съчетава удобство и технологии в подкрепа на качественото обучение.
„Образованието е в основата на развитието на обществото и икономиката. Когато младите хора получат възможности за реализация у нас, ние не просто задържаме талантите, а създаваме условия за иновации и растеж“, коментира Иво Георгиев, главен изпълнителен директор на Amusnet.
Ректорът проф. д-р Георги Венков допълни, че модернизацията на аулата е „важна крачка в усилията на университета да предоставя на своите студенти съвременни условия за обучение и развитие, в синхрон с нуждите на бизнеса“.
Компанията вече реализира собствени академии за подготовка на кадри – QA Академия, която стартира през октомври, и DevOps Академия, планирана за 2026 г. През ноември ще се проведе и първият Amusnet хакатон, който ще даде възможност на десет студентски отбора да демонстрират уменията си и да получат директни предложения за работа.
Инициативата е част от цялостната стратегия на Amusnet за подкрепа на образователния сектор. През 2024 г. компанията дари сървъри на Технически университет - София и Технически университет - Габрово с цел модернизиране на инфраструктурата и осигуряване на съвременни технологични ресурси за обучение и научна дейност.
Този тип инициативи са ясен сигнал за необходимостта от по-тясна връзка между образованието и бизнеса. Те показват, че корпоративните инвестиции в образователната система не са разход, а дългосрочна инвестиция в икономическия растеж, иновациите и конкурентоспособността на страната.
*Според класацията Digitalk 101 | Най-големите IT компании 2025. Класацията Digitalk 101 обхваща над 100 компании, които оперират в ИТС сектора. Данните са събрани от подадена от компаниите информация, както и от публични източници на информация. Основен критерий за класирането е общият размер на приходите за 2024 г.
investor.bg
Сливенският филиал на Техническия университет – София откри новата академична година
С тържествена церемония днес „Факултет и Колеж – Сливен“ към Техническия университет – София откри новата академична година.
Водосвет за здраве и успех отслужи отец Йоан, представител на Сливенския митрополит Арсений.
Сред официалните гости бяха кметът на Сливен Стефан Радев, областният управител Чавдар Божурски, председателят на Общинския съвет Димитър Митев, заместник-кметът по хуманитарните дейности д-р Пепа Чиликова, представители на Регионалното управление на образованието и на Медицински университет – Варна. Домакини на събитието бяха доц. д-р Ваньо Иванов – ръководител на „Факултет и Колеж – Сливен“, доц. д-р Невен Кръстев – декан на Инженерно-педагогическия факултет, и д-р Виолета Райкова – директор на колежа.
„Добре дошли в нашето задружно семейство“, приветства студентите доц. Ваньо Иванов. Той припомни, че вече повече от шест десетилетия факултетът и колежът в Сливен дават път за реализация в инженерството и педагогиката. По думите му новата учебна година започва с оптимизъм, защото е изпълнена мисията за подготовка на следващото поколение инженери.
„За мнозина 23 септември е обикновен работен ден, но за всички нас, които сме тук на това необикновено място, е духовен празник. Тук ще откриете познание за света. Това знание ни дава силата и възможността да живеем в реалността, а не в илюзорни, измислени светове“, каза в словото си отец Йоан. Той пожела на студентите здраве и устрем „да надграждат в името на своя град и своята страна“.
Кметът Стефан Радев поздрави първокурсниците: „Страната ни има нужда от инженери и педагози. Сливен и България ви очакват като добре подготвени специалисти.“ Той пожела здраве и успех на всички студенти и преподаватели.
Областният управител Чавдар Божурски подчерта: „Бурното развитие на технологиите и навлизането на изкуствения интелект правят вашите специалности все по-необходими. Използвайте времето си тук най-пълноценно – бъдете усърдни, изобретателни и отговорни.“
Поздравителни адреси изпратиха Регионалното управление на образованието и Медицински университет – Варна. В един от тях се отбелязва: „Инженерно-педагогическият факултет в Сливен се утвърждава като модерен образователен център със съвременни практики и европейски облик.“
„В началото на всяка академична година ние не просто откриваме учебни занятия, а отваряме врати към бъдещето“, каза в приветствието си деканът доц. д-р Невен Кръстев. Той подчерта значението на човешкото отношение в образованието: „Всяка лекция, всяка консултация, дори една усмивка в коридора може да промени нечий път. Нека вършим работата си с уважение към човека до нас.“
„Знанието е безценно и никой не може да ви го отнеме“, заяви от своя страна директорът на колежа д-р Виолета Райкова. Тя пожела на студентите смелост да питат, стремеж към мъдрост и успехи в академичното и личното развитие.
bta.bg