Jan
Feb
Mar
Apr
May
Jun
Jul
Aug
Sep
Oct
Nov
Dec
Показване на 46-50 от 225.

Техническият университет в София открива 4 специалности



Започна подаването на документи за кандидатстудентската кампания. Четири нови бакалавърски специалности открива Техническият университет в София, съобщава висшето училище. Те са „Интелигентни системи и изкуствен
интелект“, „Интелигентни системи и изкуствен интелект – на английски език“, „Анализ на данни“ и „Киберсигурност“.
От 21 февруари започна подаването на заявления за явяване на предварителни тестове и изпити. То приключва два дни преди съответния изпит. Документи се подават в Учебен отдел на ТУ – София, учебен блок 2, ет. 3 и във филиалите в Пловдив и Сливен; по интернет и в бюрата за приемане на документи по градове. Тест по математика е насрочен за 19.03.2022 г., 02.04.2022 и 16.04.2022 г.. Изпитът по немски език за прием във Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт е на 09.04.2022 г. Този по английски за специалността „Индустриално инженерство“ във Факултета за английско инженерно обучение и за специалността „Интелигентни системи и изкуствен интелект – на английски език“ в Машинно-технологичния факултет) е на 9 април. Изпитът по рисуване е на 16 април, по композиция - на 17 април. Те са необходими да прием в специалността "Инженерен дизайн". Всички предварителни тестове и изпити ще се проведат дистанционно, с изключение на изпита по немски език, който ще е присъствен. Като съучредител на Европейския технологичен университет (EUt+), съюз на осем европейски висши училища, ТУ-София дава възможности за мобилност и международно признато европейско висше образование, пишат от висшето училище. Подробна информация за кандидатстудентската кампания 2022/2023, може да се намери в сайта на ТУ – София на следния ТУадрес: https://priem.tu-sofia.bg/

Вижте статията тук

Оffnews.bg, 22.02.2022 г.
БТА, 22.02.2022 г.
Мonitor.bg, 22.02.2022 г.
Аctualno.com, 22.02.2022 г.
Рublics.bg, 22.02.2022 г.
Vesti.bg, 22.0.2022 г.

Newsone.bg, 22.02.2022 г.

2022-03-02

Г. Ангелов: България може да се включи в Европейския акт за чипове за 43 млрд. евро



Страната ни трябва да привлича инвеститори със звена за проектиране в областта на полупроводниците, посочи ръководителят на МикроНаноЛаб в "София Тех Парк". България трябва да привлича инвеститори, работещи в областта на полупроводниците и производството на чипове, е не в изграждането на чисти стаи, защото мащабът е огромен, но за звена за проектиране. Това съветва в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria доц. д-р Георги Ангелов, председател на управителния съвет на клъстер "Микроелектроника и индустриални електронни системи" и ръководител на МикроНаноЛаб в "София Тех Парк". Той посочи, че компаниите разглеждат възможностите си от икономическа гледна точка и България в момента е ситуирана така, че най-благоприятно би било да си поставим за цел да се развиваме в областта на проектирането. „Това е област с висока добавена стойност. Възможно е да се мисли и за други мащаби, но те не могат да ни бъдат приоритет", смята експертът. „Всички бизнеси се интересуват от наличието на квалифициран човешки ресурс, а в България има няколко водещите университета, които имат опит в посока високи технологии, микро- и наноелектроника – Технически университет, Софийски университет, техническите университети в страната в Габрово и Варна, като потенциалът е съсредоточен в София“, обясни доц. Ангелов. По думите му, в проектирането и създаването на технологията на компоненти и устройства е силата на българския капацитет. „В Техническия университет е първата лаборатория по т.нар. ECAD - софтуерът, с който се проектират интегралните схеми. От 1994 година ние сме първата държава в Източна Европа, която получава академични лицензи за обучителни цензи в Европа. Софийски университет също има капацитети, БАН също работи в тази посока. Имаме възможност за изграждане на човешки ресурси", аргументира се той и прогнозира, че страната ни е добре позиционирана, за да се включи в бизнеса при разработването на нови технологии. Ангелов потвърди, че Европейският акт за чиповете се очаква да мобилизира 15 млрд. евро публични и частни инвестиции в сектора. А заедно със средствата по съществуващите програми „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“, както и с допълнителната подкрепа от държавите членки, инвестициите в полупроводникови технологии и приложения се очаква да надхвърлят 43 млрд. евро до 2030 г. Председателят на управителния съвет на клъстер "Микроелектроника и индустриални електронни системи" напомни, че целта на Европейския съюз е да удвои своя пазарен дял при производството на полупроводници от 10% на 20% и тя е е реалистична. „Процесите са бавни, защото всяка компания има някакъв профил и той е обоснован от пазара“, коментира доц. Ангелов. Той потвърди, че бизнесът е огромен – от порядъка на 550-560 млрд. долара на годишна база в световен мащаб. Доц. Ангелов е на мнение, че е възможно привличането на европейски средства за развитие на индустрията в България, но съветва да бъдем активни, а не да считаме, че ни се полага, защото отдавна международни компании вече имат представителства и се разрастват у нас. Къде в Европа водещи изследователски институти разработват нови технологии? Кои са силните страни на България в автомобилната индустрия? Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Вижте статията тук

Investor.bg, 10.02.2022 г.

2022-03-02

Доц.Георги Ангелов:Търсенето на електронни инженери ще надмине софтуерните специалности



България е в добра позиция в тенденцията за развитие на микроелектрониката в Европа, смята преподавателят. Днес се очаква да станат ясни подробности по предложението за европейско законодателство за чиповете. Старият континент засега догонва глобалните лидери в производството на чипове. Досега известните планове са до 2030 година Европейският Съюз да създава 20% от чиповете в световен мащаб, а зад тази амбиция стоят инвестиции за 42 милиарда евро. Като бюджет и цел това е постижимо, смята доц. Георги Ангелов, ръководител на Катедра „Микроелектроника“ в Техническия университет в София, работи и в лаборатория за проектиране и дизайн на чипове. Индустрията в областта на микроелектрониката, или чиповете, е от порядъка на няколкостотин милиарда долара годишно, това е огромен бизнес, казва В Европа има отлив на производствени мощности – фабриките, където се произвеждат чиповете, отбелязва доц. Ангелов. „Наричат се „чисти стаи“. Стойността на една такава фабрика е от порядъка на няколко милиарда долара. Този тип производствени мощности се съсредоточават в Югоизточна Азия или в Америка. В Европа остава частта, свързана с проектирането, дизайна, разработването на технологии.“ При прекъсването на веригите за доставка, което наблюдаваме в последните две години заради пандемията, се оказва, че когато нямаш производствени мощности в рамките на Европа, това създава множество затруднения, коментира Георги Ангелов. По думите му „това е обосновката защо трябва да се мисли по отношение дори на законодателно регулиране на този тип бизнес.“ В Европа има мощности за производство, но те са на чуждестранни компании, уточнява преподавателят. Развойни центрове има в Белгия, Ирландия и Франция. Логично е да се затвори цикълът, подчертава доц. Ангелов. „Производствата, когато са извън рамките на Европа, това нарушава пълния цикъл за доставяне на готов продукт.“ Георги Ангелов е на мнение, че в момента у нас ядрото, свързано с микроелектрониката, съобразно мащаба ни като държава е добро. „България в момента се намира в добра позиция. В последните 20 години беше приоритет софтуерните науки. Тенденцията в следващите 30+ години – търсенето на електронно инженерство, в частност микро- и наноелектрониката, да надвиши като тренд софтуерните специалности.“ „Има ни, и то не сме пренебрежими. Не стъпваме на гола поляна“, обобщава Ангелов.

Вижте интервюто тук

БНР, 08.02.2022 г.

 

2022-02-09

13 български университета в испански рейтинг на вузовете по изследователска дейност

В международната класация най-добре представящи са Медицинския университет - София, Софийският университет и Медицинския университет в Пловдив. Излезе нова класация на университетите, подготвена от испанската изследователска организация SCImago, съобщава БТА. В нея Медицинският университет в София е на най-висока позиция измежду българските висши училища. Класацията е публикувана на сайта на организацията. Класацията SCImago Institutions Rankings (SIR) на изследователските институции по света се подготвя от 2009 г. от организацията, която обединява Испанския национален изследователски съвет, университета на Гранада, университета "Карлос Трети" в Мадрид, университета на Алкала, университета на Естрамадура и други образователни институции в Испания. Общо 4126 научни институции, сред които 688 университета, са включени в класацията за 2021 г. За университетите тя оценява фактори, отнасящи се до изследователска дейност, иновации и въздействие върху обществото. Медицинският университет в София е на 513-ро място в света в общата класация на университетите и е най-добре представен измежду българските висши училища. Следва го Софийският университет "Св.Климент Охридски", който е на 524-ро място в глобалната класация. На трета позиция е Медицинският университет в Пловдив (546 в общата класация), следван от Тракийския университет в Стара Загора (555), Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (562), Университета по хранителни технологии в Пловдив (566), Химикотехнологичния и металургичен университет в София (567), Лесотехническия университет в София (581), Техническия университет в София (622). Десетото място сред българските вузове и 626-то в световната листа делят университетът "Проф. Асен Златаров" в Бургас и Югозападният университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Следват Русенският университет (641) и Техническият университет във Варна (650). Първите пет места в класацията на университетите са за Харвардския университет, САЩ, медицинското училище на Харвардския университет, университета Цинхуа в Пекин, Китай, университета Станфорд, САЩ, и Масачузетския технологичен институт, САЩ.

Вижте статията тук


24chasa.bg, 07.01.2021 г.

2022-01-11

Български студенти с медал от световно състезание с проект за антибиотичната резистентност


 завоюва сребърен медал на финалите на световното състезание iGEM, с тема насочена към антибиотичната резистентност. Антибиотичната резистентност е сериозен проблем, пред който е изправена медицината. Всяка година преди пандемията от Covid-19, около 700 хил. души губят живота си заради антибиотична резистентност, по данни на Световната здравна организация. Прогнозите този брой до 2050 година е да се увеличи до 10 милиона годишно. Александър Попов е бакалавър по „Мехатроника“ в Техническия университет и е част от отбора. Той обясни, че това е най-голямото подобно състезание в света, а българските участници се явяват всяка година на него.  „Тази година се включиха над 350 отбора от целия свят“. Теодора Гамизова е капитан на българския отбор. Тя е магистър по “Генно и клетъчно инженерство”.„Идеята на самия проект беше да разработим метод, с който да намираме нови антибиотични резистентности в общо проби от отпадни води, да можем да направим система за бърза дотекция и наблюдение. Това са много важни статистически данни за медицината за самата държава, защото антибиотичната резистентност е голям световен проблем“, каза за Радио София Теодора Гамизова.

Вижте статията тук
 
БНР, 05.01.2022 г.
2022-01-06