яну
фев
мар
апр
май
юни
юли
авг
сеп
окт
ное
дек
Показване на 61-65 от 237.

13 български университета в испански рейтинг на вузовете по изследователска дейност

В международната класация най-добре представящи са Медицинския университет - София, Софийският университет и Медицинския университет в Пловдив. Излезе нова класация на университетите, подготвена от испанската изследователска организация SCImago, съобщава БТА. В нея Медицинският университет в София е на най-висока позиция измежду българските висши училища. Класацията е публикувана на сайта на организацията. Класацията SCImago Institutions Rankings (SIR) на изследователските институции по света се подготвя от 2009 г. от организацията, която обединява Испанския национален изследователски съвет, университета на Гранада, университета "Карлос Трети" в Мадрид, университета на Алкала, университета на Естрамадура и други образователни институции в Испания. Общо 4126 научни институции, сред които 688 университета, са включени в класацията за 2021 г. За университетите тя оценява фактори, отнасящи се до изследователска дейност, иновации и въздействие върху обществото. Медицинският университет в София е на 513-ро място в света в общата класация на университетите и е най-добре представен измежду българските висши училища. Следва го Софийският университет "Св.Климент Охридски", който е на 524-ро място в глобалната класация. На трета позиция е Медицинският университет в Пловдив (546 в общата класация), следван от Тракийския университет в Стара Загора (555), Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (562), Университета по хранителни технологии в Пловдив (566), Химикотехнологичния и металургичен университет в София (567), Лесотехническия университет в София (581), Техническия университет в София (622). Десетото място сред българските вузове и 626-то в световната листа делят университетът "Проф. Асен Златаров" в Бургас и Югозападният университет "Неофит Рилски" в Благоевград. Следват Русенският университет (641) и Техническият университет във Варна (650). Първите пет места в класацията на университетите са за Харвардския университет, САЩ, медицинското училище на Харвардския университет, университета Цинхуа в Пекин, Китай, университета Станфорд, САЩ, и Масачузетския технологичен институт, САЩ.

Вижте статията тук


24chasa.bg, 07.01.2021 г.

2022-01-11

Български студенти с медал от световно състезание с проект за антибиотичната резистентност


 завоюва сребърен медал на финалите на световното състезание iGEM, с тема насочена към антибиотичната резистентност. Антибиотичната резистентност е сериозен проблем, пред който е изправена медицината. Всяка година преди пандемията от Covid-19, около 700 хил. души губят живота си заради антибиотична резистентност, по данни на Световната здравна организация. Прогнозите този брой до 2050 година е да се увеличи до 10 милиона годишно. Александър Попов е бакалавър по „Мехатроника“ в Техническия университет и е част от отбора. Той обясни, че това е най-голямото подобно състезание в света, а българските участници се явяват всяка година на него.  „Тази година се включиха над 350 отбора от целия свят“. Теодора Гамизова е капитан на българския отбор. Тя е магистър по “Генно и клетъчно инженерство”.„Идеята на самия проект беше да разработим метод, с който да намираме нови антибиотични резистентности в общо проби от отпадни води, да можем да направим система за бърза дотекция и наблюдение. Това са много важни статистически данни за медицината за самата държава, защото антибиотичната резистентност е голям световен проблем“, каза за Радио София Теодора Гамизова.

Вижте статията тук
 
БНР, 05.01.2022 г.
2022-01-06

Проф. Колев: Обявяването на АЕЦ и газ за „зелени“ увеличава енергийната сигурност



Проф. Валентин Колев, енергиен експерт и декан на Електротехническия факултет в ТУ-София, „В развитие“, 04.01.2022 г. Ядрената енергия е енергиен източник, които осигурява базови мощности на всяка една енергийна система, което преодопределя сигурност и надеждност на захранването, и тя е особено необходима за България. Природният газ също би трябвало да бъде признат за "зелена" енергия, макар при работата на газовите инсталации да се отделя CO2. Tова заяви проф. Валентин Колев,  енергиен експерт и декан на Електротехническия факултет в ТУ-София, в ефира на предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова. Високите цени на световните енергийни пазари са били основен фактор в решението на Европейската комисия да включи някои ядрени и газови проекти в зелената си таксономия, коментира Колев. „Осигуряването на безвъглеродна енергетика в ЕС е много трудно - енергийната система не може да разчита само на ВЕИ. Те не могат да осигурят статична и динамична устойчивост на системата, както и да я регулират“.В коментар за опасенията от ядрената енергетика в обществото, Колев заяви, че те се коренят в авариите в АЕЦ в Чернобил и Фукушима, но през следващите години ще бъдат засилени мерките за безопасност, както и мерките за съхранение на отпадъците от ядрено гориво. Запитан за излизането на Германия от ядрената енергетика, Колев напомни за проблемите в енергийната система на страната заради липсата на вятър за ВЕИ през втората половина на 2021 г.  „Не мога да си представя, че е възможно енергийният баланс на даден участник в синхронната зона на континентална Европа да може да осигури надеждността на електрозахранването от ВЕИ", без базови мощности и без инерционните маси в турбините на традиционните ядрени и въглищни централи, каза Колев. Тези инерционни маси не могат да бъдат заместени от ВЕИ, добави той.  „Наличието на по-голям процент ВЕИ в една електроенергийна система създава условия за нестабилност в случаи на статични и динамични промени в системата“. Според Колев Германия вече работи по устройства, които да осигурят подобни инерционни маси, но предупреди, че спирането на германските реактори може да доведе до разпад на електроенергийната система, който ще се засегне много по-голям регион от Европа. Запитан за предложеното от КЕВР увеличение от 30% на цената на природния газ, Колев заяви, че през последните над двадесет години е била изградена солидна нормативна база за ценообразуването на енергийните доставки и напомни, че КЕВР е задължена да осигурява необходимата печалба на базата на разходите на енергийните дружества, за да могат те да изпълняват лицензиите си. Ако има регулации, които са некоректни или създадени в полза на дружествата, те трябва да бъдат променени, добави той. Увеличението на цената на газа може да предизвика увеличение на топлинната енергия и на електроенергията и преминаване на потребители от газ към ток, което ще натежи на системата, предупреди Колев.

Гледайте предаването тук 

Bloombergtv.bg, 04.01.2022 г.

2022-01-04

Радио Китай: Заслужена награда от българския президент получи известен учен, свързан с Китай



Известният и свързан с Китай български учен и изобретател доц. д-р Стоян Гишин е сред наградените от българския президент Румен Радев преди дни за негови нови патенти и полезни модели в областта на акумулаторите и рециклиране метали през 2020 година, съобщи Радио Китай. Той работи съвместно с колегите си от Технологичния университет в гр. Нинбо. Ученият е вписан и в „Златната книга на българските изобретатели” със своите 29 изобретения. Заедно с китайските си колеги от гр. Нинбо той съдейства активно за създаването на Международна мрежа от академични институции в областта на висшето образование, научните изследвания и иновациите с представители на почти всички страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Китай, както и Алианс (с център в Нинбо) на инженерните университети от Китай и страните от ЦИЕ. Специално за КМГ, проф. Стоян Гишин споделя впечатленията си от съвместното сътрудничество с колеги от КНР в областите, в които работи, като дава и някои конкретни примери.
В. Доц Гишин, моля разкажете повече за Вашата работа, за изобретенията и проектите, по които работите години наред и за които получихте най-високото признание от българския президент Румен Радев?
О. Същността на разработените от мен и екипът ми иновационни решения са свързани с електротехничките процеси при индустриалните електро-технологии за производството на различни акумулатори и батерии, зарядни устройства за електромобили, електрокари и други електрически превозни средства, електро-екстракция на метали от електролитни разтвори, оловни отпадъци от бракувани акумулатори. Иновациите, по които работим спестяват над 20% от потреблението на електроенергия, съкращават над два пъти времето за производство на акумулатори и значително ограничават въздействието върху природата. Досегашните изпитания, извършени съгласно EU и Китайския стандарт, показват, че стартерната способност и номиналният капацитет на различните елементи и стартерни акумулатори се повишават значимо.
В. Вие сте добре познат и работите съвместно с колегите си от Технологичния .университет в китайския град Нинбо. Разкажете моля повече за срещите и сътрудничеството с китайските си колеги.
О. От 2014 г. Техническият университет - София развива интензивно международно сътрудничество с Технологичния университет в гр. Нинбо (КНР), за което изключително много помогнаха проф. д-р Уан Бо /Wang Bo/ - сега Директор на CEEC Institute, и проф. дтн Христо Христов от ТУ-София. Благодарение на съвместните усилия на двата университета бе създадена международна мрежа от академични институции в областта на висшето образование, научните изследвания и иновациите с представители на почти всички страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Китай. В рамките на тази Мрежа и изградените добри личностни контакти бяха проведени мащабни международни научни конференции, разработени бяха съвместни проекти, предложени множество идеи за иновации и публикувани и десетки научни статии. Разви се академичната мобилност на учени, студенти и докторанти. Беше учреден Алианс (с център в Нинбо) на инженерните университети от Китай и страните от ЦИЕ. Още в началото на ползотворното ни сътрудничество бях поканен от Технологичния университет в гр. Нинбо, , както и от някои китайски фирми да посетя страната и да се запозная с дейността им. По-късно нашите китайски домакини посетиха България и тогава продължихме запозналите в Нинбо дискусии и полезен обмен на информация. След положителните разговори в София и подписването на Специален лицензиран договор, отново разменихме посещения, по време на които лично аз успях да са запозная с много изпитания на технологии и демонстрации в заводи и фирми. По време на посещението проведохме открит Ректорски съвет, на който бях удостоен с почетното звание „Гостуващ професор”, като лично Ректорът на Технологичният университет в Нинбо ми връчи официално дипломата. По-късно посетих още няколко пъти Технологичния университет в гр. Нинбо , по време на които проведохме много срещи с водещи специалисти от различни водещи китайски компании. Защото Китай е ненадминат в областта на иновациите във всички области! Успях да посетя още три пъти различни заводи и китайски фирми, които проявяват интерес към всички инициативи, свързани с мегапроекта „Пътя на коприната”.
В. Какви са перспективите за сътрудничеството между България и Китай в областта на технологията и иновациите, в контекста на отношенията между Китай и страните от ЦИЕ?
О. Международната активност, която проявихме през последните няколко години, беше забелязана от Централното правителство на Китай и лично по инициатива на китайския Президент Си Дзинпин (изразена по време на Срещата на върха Китай-Централна и Източна Европа 2021 г., на 9 февруари 2021 г.) бе създадена и приета, като Платформа за сътрудничество и услуги в областта на иновациите, Изследователски център Китай-ЦИЕ. Изградена е вече и Международна иновационна мрежа за академичен обмен, която се насърчава от компетентните научни и технологични органи. Целта е да се обменят идеи и планове за патенти, иновации и развитие в редица ключови области на Китай и страните от ЦИЕ, а Изследователският център да обслужва съвместната работа между университети, изследователски институти и предприятия от бизнеса. Заедно с нашите китайски колеги бихме могли да постигнем много, защото Китай няма равен по иновационните технологии и проекти на бъдещето!

Вижте статията тук

24chasa.bg, 30.12.2021 г.

2022-01-04

ТУ София и МУ Пловдив с нови научни постижения



Редица български висши училища подобриха научната си дейност през 2020 г. По научни изследвания Техническият университет - София и Медицинският университет - Пловдив се нареждат до големите центрове като Българската академия на науките (БАН), Софийския университет "Св. Климент Охридски“ и Медицинския университет - София. Към тях се присъединява и Селскостопанската академия. Напредък се забелязва също в научната дейност на Аграрния университет - Пловдив, Лесотехническия университет - София, Университета по хранителни технологии - Пловдив, Университета по архитектура, строителство и геодезия - София, Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий“ и Икономическия университет – Варна. Положително развитие има и при медицинските университети във Варна и Плевен, Тракийския университет - Стара Загора, Университета "Проф. Асен Златаров“ - Бургас и Русенския университет "Ангел Кънчев“. Тези резултати отчита в доклад за 2020 г. Комисията за наблюдения и оценка на научноизследователската дейност във висшите училища и научните организации. Наблюдава се стабилност в изследователската дейност на големите центрове за наука в страната. Научните изследвания влияят все по-силно върху обществената и икономическата сфера. Експертите проследяват също ефекта от научните проучвания на базата на брой публикации, патенти и цитирания спрямо броя изследователи в институциите. Отчетливи лидери в тази класация са Медицинският университет – София, Университет "Проф. Асен Златаров“ – Бургас, Българската академия на науките, Химикотехнологичният и металургичен университет и Софийският университет. През 2020 г. повече организации и университети повишават научната си ефективност. Това са Медицинският университет – Пловдив, Русенският университет, Университетът по хранителни технологии – Пловдив,, Тракийският университет – Стара Загора, Лесотехническият университет – София, Аграрният университет – Пловдив, Медицинският университет – Плевен, Селскостопанската академия, Техническият университет – Варна и др. Напредък по този показател е налице и при Техническия университет – Габрово, Югозападния университет "Неофит Рилски“, УАСГ – София, Варненския свободен университет "Черноризец Храбър“, Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски “, Шуменския университет "Епископ К. Преславски“, Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий“ и др. БАН и Селскостопанската академия запазват лидерските си места в патентната дейност, но според специалистите резултатите им все още са далеч под потенциалните възможности. Като цяло патентната дейност в научните организации и университетите остава на ниско ниво. България продължава да изостава и в други показатели. Като процент от общото активно население в страната учените са над два пъти и половина по-малко спрямо държави от Европейския съюз. Младите изследователи все още са недостатъчни, за да заместят тези, които излизат в пенсия. Това води до влошаване на резултатите от научните изследвания и изостряне на проблемните области. Експертите отчитат и по-ниска публикационна активност от научните организации и университети. Изоставаме с над четири пъти спрямо Гърция и два пъти спрямо Сърбия по отношение на реферираните документи в международните бази данни. До голяма степен спадът на публикационната активност спрямо 2019 г. се свързва с пандемичната обстановка, но въпреки това броят на публикациите остава по-висок в сравнение с всички други предходни години. Успоредно с това страната ни подобрява качеството на научните изследвания. За последните пет години (2016 - 2020 г.) достигаме 40% от публикациите в квартил Q1 (най-високо качество) на международните бази данни, като изпреварваме Словакия и Сърбия и се нареждаме до Хърватия.

Вижте статията тук

Рlovdiv24.bg, 29.12.2021 г.
Mon.bg, 29.12.2021 г.
2022-01-04