яну
фев
мар
апр
май
юни
юли
авг
сеп
окт
ное
дек
Показване на 21-25 от 355.
Най-новите научни постижения на Техническия университет в София бяха представени на международна научна конференция
Най-новите научни постижения на Техническия университет (ТУ) в София, засягащи едни от най-значимите и актуални области от нашия живот, бяха представени на двудневна международна научна конференция. Събитието се организира в Пловдив по проекта "Подобряване на научноизследователския капацитет и качество за международна разпознаваемост и устойчивост на Технически университет - София", финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост, съобщи пресцентърът на висшето училище.
Във встъпителното си слово проф. д-р инж. Лидия Гълъбова, заместник-ректор по "Международна дейност и интеграция" и председател на Съвещателния борд по проекта, каза, че конференцията проследява напредъка в стратегическите за университета научни направления. Тя подчерта, че това е значимо събитие за университета, на което се представят реалните научни резултати и потенциала на неговите изследователи, генерирани през изминалите години.
Основен акцент в събитието беше представянето на привлечените изследователи от цял свят, които работят съвместно със свои колеги от ТУ-София по ключови, стратегически важни за университета и икономиката на България, и ЕС научни направления. Някои от привлечените изследователи са алумни на ТУ-София, което е чудесна възможност да споделят опит и знания, натрупани по време на работата им в чужбина. Това подпомага изграждането на една по-устойчива и стабилна научна екосистема.
В рамките на събитието беше представен и Центърът за трансфер на знания и технологии. Техническият университет в София притежава 77 патента и полезни модели, които представляват около 90 процента от всички изобретения и полезни модели, създадени от български висши училища. Много от иновативните разработки намират пряко приложение в редица индустриални компании.
Заместник-министърът на иновациите и растежа проф. Георги Ангелов заяви, че проектите, свързани със стимулиране на изследователските университети, са важни за развитието на изследователския и научен капацитет, и за приложението му в практиката. Министерството на иновациите и растежа води политики за насърчаване на научните изследвания с практическа насоченост. Това е в съответствие с иновационните приоритети на България, залегнали в Стратегията за интелигентна специализация и по-конкретно в областите с висока добавена стойност - Космос, чипове и иновации в отбраната. Проф. Ангелов пожела да продължи успешното изпълнение на проекта и да доведе до приложни резултати, наред с научноизследователските постижения.
Иван Михайлов, главен изпълнителен директор на Американската търговска камара в България (AmCham) и председател на Съвещателния борд по проекта, заяви, че проектът е доказателство за успешна работа по Плана за възстановяване и устойчивост. Той каза, че развитието на ТУ-София през последните години е пример за стратегическа визия, научна отдаденост и ефективни партньорства. Това поставя Техническият университет в София в сърцето на европейската изследователска карта. Според него проектът трансформира начина, по който се прави наука в ТУ-София и благодарение на него, се създава устойчива платформа за интердисциплинарни изследвания, международно сътрудничество и индустриално приложение на иновации. За него това е инвестиция не само в бъдещето на университета, но и в бъдещето на българската европейска и световна икономика.
Милена Дамянова, директор на дирекцията "Наука" в Министерството на образованието и науката определи ТУ-София като един от най-добрите изследователски университети. Министерството приветства амбициозните инициативи за включване в световните изследователски мрежи. Като позитивни се отчитат качеството на научните изследвания, привличането и интегрирането на чуждестранни изследователи и професионализма при управлението на проекта.
По време на интензивните двудневни заседания своята работа представиха всички научни групи на университета.


bta.bg
Аз, роботът: Отличник от Техническия научи машините да разбират човека
За целта инж. Мехмед Медев е усвоил специален език за програмиране Ладър. Инженер Мехмед Медев – магистър по специалността „Индустриално инженерство“ в Техническия университет – филиал Пловдив е убеден: роботът не трябва да вреди на човека. Това свое убеждение инж. Медев е развил в цялата си дипломна работа „Клетка за безопасност при работа с роботи“. За него е било важно да направи така, че клетката за безопасност да е приложима за всички роботи в света. Идеята го спохожда в университета в град Бърно, Чехия, където през 2023 година той учи няколко месеца по програма „Еразъм“. Там той се обучава в университетската лаборатория. А в Техническия университет – филиал Пловдив прави крачка напред. Вместо микрокомпютрите, с които в Чехия управляват робота, тук той прилага логически контролер /РLC/.
Инженер Медев обяснява: „Всъщност роботът „слуша“ специална система, а тя се управлява от програмируем логически контролер /РLC/. Той е въведен в индустрията като стандарт. Именно програмируемият логически контролер казва кога роботът ще работи и кога ще спира. А аз програмирам този логически контролер.
Работа ми беше да избера компонентите, които ще бъдат „очите“ и „ушите“ на тази система. Целта е, когато човек се доближи до робота, системата да го види и чуе, точно тя казва на робота: има човек в близост – спри, забави
И точно тя напълно му спира захранващото електричество, за да спре или да даде команда „изчакай“ чрез пауза. Така всъщност се осъществява взаимодействието между индустриалния робот и човека, така че да създадем безопасна работна среда“.
Отличникът казва също, че за да научи роботите да разбират човека, най-напред той е трябвало да научи специален език за програмиране Ладър. Защото роботът не говори всеки език. Инженер Медев толкова се „запалил“ по работата си, че започнал да сънува решения на определени научни проблеми, след което ставал, записвал ги и на сутринта отивал в университета, за да ги изпробва.
Как роботът да различи човек от муха, влязла в неговото работно пространство? Мехмед Медев е дал отговор и на този въпрос в дипломната си работа. В индустрията се използват светлинни завеси, използват се и лидари, отчитащи обектите, които доближават към робота. Лазерните очи на лидара казват на робота на какво разстояние от него е човекът. Ако човекът е на безопасна дистанция, роботът ще работи 100-процентово. Но все някога някой трябва да обслужи този робот, затова както можем да го пуснем, трябва да можем и да го спрем.
Правим интелигентни системи, които позволяват роботът да се съобразява с хората, а не хората с робота
обяснява инж. Медев. И уточнява: „Аз не съм първият, който работи в тази насока. Най-общо досега изолираме робота в една клетка и за да влезеш в тази клетка първо трябва да натиснеш бутон и ако роботът ти позволи – ще отидеш при него. Това му прекъсва програмата. Тогава трябва да дойде друг техник, за да стартира отново робота. Моят принос е, че аз отключвам клетката на робота, правя това, за което съм дошъл, излизам и роботът продължава да работи, без да има нужда някой друг да дойде и да го стартира отново.“
Научният ръководител на дипломанта е доц. д-р Радослав Хрисчев, на когото младият инженер е много благодарен за подкрепата в трудни моменти, за насоките в разработката и за това, че двамата заедно са разсъждавали върху сложните въпроси на роботиката. А трудности е имало. „За да подготвя дипломната работа, ми трябваха около 4 месеца. Най-трудно беше да направя архитектурата вътре в програмата, така че обмяната на данни да бъде пълна. Свързването на всичко беше най-трудната част. Не механично да навържа кабелите, а в програмния продукт да задам параметрите и да осъществя връзката между всичко, за да работи безотказно. Още не съм решил каква кариера искам да започна, но искам да продължа работата с роботи. “ – заключи инж. Мехмед Медев.
Работа ми беше да избера компонентите, които ще бъдат „очите“ и „ушите“ на тази система. Целта е, когато човек се доближи до робота, системата да го види и чуе, точно тя казва на робота: има човек в близост – спри, забави
И точно тя напълно му спира захранващото електричество, за да спре или да даде команда „изчакай“ чрез пауза. Така всъщност се осъществява взаимодействието между индустриалния робот и човека, така че да създадем безопасна работна среда“.
Отличникът казва също, че за да научи роботите да разбират човека, най-напред той е трябвало да научи специален език за програмиране Ладър. Защото роботът не говори всеки език. Инженер Медев толкова се „запалил“ по работата си, че започнал да сънува решения на определени научни проблеми, след което ставал, записвал ги и на сутринта отивал в университета, за да ги изпробва.
Как роботът да различи човек от муха, влязла в неговото работно пространство? Мехмед Медев е дал отговор и на този въпрос в дипломната си работа. В индустрията се използват светлинни завеси, използват се и лидари, отчитащи обектите, които доближават към робота. Лазерните очи на лидара казват на робота на какво разстояние от него е човекът. Ако човекът е на безопасна дистанция, роботът ще работи 100-процентово. Но все някога някой трябва да обслужи този робот, затова както можем да го пуснем, трябва да можем и да го спрем.
Правим интелигентни системи, които позволяват роботът да се съобразява с хората, а не хората с робота
обяснява инж. Медев. И уточнява: „Аз не съм първият, който работи в тази насока. Най-общо досега изолираме робота в една клетка и за да влезеш в тази клетка първо трябва да натиснеш бутон и ако роботът ти позволи – ще отидеш при него. Това му прекъсва програмата. Тогава трябва да дойде друг техник, за да стартира отново робота. Моят принос е, че аз отключвам клетката на робота, правя това, за което съм дошъл, излизам и роботът продължава да работи, без да има нужда някой друг да дойде и да го стартира отново.“
Научният ръководител на дипломанта е доц. д-р Радослав Хрисчев, на когото младият инженер е много благодарен за подкрепата в трудни моменти, за насоките в разработката и за това, че двамата заедно са разсъждавали върху сложните въпроси на роботиката. А трудности е имало. „За да подготвя дипломната работа, ми трябваха около 4 месеца. Най-трудно беше да направя архитектурата вътре в програмата, така че обмяната на данни да бъде пълна. Свързването на всичко беше най-трудната част. Не механично да навържа кабелите, а в програмния продукт да задам параметрите и да осъществя връзката между всичко, за да работи безотказно. Още не съм решил каква кариера искам да започна, но искам да продължа работата с роботи. “ – заключи инж. Мехмед Медев.
Смартиновация на ТУ - София вкарва цяла лаборатория в миниустройство
Мултифункционалната машина за подготовка на ДНК проби е с размери на тостер, но ще съкрати времето за изследвания с дни и ще спести хиляди левове. Срещу няколкостотин лева една малка машинка с размерите на тостер заменя скъпо лабораторно оборудване за подготовка на генетични проби на стойност стотици хиляди. С нея рязко се съкращава времето за изследвания от дни на часове. Нещо изключително важно, когато бързо трябва да се установи от какво боледуват децата на летен лагер или зелено училище.
Или когато е необходимо да се вземат проби от столова, за да се разбере какви микроорганизми предизвикват натравяния, или когато е необходимо светкавично да съберат проби, за да разберат ветеринарите и фермерите какво разболява животните и стадата.
Отговорът на всички тези предизвикателства се крие в компактно микрофлуидно устройство, разработено по проект в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост от колектив, ръководен от декана на Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт на ТУ - София, проф. д.н. Марин Маринов.
Срещаме се със създателите на иновацията доц. д-р инж. Васил Гълъбов, доц. д-р инж. Борислав Ганев, гл. ас. Славил Пейков, гл. ас. Борис Киров в "София Техпарк", а с д-р инж. Емил Григоров, който е в чужбина, провеждаме телефонен разговор.
Влизаме в помещение с модерна апаратура, около която навсякъде има разтвори, колби и различни инструменти. В ъгъла ни показват прототип на PCR модула на устройството, който на фона на традиционните PCR машини действително е някакво джудже. Но това мъниче заедно с другите модули върши работата на една добре оборудвана лаборатория, заредена със скъпи консумативи и обслужвана от висококвалифицирани специалисти. За разлика от други подобни устройства, които изискват сериозни разходи, това има редица впечатляващи предимства.
"Иновацията автоматизира най-трудоемките етапи от генетичните изследвания - разграждане на клетките в пробата, извличане на чиста ДНК/РНК, подготовка за последващ анализ - обясни пред "24 часа" д-р Борис Киров. - С нея всеки може да направи тест, защото просто се въвежда пробата, независимо дали е кръв, слюнка, фекална и др. и независимо че е с минимално количество ДНК. В устройството тя се подготвя и размножава. След това се предава за секвениране и разчитане на информацията".
"Все едно имате миниатюрна лаборатория, която обработва пробите за часове вместо за дни", обяснява доц. Гълъбов.
Ключовите предимства на иновацията са, че заменя скъпо оборудване (стотици хиляди срещу стотици левове), не изисква специална квалификация - всеки може да я използва, разходите за консумативи са минимални, преносима е и се побира в обикновена чанта.
"Искахме технологията да е проста, което ще подпомогне и образованието – добавя доц. Гълъбов. - Сега масово в училищата се изграждат STEM центрове и за учениците ще е изключително важно в кабинетите по биология да видят как се вземат проби, как се извлича ДНК и че могат и сами да го направят."
Учените се надяват, че по този начин ще покажат красотата на науката на много младежи и ще ги запалят да правят свои изследвания.
По този начин ще се реши не само проблемът с липсата на достатъчно квалифициран персонал, а и рязко ще се намали себестойността на изследванията.
Заедно с това устройството ще намери приложение в детски и учебни заведения за бърза диагностика за предпазване от епидемии, във ферми за диагностика на заразни и паразитни болести по животните, в малки клиники без собствена лаборатория, при военни и спасителни операции.
"Идеята е да се демократизира достъпът до генетични изследвания - казва Славил Пейков - Сега всяко училище или ферма може да си позволи професионална подготовка на проби".
В случай че проектът в рамките на "Изследователски университет" по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост има продължение, учените отсега кроят планове с какви модули могат да надградят умната машинка.
"Една от идеите е всеки, включително вкъщи, в училище, да може да тества своята антибиотична резистентност, дали даден антибиотик би подействал, или не – споделя д-р Емил Григоров. – Още в дисертацията си, която разработих и защитих във Факултета за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт, развих идеята, че с устройството ще се подготвя генетичен материал за по-комплексен анализ. По този начин човек ще може бързо да установи и с какъв вирус е заразен."
Или ако трябва да се обобщи тази разработка на специалисти на един от изследователските университети в България, който е и Европейски технологичен университет, тя прави ключовата част от генетичните изследвания - подготовката на проби - достъпна за всеки. Нещо повече, без компромиси с качеството, а времето ще е от пет до 10 пъти по-кратко, отколкото в класическа лаборатория.


24chasa.bg
Студенти от ИПФ-Сливен посетиха „Арсенал“ АД в Дните на отворените врати
Студенти и преподаватели от Инженерно-педагогическия факултет (ИПФ) в Сливен, към Техническия университет в София, бяха третата група, която посети „Арсенал“ АД на 21 май, в ежегодната инициатива Дни на отворените врати, организирана от дружеството. ИПФ в Сливен е дългогодишен партньор на най-голямото машиностроително дружество, 30 арсеналци в момента се обучават по магистърски програми там. Гостите бяха водени от ръководителя на ИПФ и на Колеж-Сливен доц. д-р Ваньо Иванов. Младежите и техните преподаватели посетиха фирмения музей и цехове 250 и 400 в Завод 1, и 600 в Завод 5, като и обособеното производство на Завод 11 в Стара Загора, който е най-роботизираното индустриално предприятие в страната. Гостите се запознаха с част от технологичните производства и историята на дружеството.
За възможностите, които предлага за професионална реализация и кариерно развитие „Арсенал“ АД, за неговото голямо значение за икономическия просперитет и развитие, както и за динамичното развитие на Казанлък и общината разказаха Анета Димитрова – директор „Човешки ресурси“ и ръководителят на направление „Образование, квалификация и кариерно развитие“ в дружеството инж. Владимир Чучумишев.
Основен акцент в презентацията на „Арсенал“ АД бе дългогодишната политика по отношение на действащите програми, насочени към образованието. Дружеството има стратегическо партньорство с водещи ВУЗ-ве в страната, особено с техническите университети. За студентите има прекрасни възможности да се включат в актуалната стипендиантска програма, в летните и годишните стажове. Гостите бяха подробно запознати с условията, сроковете за кандидатстване и подкрепата, която получават бъдещите млади специалисти, чрез споменатите програми. Акцент в представянето бяха летните стажове през юли и август. Включилите се в тях ще могат да добият практически опит, да защитят направен от тях проект, работейки на пълен работен ден - осем седмици, като ползват всички придобивки и бонуси, както и при арсеналци, като сключат и редовен трудов договор. Другият важен момент бе представянето на стипендиантската програма, за която може да се кандидатства до началото на септември. „Арсенал“ АД поема на одобреният по програмата кандидат всички семестриални такси, разходите за общежития, осигурява стипендии, включително и в европейски университети, като гарантира и работа след завършване на образованието, поне за пет години, според двустранно подписан договор. Актуалните предложения за тази година са в следните специалности – „Машинно инженерство“, „Електротехника, електроника и автоматика“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Металургия“ и „Химични технологии“. Подробна информация за стажантската програма може да се намери във фирмения сайт на „Арсенал“ АД.

zakazanlak.bg
От теорията до орбитата: Студенти от Vivacom Техническата академия посетиха модерната станция „Плана“
Програмата подготвя бъдещи инженери чрез менторство и практически опит, а над 40% от участниците продължават кариерата си в телекома. Участниците във „Vivacom Техническа академия“ 2025 посетиха стратегическия обект Телепорт „Плана“ – най-голямото съоръжение за сателитни комуникации в България и едно от най-модерните в света. Станцията има най-високата възможна степен на сертификация в областта на сателитните услуги – Tier 4., и чрез нея Vivacom излъчва над 600 телевизионни канала, както и осигурява свързаност в Европа, Африка, Южна Америка, Азия и дори в отдалечени региони като Антарктида. Студентите от Техническия университет – София се запознаха с историята на обекта, неговата роля за глобалната свързаност и с реалните технологични процеси зад сателитните комуникации, част от нашето ежедневие.
Станцията „Плана“ е ключова за сателитната инфраструктура на Vivacom и печели международно признание и водещи позиции в сектора за компанията. В началото на годината Vivacom, като част от United Group, отбеляза значим успех, след като за четвърта поредна година зае място в престижната класация топ 10 на Световната телепорт асоциация (WTA). Това признание потвърждава устойчивия ръст на компанията в предлагането на сателитни услуги за бизнес клиенти на международния пазар и затвърждава позициите сред най-бързо развиващите се компании в света. Класацията се базира на ръст в приходите.
Посещението е част от уникалната по рода си образователна инициатива на телекома, организирана съвместно с Техническия университет – София. Академията е насочена към студентите от 3-ти и 4-ти курс от специалности „Компютърни системи и технологии“, „Телекомуникации и Електроника“ и свързва академичните знания с реалния бизнес чрез лекции, менторство и практически занимания, водени от 20 водещи експерти във Vivacom.
До сега над 320 възпитаници са завършили успешно. Над 40% от участниците в академията през годините продължават професионалното си развитие именно във Vivacom. С подобни инициативи Vivacom затвърждава ангажимента си към устойчивото развитие на телекомуникационния сектор в България, инвестирайки в следващото поколение инженери и иноватори.

24chasa.bg