яну
фев
мар
апр
май
юни
юли
авг
сеп
окт
ное
дек
Показване на 21-25 от 440.
Областният управител Чавдар Божурски бе награден с медал за изключителен принос към Технически университет – София
Областният управител Чавдар Божурски бе награден с юбилеен медал „80 години Технически университет – София“ и грамота. Отличието е за изключителен принос към развитието и утвърждаването на висшето учебно заведение. То бе връчено от проф. Иван Кралов, ректор на университета в периода 2019-2025 година.
От името на областния управител Чавдар Божурски медалът бе приет от неговия заместник Фатме Мустафова. Това стана по време на церемонията по връчване на дипломите на абсолвентите от Випуск 2025 на „Факултет и Колеж – Сливен“. Тържеството се проведе днес (11 декември) в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен.
Чавдар Божурски изпрати поздравителен адрес до завършващите студенти, преподавателите, родителите и близките. Той бе поднесен от заместник областния управител Фатме Мустафова на доц. Ваньо Иванов, ръководител на „Факултет и Колеж – Сливен“.
В приветствието се казва: Скъпи студенти, днес вие получавате дипломи, които са признати навсякъде по света. Това е възможност, от която трябва да се възползвате по най-добрия начин, за да достигате целите и преследвате мечтите си. Надграждайте своите знания и умения и не преставайте да се учите и развивате. Съхранете връзките с вашата Алма матер и се възползвайте от възможностите да повишавате квалификацията си.
Уважаеми преподаватели, дипломите и резултатите на студентите са висока оценка за вашата работа. Продължавайте да обучавате младите хора със същото постоянство и отдаденост на науката.
Уважаеми родители, вие днес също имате основание за гордост. Уверявам ви, че сте направили най-добрата инвестиция за своите деца – тази в знанието и образованието. Бъдете уверени, че тя ще им се отплати многократно.
Пожелавам успешна реализация на абсолвентите и здраве и много успехи на всички!“
Сред гостите на днешната церемония бяха още кметът на Община Сливен Стефан Радев, заместник-кметът Пепа Чиликова, представители на ръководството на ТУ-София, на образователни институции и на бизнеса, родители и близки на дипломантите.
sliveninfo.bg
Наука в екстремни условия: Как гл. ас. Ивайло Начев превръща Антарктида във високотехнологична лаборатория
Български учен от Техническия университет – София ще замине за Антарктида, за да изследва влиянието на слънчевата активност върху йоносферата с иновативна радиоапаратура.
Българските научни изследвания на Ледения континент продължават да се развиват и укрепват позициите на страната ни сред водещите полярни програми в света. Само две седмици преди да замине за своята втора поредна антарктическа експедиция, гл. ас. Начев от Техническия университет – София разказва за мотивацията, подготовката и научната работа, която предстои. След успешното участие в рамките на 33-тата българска експедиция, той отново се отправя към Антарктида, за да продължи изследванията на слънчевата активност и нейното въздействие върху земната йоносфера и магнитно поле.
В това интервю той споделя за предизвикателствата, научния прогрес и личните емоции, свързани с работата на един от най-екстремните континенти на планетата.
Експедицията и личната мотивация
Гл. ас. Начев, само след две седмици заминавате за втора поредна антарктическа експедиция. Какво ви мотивира да се върнете?
На първо място удовлетвореността от работата и каузата за постигане на високи научни резултати, както за проекта, по който ще работя, така и за българските научни изследвания. В последните години се забелязва, че наистина България се нарежда сред водещите научни програми в световен мащаб. За да запазим и утвърдим позицията си, обаче, е необходимо да продължим научните си програми. Работата на Антарктида лично за мен изгражда характер, сплотеност и колективизъм, а от професионална гледна точка е както предизвикателство, така и трупане на жизнено важен практически опит, понеже при възникнал технически проблем е необходимо да намериш инженерното решение по неговото отстраняване само с наличното, с това, с което разполагаш на базата, и при това в максимално кратки срокове.
Какво е усещането да развеете знамето на ТУ–София в един от най-недостъпните региони на планетата?
През годините на нашата база са работили и продължават да работят изследователи, завършили ТУ-София. В 33-та антарктическа експедиция обаче бях първият официален представител на Университета чрез участието ми в проекта „Въздействие на слънчевата активност върху Йоносферната динамика и потоците високоенергетични частици над Антарктида“ - съвместен проект на Техническия Университет - София, Института по астрономия с НАО към БАН и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. Радвам се, че успях да развея флага на университета чак на Ледения континент, защото още от студент във Факултета по телекомуникации, професионалното ми развитие е свързано с Техническия Университет - София. Друга причина да съм щастлив е, че развях флага точно до оборудването, с което се извършват научните изследвания, а то е проектирано от научната ни група LASER в ТУ-София и работи безпроблемно през целия престой на 33-та българска Антарктическа експедиция.
Научната работа
Работите върху изследвания на слънчевата активност. Какво точно изучавате и кои явления са обект на вашите наблюдения?
Изследванията, които извършваме, са свързани с изследване на слънчевата активност и влиянието й върху земната Йоносфера, изследване на земното магнитно поле, концентрация на космически частици вследствие на Слънчеви изригвания и търсене на взаимовръзки между тези процеси.
Защо именно Антарктида е подходящо място за подобни измервания и какви условия предоставя, които липсват на други места по света?
В момента сме в пик на 11-годишен слънчев цикъл и периодът е подходящ за изследване на този тип събития поради засилената Слънчева активност. Нашите изследвания са обвързани със следене на събития, които са най-забележими в различни обхвати на електромагнитния спектър. В населените места мониторингът на този спектър за такъв тип научни изследвания е затруднен, поради това, че всички съвременни технологии от нашето ежедневие работят на различни негови обхвати. Това изисква, както сложна обработка на данните, така и възможността конкретно събитие да не може да бъде обвързано директно със слънчева активност и да изисква верификация от друг тип уреди от наблюдателната астрономия, които в някой случаи не могат да верифицират конкретното събитие. Поради липсата на постоянно пребиваващи жители и липсата на индустриални технологии спектърът на Антарктида е изключителна чист и подходящ за следене на слънцето, чрез технически средства за радио-мониторинг. Една от системите ни получава данни вследствие на насочеността на сензора си и постоянно следене на траекторията на Слънцето – поради дългият ден, през летния сезон на Антарктида, това е възможно с продължителност до над 18 часа за денонощие.
Как слънчевата активност влияе върху живота на Земята – от технологиите до здравето на хората?
Слънчевата активност влияе най-вече на радио- и сателитните комуникационни системи. Различни технологии за радио комуникация стават почти неизползваеми при висока слънчева активност. Исторически при висока слънчева активност дори е документирано нарушение в електропреносните мрежи – явен пример за последните 50 години са събитията, случили се в Квебек, Канада през 1989 г. По отношение на здравето на хората, аз съм инженер и учен и мога да коментирам качеството на апаратурата, получените данни, открития и хипотези в слънчево-земните връзки. В научната литература има данни за хора, чувствителни на електромагнитни бури, а други научни звена изследват влиянието на слънчевата активност над различни целеви групи, така че нека сравнят отзивите на тези групи с данните за слънчевата активност от различни системи, а защо не и с данните, които публикуваме в научни списания, и като експерти в областта си, да дадат мнение как това влияе на здравето. Лично за мен и близките ми - нямам спомен да сме дискутирали дискомфорт, само поради наличие на слънчеви изригвания или геомагнитна буря.
Какви инструменти, апаратура или иновативни методи ще използвате по време на новата експедиция?
През последната експедиция проектираното от нашата научна група от ТУ-София оборудване се справи много добре. В предстоящата експедиция ще използваме модернизиран вариант на оборудването за следене на въздействието на слънчевата активност върху Йоносферата, директно наблюдение на слънчеви избухвания в широк честотен диапазон, мониторинг на земното магнитно поле. Тази година сме добавили няколко допълнителни технически средства, които ще повишат чувствителността на измерванията, както и софтуер за запис и анализ на данните в реално време, разработен изцяло от нас.
Резултати и надграждане
Може ли да ни споделите част от резултатите от предишната ви експедиция и какво надграждате тази година?
Поради научната етика не мога да споделя за конкретните ни хипотези и това за какви открития става дума, преди публикуването на научните трудове в резултат на проекта. Това, което мога да споделя към момента е - породени са първите хипотези на база въпросните резултати, но изследванията, както става ясно, продължават и очакваме допълнение на резултатите през настоящия сезон. Земното магнитно поле например има характерни локални и регионални изменения – една от системите ни е записала данни от изменение в земното магнитно поле, уникални за географския регион за Остров Ливингстън. На българския научноизследователски кораб НИК 421, носещ името на Светите братя Кирил и Методий, също имахме монтирано оборудване и се оказа, че чрез него сме извършили един от най-дългите експерименти от този вид от борда на движещ се обект.
Има ли перспектива резултатите да бъдат внедрени в образованието или научно-развойната дейност в ТУ–София?
Част от хардуерните подсистеми вече са включени в учебния ни план. Във Факултета по телекомуникации имаме нова магистърска програма по Аерокосмически комуникации, където поради естеството на конкретиката и надеждността на работата на космическите апарати, се разглеждат сходни хардуерни решения. Вече няколко студенти изявиха желание да работят по дипломна работа, където да търсят инженерни решения, свързани с конкретни казуси за отдалечени мониторинг станции. След публикуване на данните, ги предоставяме и на студенти, които са показали желание да ги използват за своите проекти в университета и да прилагат различни методи за тяхната обработка. В научната ни група сме си поставили амбициозната цел този тип системи да се доразвият и утвърдят именно в научно-развойната дейност на университета.
Преживяванията
Какви са най-големите предизвикателства, пред които се изправяте в Антарктида?
Работата на Антарктида сама по себе си е предизвикателство. Тук е моментът да отбележа, че при инсталацията на оборудването през предходната експедиция получих ключова логистична подкрепа от логистичния екип на базата. Едно от нещата, които ме впечатлиха е задружността на участниците в експедицията и готовността всеки да помогне на всеки в моментите, когато не е пряко зает с работата си.
Как протича един „обикновен“ ден в базата?
Всеки ден е уникален за себе си. Сутрин обикновено се събираме на закуска, където се обсъждат и дневните задачи по различните научни проекти, къде и по кое време логистиците ще са най-необходими. След което всеки започва да върши работата си и понякога така до късно вечер, понякога може да се случи да имаш почивен ден. Когато някой не е зает пряко с работата си, винаги при желание, а такова не липсва на никого, намира с какво да помогне на другите.
Поглед напред
Какви са очакванията ви за тази експедиция?
Престоят ми на тази експедиция ще бъде с няколко дни повече от миналата година, голяма част от оборудването е на базата. Очакванията ми са да възстановя постановките за работа на терен възможно най - бързо, след необходимата профилактика на хардуера след тежката антарктическа зима. Надявам се с това да спечеля няколко дни повече работа на оборудването, а записаните данни да затвърдят хипотезите ни и те да се превърнат в откритие.
Мислите ли за трета експедиция или все още е рано?
За Техническия Университет безрезервно вярвам, че ще има трета експедиция, това е само началото на полярните ни изследвания, но за да ги продължим, трябва да покажем сериозния си научен резултат. А що се отнася за мен самия - ще отговоря при следващата ни среща, след завръщането ми от предстоящата 34-та българска антарктическа Експедиция.
Какво бихте казали на младите хора, които мечтаят да се занимават с наука и да работят на Ледения континент?
Множество от изследванията, които се правят на Антарктида, са обвързани с процеси, случващи се на земята хиляди години. Нашите изследвания, освен като принос в науката, трупат и немалка база данни и научни открития, които да могат да се използват и надграждат в бъдеще. Така че, Антарктида остава една открита лаборатория за бъдещи научни изследвания.
Антарктида е мястото, където науката среща пределите на човешката издръжливост. С втората си поредна мисия гл. ас. Начев доказва, че българските учени не просто присъстват на Ледения континент – те създават знания, които имат значение. И всяко ново измерване, всеки успешно работещ уред и всяка събрана данна приближават следващото българско откритие.
*
Д-р Ивайло Начев е преподавател и изследовател в катедра „Радиокомуникации и видеотехнологии“ към Факултета по телекомуникации на Техническия университет – София.
Начев е част от научната група LASER в ТУ–София, където участва в разработването на иновативна апаратура за радионаблюдения и космически мониторинг. Той е сред водещите изследователи в първия български полярен астрономически проект, реализиран съвместно между Техническия университет – София, Института по астрономия с НАО към БАН и ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.
През сезон 2023–2024 г. доц. Начев е официален представител на ТУ–София в 33-та българска антарктическа експедиция. На остров Ливингстън той инсталира и поддържа високочувствително оборудване, проектирано в университета, което позволява наблюдение на слънчеви изригвания, регистриране на високоенергийни частици и проследяване на измененията в земното магнитно поле. Уредите работят безпроблемно през целия сезон и осигуряват уникални за региона научни данни.
nova.bg
НЕК с участие в юбилейното честване на Електротехническия факултет към ТУ – София
Иван Тенчев поднесе почетен плакет и поздравителен адрес от името на ръководството и целия екип на компанията
Националната електрическа компания (НЕК) взе участие в юбилейното честване на Електротехническия факултет към Техническия университет – София, посветено на 80 години от неговото създаване. Събитието подчерта ролята на факултета като водещ център за обучение и научни изследвания в областта на електротехниката и електроенергетиката в България.
По време на тържествената церемония Иван Тенчев – ръководител проекти в НЕК, имаше честта да поднесе почетен плакет и поздравителен адрес от името на ръководството и целия екип на компанията.
ЕТФ безспорно има значим принос за подготовката на висококвалифицирани инженери. Като един от най-големите работодатели в сектора, НЕК активно си сътрудничи с Електротехническия факултет и подкрепя студентите чрез стажантски програми, осигуряващи практическо обучение в реална работна среда.
plovdivdaily.bg
НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и Технически университет – София подписаха меморандум за стратегическо партньорство
Национална академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов" и Технически университет – София официално утвърдиха рамка за стратегическо партньорство в областта на изкуствата, образованието и културата. Меморандумът за сътрудничество бе подписан от ректорите на двете институции - чл.-кор. проф. дфн. Мирослав Дачев (НАТФИЗ) и проф. Георги Венков (ТУ-София).
Водеща цел на документа е разширяване и задълбочаване на партньорството между двете институции в създаването на продуктивна среда на взаимно споделяне на опит и осъществяване на съвместни дейности. Сред тях са разработване и реализиране на интердисциплинарни магистърски и докторски програми, въвеждане на иновативни образователни модели, както и осъществяване на общи научноизследователски и творчески проекти. Особен акцент се поставя върху прилагането на иновативни технологии – изкуствен интелект, 3D моделиране и AR/VR решения в сферата на екранните и сценичните изкуства.
Партньорството ще стимулира активното участие на докторанти, постдокторанти и млади учени, както и обмена на ресурси, експертиза и добри практики, с цел повишаване качеството и конкурентоспособността на българското висше образование на пазара на труда в европейски и международен контекст. Меморандумът е със срок на действие шест години, като се предвижда възможност за присъединяване и на други институции към бъдещите съвместни инициативи.
На официалната среща в НАТФИЗ присъстваха още проф. д-р инж. Лиляна Вълчева – професор в Технически университет – София, председател на Националния браншов синдикат „Висше образование и просвета" (НБС ВОН–КНСБ) и член на Съвета на настоятелите на НАТФИЗ, както и г-жа Ива Йорданова – функционален пом.-ректор по стратегическо развитие и партньорства.
bta.bg
Студентка прави копие на печатарската машина на Христо Г. Данов
Да се яви на конкурс по съзидателност и отзивчивост, за да спечели стипендия от 3000 лева на клуб Round table /кръглата маса/ и да я инвестира в новите си инженерни начинания. Това е пътят, избран от Светослава Георгиева – второкурсничка по специалността „Мехатроника“ в Техническия университет – филиал Пловдив. Част от стипендията ще отиде, за да направя копие на първата печатарска машина на Христо Г. Данов, казва Светослава Георгиева. Тя има силен интерес към създаването на книги – от печата, до лепенето и шиенето. Затова внимателно е проучила какви печатни машини сме ползвали в България през последните 100-120 години. „Открила“ е печатарската машина на Христо Г. Данов в едноименната къща музей в Пловдив.
„Отчитам, че не мога да направя 100-процентово копие на „американката“ на Христо Г. Данов, защото машината няма как да бъде разглобена, за да взема точните размери на всеки детайл. От музея ми дадоха идеята да начертая машината в обемен вариант /3D-формат/ и чрез принтер на направя малки машинки, които да са сувенири. По време на работата разбрах какъв човек е бил нашият възрожденец. Неговата идея „Образование за всички“ много ми допада, подкрепям я и ще я подкрепям чрез работата си.“ – обяснява второкурсничката от Техническия университет – филиал Пловдив.
Другата разработка в областта на мехатрониката, която Светослава Георгиева иска да довърши е да създаде умна самополиваща се саксия за цветя. Дотук тя е инвестирала собствени 150 евро за покупката на сензори, релета и платка от типа Arduino, която ще позволи на умната саксия да се самополива, когато почвата засъхне и цветето има нужда от вода. „Умната ми саксия все още не е довършена изцяло. Тя включва трите направления на мехатрониката. Все още не съм разработила корпуса на самата саксия. Той е важен, защото предопределя как в саксията ще влизат кабелите. Предстои да начертая модела на саксията и да я изработя с обемен принтер. Разходите ми дотук са 150 евро, но ще трябва да инвестирам още в прототипа си. Уточнявам, че ако умните саксии влизат в индустриално производство те няма да струват толкова, а по-малко. Инвестицията при мен е такава, защото аз не разполагах с никакви материали и почнах от нула. Частите закупих от Германия и при доставката нямаше как да получа само по една бройка от всеки необходим детайл. Моят прототип после може да се тества не само в една саксия, но в една оранжерия с цветя, където ефектът ще бъде многократно по-голям.“ – обяснява Светослава Георгиева.
Висшето си образование преуспяващата студентка започва в съвсем друга насока и в съвсем друг университет. Цели три години тя изучава лингвистика с информационни технологии в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. На трета година заминава на обмен в Техническия университет в Дрезден, Германия.
И точно там открива, че не лингвистиката, а мехатрониката е нейната наука. Подготвя се за изпитите в Техническия университет – филиал Пловдив и прегръща мечтата си – започва да учи инженерни науки. В момента момичето използва ваканцията между двата семестъра, за да направи стаж във фирма за роботите „Да Винчи“. Успоредно с това тя прави и дигитален близнак на помпена станция и трафопост. „Мисля, че е проект на бъдещето, от който имаме нужда и най-вероятно ще навлезе първо в индустрията, а после може би и в домовете ни. Сега анализирам и избирам програмите, които ще ползвам. Дигиталният близнак ще даде предимства на самите производства, както и за всички хора, защото всички ползваме услуги като електричество, вода, обратни води. На всички ни е неприятно, когато ни спре да кажем токът или водата, да не говорим, че фирмата търпи загуби, когато спре някоя машина. Идеята на 3D-близнакът е да може така да работи, че да знае седмица, преди да се счупи една машина, че тя ще се счупи. И какво точно в машината ще се счупи. И доколко са износени детайлите, така че дали им е дошло времето да се подменят.“ – обяснява същността на разработката си студентката от Техническия университет – филиал Пловдив.
Мечтата на Светослава Георгиева е да създава решения, които улесняват живота на хората по интелигентен, устойчив и щадящ природата начин. Нейното убеждение е, че технологиите трябва да служат на човека, без да вредят на околната среда. И вярва, че инженерството може да бъде съчетание от ефективност и грижа – за хората, животните и природата. Студентката в Техническия университет – филиал Пловдив е намерила свой личен начин да съчетава инженерната си практика с лични доброволчески инициативи: за женското здраве и благополучие, за помощи на деца без родители. „Сега участвам в кампанията „Плюшено мече“, която е отдадена на деца от дома в село Звъничево. Аз лично съм насочила помощта си към едно детенце в дом за деца с по-специални нужди. Подготвих му подарък за Коледа и даже го сглобихме, тъй като искаше дървен магазин. “ – каза Светослава Георгиева.
pbnovini.com