яну
фев
мар
апр
май
юни
юли
авг
сеп
окт
ное
дек
Показване на 76-80 от 237.

Д-р Божидар Стефанов: Науката трябва да се прави и обяснява със страст


"Когато видя банкнота от пет евро, първата ми мисъл не е за стойността й, а за червено-оранжевата флуоресценция на ултравиолетова светлина на жълтите звезди по периферията, която се дължи на съединение на елемента европий", разказва в интервю за БТА д-р Божидар Стефанов, главен асистент в катедра "Химия" на Техническия университет - София. Основните му научни интереси са в областта на наноструктурираните материали, функционалните покрития и фотокатализа.Д-р Стефанов е блестящ комуникатор на науката, победител за 2021 г. в българското издание на "Лабораторията за слава" /FameLab/. От седмица следим участието му в международното издание на FameLab, където се състезава заедно с учени от още 22 държави.


Конкурсът FameLab стартира през 2005-та, като събитие на фестивала на науката в Челтнъм - Великобритания. Форматът не се е променил оттогава като концепция и правила - учени и студенти от природо-математическите науки имат три минути да представят на разбираем език своята научна тема и да грабнат най-вече публиката (а покрай нея и журито). Не могат да се ползват слайдове и електронни презентации, а реквизитът е позволен, стига да може да бъде изнесен ръчно на сцената от презентатора. Журито оценява три неща - яснота, научно съдържание и харизматичност. През 2007- г. конкурсът става международен, благодарение на Британския съвет - първо в девет държави, включително и България, но с времето бройката им нараства до над четиридесет. Международен финал за всички национални победители се организира от 2011 г.

Следва цялото интервю:

Д-р Стефанов, споделете впечатленията си от Международния конкурс FameLab /"Лаборатория за слава"/, който се проведе тези дни. Кои от другите участници ви заинтригуваха най-силно и защо?

Д-р Божидар Стефанов: На двата полуфинала на международния финал на конкурса тази година се включиха учени, студенти и изследователи от 23 държави, което означава 23 различни култури (по ред на представянето: Малта, Катар, Румъния, ЮАР, Полша, Италия, Швейцария, Нидерландия, Великобритания, Унгария, България, Австралия, Германия, Тайланд, Мавриций, Южна Корея, Малайзия, Чехия, Египет, Испания, Мексико, Ирландия, Гърция). За съжаление, не успяхме да се видим лично и най-доброто, което успяхме да организираме, за да можем да комуникираме директно, бе да си направим група по Интернет в една от платформите за онлайн комуникация. В нея пишем непрекъснато вече две седмици в осем различни часови зони. Чувствам се горд да съм част от тази група, но съм натъжен, че не мога да видя тези уникални хора на живо.
От другите участници най-силно впечатление ми направиха колегите, в чиито презентации усетих не само научен опит, но и истинска страст. Например - Летаго Кгомоесуана, магистър по география от ЮАР, която изследва как местното население в селски райони на ЮАР адаптира спрямо климатичните промени своето познание към старите методи на земеделие. Или Дани Даниелс - предприемач по биоземеделие от САЩ, който разработва мини-ферми за червеи, разграждащи компост до органичен тор, в Мексико. Или Алекс Клохърти, канадка, следваща молекулярна биология в Нидерландия, която направи уникална алегория: между начина, по който Ковид-19 прониква в клетките ни и се размножава, както прави Пришълецът на Х.Р. Гигър във филмите.

Как избрахте темата на презентацията си?

Д-р Божидар Стефанов: Поставил съм си условие да говоря единствено за неща, с които директно съм се занимавал. Често забелязвам, че голяма част от участниците избират просто напосоки произволна тема от сферата, в която са учили. При студентите това е обяснимо, но не мога да го възприема при комуникатори, които освен това твърдят за себе си, че са изследователи. Нима не е най-интересно да разкажеш за нещо, което е човъркало мозъка ти по време на дългите часове в лабораторията?
Основната част от времето си прекарвам в лабораторията, в изследвания на функционални материали за преобразуване на енергия - в общи линии правя експерименти с материали, които при поглъщане на светлина генерират т.нар. фотогенерирани заряди и после ги използват за активиране на химични реакции. Основният материал, който изследвам, се нарича титанов диоксид и е наистина безобиден, нетоксичен и химически неактивен минерал, който обаче при поглъщане на ултравиолетова светлина се активира и добива супер-сили - например способен е да разгражда органични молекули, попаднали на повърхността си, да разделя вода на водород и кислород или да привлича водни молекули много по-силно от неполярни молекули-мазнини. В бранша това го наричаме фотокатализ и ми е основна нишка в научните изследвания. "Гоня" фотогенерирани електрони и се опитвам да ги примамя на повърхността на фотокаталитазатора, за да свършат малко полезна работа, като използвам най-различни неорганични "примамки". Имах силно желание да разкажа на публиката защо го правя и какви са приложенията и това определи и избора ми на тема.

Първото ви участие във ФеймЛаб-форматите е от преди 15 години. Как се промени тази инициатива през годините?

Д-р Божидар Стефанов: По-важното е какво конкурсът успя да промени. А то наистина е много. FameLab промени (ако не и създаде) целия небосвод на научната комуникация в България. Когато конкурсът започна, (бяха други времена, на репликата за "феодалните старчета"), нямаше нито амбиции, нито престиж в говоренето за наука. Директно или индиректно следствие от FameLab беше създаването на първото телевизионно предаване за популярна наука - "Красива наука", след това - на Софийския фестивал на науката (който доведе у нас, пред българска публика световно-известни учени като нобеловия лауерат Дан Шехтман, професор Робърт Уинстон и Ричард Докинс), създаде български научни комуникатори - като Владимир Божилов и Наско Стаменов, но и изцяло промени отношението не само на публиката към науката, но и на самите учени. Когато бях студент, чувах мнения на свои преподаватели, които уважавах, че не би следвало да участвам в този "цирк", защото, цитирам "науката е едно от последните неща, към които хората у нас все още проявяват уважение", а в наши дни - в събития за популярна наука можем да открием уважавани учени като професор Леандър Литов, доцент Любомира Гломб и проф. Николай Милошев. И всичко това нямаше нито да започне, нито така шеметно да се развие, ако не беше FameLab.
За мен в личен план FameLab е една от причините да се занимавам с наука. През есента на 2006 г. бях току-що завършил гимназист, който искаше да се занимава с програмиране, но по сложно стечение на обстоятелствата попаднах като първокурсник в Химическия факултет на СУ. Същата година срещнах и Любов Костова (понастоящем директор на Британски съвет - България) на националния финал на конкурса на МОН "Млади таланти". Тя ми разказа за FameLab и тогава (да си призная) не разбрах смисъла. Няколко месеца по-късно се озовах в учебния театър на НАТФИЗ, където пред изключително оживена публика, многобройни камери на БНТ и жури от истински учени, тридесетина млади учени (сред които и аз, млад, но не все още учен) представиха различни теми. Срещата с останалите участници, които с лекота и невероятна страст говореха за това, с което се занимават, ме накара някак си да поискам и аз да се занимавам с наука. И ето - 15 години по-късно съм все още в научната сфера. Не се отказах от химията - изкарах бакалавърско образование, магистратура, докторантура. Вече дори не съм млад учен, защото според българския Закон за насърчаване на научните изследвания дефиницията не е по възраст, а по години, изминали от защитата на магистратура/докторска степен, а при мен са изминали. Но поне, след толкова години FameLab е все още тук и ми бе даден шансът да изживея щастието да бъда българският победител (макар и в по-различен, дистанционен формат).

Защо толкова малко учени владеят изкуството да говорят разбираемо и интересно за предмета на съответната специалност?

Д-р Божидар Стефанов: При представянето на научна информация и преподаването изобщо, вярвам, че най-важното е активната страна да разбира и да проявява интерес към това, за което говори. Тогава комуникацията е активна - когато "аз" искам да ви разкажа това, защото на самия мен то ми е много интересно.
За съжаление, презентационните умения (отвъд технологията на работа с PowerPoint) рядко залягат в подготовката на бъдещи кадри за академичните среди и често се пренебрегват. Такива умения се изграждат с опит - като студент чувствах, че е огромно предизвикателство за мен да излизам и да говоря пред хора (отчасти, защото съм интроверт) и възможността да премина през FameLab на такъв ранен етап много спомогна за развитието ми.

Как дистанционното образование ще промени профила на завършващите сега средно и висше образование?

Д-р Божидар Стефанов: Не мисля, че някой може да предскаже какви ще са ефектите от дистанционното образование и от тази гледна точка не съм склонен да вярвам, че непременно ще са негативни и унищожителни. Не ме разбирайте погрешно - със сигурност предпочитам да виждам студентите си лице в лице, но имам чувство, че дори и обучението в електронна среда не възпрепятства тези, които отрано са открили и избрали сферата, в която искат да се развиват - да го направят. При тях и без това голяма част от натрупаните познания са в следствие от самоподготовка, водена от собствен интерес. Мога да дам пример със себе си - когато бях ученик, преди гимназията, имаше система според която чуждият език, който можех да избера да уча се определяше от средният ми успех - въпреки, че исках да уча английски, той беше запазен само за фракцията с отличен успех и почти седем поредни години изборът ми бе ограничен до немски, но успях чрез гледане на чуждоезична телевизия да се подготвя достатъчно, за да не се чувствам изостанал от останалите в гимназията. По същия начин - като ученик имах интерес към електрониката и обичах да майсторя различни устройства - това са умения, които днес ми влизат в употреба непрестанно, макар че съм химик, но не съм ги добил в следствие на директно обучение.
Смятам, че от дистанционното обучение ще бъдат най-ощетени учениците, които още не са попаднали по случайност на нещото, което ще изберат за свой път (както при мен се случи с химията). Такива случайности са по-малко вероятни при пасивното обучение в електронна среда. Сред позитивите, които носи ситуацията, в която сме, е това, че хората свикнаха с възможностите за дистанционна комуникация за ситуации, в които иначе биха я избягвали преди пандемията. Например - вече две поредни години научните конференции, на които представям изследванията си, се провеждат електронно. Преди пандемията не бих си и помислил, че бих бил съгласен на този вариант - вече не само, че свикнах, но и някак си откривам предимствата му.
Наблюденията ми при студентите, на които преподавам е, че колкото повече време отмина от началото на тази нова реалност, толкова повече се променя и тяхното мнение, но в малко неочаквана посока. Ако първата година, в която имахме випуск, завършил електронно, възприемаха електронното преподаване позитивно - като начин за "скатаване", то вече все повече от тях са разочаровани, когато се стигне до преминаване в тази форма. Тази година имах дори случаи на колеги, които са изкарали курса, в който преподавам, електронно - миналата година и дори са си взели изпита, но самолично са избрали да запишат наново първия семестър, за да го минат втори път - присъствено.

В университетите се появяват все повече хибридни специалности. Границите между науките се размиват.

Д-р Божидар Стефанов: Особено в наши дни, когато успешните научни изследвания винаги са интердисциплинарни. На мен често ми се случва да видя нещо около себе си и да разпозная в него процес, който съм учил (това много ми помага в готвенето, между другото). Когато видя банкнота от пет евро например, първата ми мисъл не е за стойността й, а за червено-оранжевата флуоресценция на ултравиолетова светлина на жълтите звезди по периферията, която се дължи на съединение на елемента европий. Спорно е дали в Европейската банка са избрали това съединение случайно или поради символизма му, но пък безспорно откривателят на този елемент - французинът Южен Анатол Демарсе го е наименувал в началото на 20 век не на вариации на името на родината си, а на целият континент Европа, повлиян от тогавашните "научно-фантастични" идеи за бъдещето на обединена Европа.
Не само границите между науките се размиват, "преливат" двупосочно и границите между науката и изкуството. И не от днес. В началото на 19-ти век Фридрих Стромайер открива елемента кадмий, а наситеният и устойчив жълт цвят на съединенията му ще го направи любим пигмент на европейските художници и това ще даде началото на експресионизма няколко десетилетия по-късно.

Изкушавали ли сте се да се занимавате с изкуство?

Д-р Божидар Стефанов: Като пост-докторант в Оксфорд прекарвах цялото си време в лабораторията, докато повечето от колегите ми, освен наука винаги имаха и някакво културно-извисено хоби: например, свиреха на музикален инструмент (най-често виолончело и съм се чудел наистина защо някой, който непрекъснато се мести, би избрал възможно най-обемистия такъв). Когато мога, намирам време и достъпни билети, за да отида на театър или опера, а понякога посещаваме и галерии и изложби и имам афинитет към фотографията. В Стокхолм любимото ми пространство беше Fotografiska - изложбена зала, в която често имаше експозиции на световноизвестни фотографи. Винаги съм имал мнение за хората на изкуството, че всъщност са много по-близки до учените, отколкото предполагат. И те също са избрали това, с което се занимават, без да бъдат водени изцяло по прагматични и финансови подбуди. И го правят със сърцето си.

Вижте статията тук

БТА, 15.11.2021 г.
2021-11-22

Техническият университет в София беше удостоен с почетни грамоти от Столичната регионална здравна инспекция

В тържествена обстановка в залата на Академичния съвет на Техническия университет в София, д-р Данчо Пенчев, директор на Столичната регионална здравна инспекция, връчи почетни грамоти на ректора на ТУ-София проф. Иван Кралов и на главния секретар Никола Николов. Грамотите се връчват на ТУ-София, като първото висше училище в България, изградило на своя територия център за ваксинация срещу CОVID-19, съобщи пресцентърът на висшето училище. Техническият университет в София е първата институция в страната, която е удостоена с такава грамота. Проф. Кралов е приветствал гостите и е изразил благодарност за ползотворното сътрудничество и оказаната методическа помощ за прилагането на противоепидемичните мерки. "Изграденият ваксинационен център бе израз на нашия общ социален ангажимент с цел опазване здравето на младите хора и на нацията като цяло", е изтъкнал ректорът. Д-р Данчо Пенчев е благодарил на ректора за съвместната работа във ваксинационния процес. "Ние дадохме пример за това как в една трудна обстановка институциите могат да си сътрудничат успешно, с грижа за здравето на хората", е казал д-р Пенчев. Функционирането на центъра е било осигурено с медицински персонал от Центъра за спешна медицинска помощ в София, като благодарение на това са ваксинирани преподаватели, служители, студенти и всички желаещи граждани.

Вижте статията тук

БТА, 09.11.2021 г.

Stolica.bg, 09.11.2021 г.
Stolica.bg, 11.11.2021 г.

2021-11-22

На електроенергийната ни система й трябват нови базови мощности



Проф. д-р инж. Валентин Колев, зам. пр-л на Камарата на енергетиците, декан на Електротехнически Факултет в ТУ - София, "Светът е бизнес". Причината, поради която в цяла Европа цената на електроенергията е висока, най-вероятно се корени в цената на природния газ. Най-вероятно много от инсталациите са се трансформирали енергийната суровина от въглища към природен газ. Сега всъщност цената става много висока. Това заяви проф. д-р инж. Валентин Колев, зам. пр-л на Камарата на енергетиците, декан на Електротехнически Факултет в ТУ - София, в ефира на предаването “Светът е бизнес” с водещ Ивайло Лаков. “Много трудно инсталираните в ЕС въглищни мощностни могат да бъдат заменени от ВЕИ, за да се стигне до безвъглеродна енергетика. Причините за това са свързани с овладяване на режима по активна мощност и енергия, както и участието на тези  мощности в първично, вторично и третично регулиране на електроенергийната система като цяло в Европа.” Проф. Валентин Колев смята, че пиковете в цените на електроенергията в борсата “Ден напред” няма как да се дължат на нечистоплътни корпоративни интереси, защото самата платформа се администрира от Nordis Group. “Процесът на администриране не е на наша територия”, заяви в ефир енергийният експерт. “Това е платформа, която следи функцията на предлагане с функцията на търсене на електроенергията. Там, където се пресекат двете функции, се определя цената. Причина за високата цена може да бъде дефицит на енергията.” Валентин Колев е на мнение, че основните енергийни източници на държавата ("АЕЦ Козлодуй", "ТЕЦ Марица Изток 2" и двете американски централи към НЕК) би трябвало да генерират печалба. “Тук държавното регулиране би могло да се намести, стига това да не бъде видяно от европейските институции като недопустима държавна помощ”. Тези акумулирани средства би могло да се насочат към енергоемки производства или към такива, които със сегашната цена на тока не могат да бъдат конкурентоспособни. “Моето мнение е, че тези компенсации за бизнеса от по 110 лв. за мегаватчас няма откъде другаде да бъдат взети. Те трябва да бъдат взети по линия на дивиденти от страна на енергийните дружества към Българския енергиен холдинг (БЕХ) и съответно от там те да бъдат предоставени по съответния административен ред.” За индустрията ще бъде най-добре да се стремят към фючърсни сделки,смята  проф. Колев. Той е на мнение, че българските кондензационни централи (ТЕЦ) трябва да работят максимално дълго, защото резкият преходът към безвъглеродна енергетика неминуемо ще доведе до дефицит на електроенергия. Гостът допълни, че като временна мярка може да се направи трансформация и от въглища основната енергийна суровина да стане природен газ. “Ние можем да използваме ВЕИ или пък да се обърнем към силата на водата. Със сигурност обаче не трябва да се отказваме от идеята да изграждаме базови мощности. Става дума за "АЕЦ Белене", а защо не и 7-и блок на "АЕЦ Козлодуй".”

Вижте статията тук


Вloombergtv.bg, 03.11.2021 г.

2021-11-15

Два наши университета в световна класация


  
Рейтинг според Times Higher Education (THE) за 2022 г.. Оксфордският е на първо място. Две от 52-те акредитирани висши училища в България намират място в световната. класация на университетите на Times Higher Education (THE) за 2022 г. В нея влизат над 1600 висши училища от 99 държави. Техническият университет в София дебютира в класацията, там е и Софийският университет. И двата са класирани след първите 1200. (категорията е "1201+") с 10.6–22.3 точки. Под черта, сред висшите училища, които не са включени с пореден номер, е Висшето училище по мениджмънт във Варна. За сравнение Румъния е представена от 18 висши училища, първото от които – Букурещкият университет - е в групата на класираните между 501-ото и 600-ото място. От Гърция те са 13. Първи е Атинският университет Харокопио, №351-400. Сърбия има три, също като нас, но и трите са класирани и първият – Университетът в Крагуевац - е в групата между №401 и №500. В Топ 10 продължават да доминират САЩ и Великобритания. Първото място запазва Оксфордският университет във Великобритания. Второто и тази година делят американските Калифорнийски технологичен институт и Харвард. Четвъртото е за Станфордският университет, петото делят Кеймбридж и Масачузетският технологичен институт.
 
Вижте статията тук
 
Тrud.bg, 07.10.2021 г.


Offnews.bg , 07.10.2021 г.

2021-10-26

В България трябва да се изгради обучение, пряко насочено към приложно развитие на космически инженерни технологии

В България трябва да се изгради обучение, което е пряко насочено към приложно развитие на космически инженерни технологии. Това каза гл. ас. д-р Владимир Божилов от катедра "Астрономия" към Физическия факултет на Софийски университет "Св. Кл. Охридски", ръководител на проект Space Education for Bulgaria /SpaceEdu4BG/ по време на днешната дискусия на тема "Космос и образование", която се състоя на Втория национален форум за съвременни космически изследвания, организиран от 7-и до 9 октомври в София Тех Парк. Той разказа за проекта, който цели за първи път в България да се изгради космическо инженерно обучение, така че българи да могат да работят в Европейската космическа агенция наравно със своите чужди колеги. България не просто трябва да следва добри практики, българите можем да бъдем водещи в космическото образование, каза той. Доц. д-р Веселка Радева, ръководител на Морската астрономическа обсерватория и Планетариум на Висше военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" във Варна посочи, че за моряците астрономията е изключително необходима. Те учат астронавигация, без която не могат да се ориентират, защото в някакъв момент може да се получи срив на навигационните системи на кораба и те трябва да могат да определят местоположението му, където и да се намира в открито море. Доц. Радева отбеляза и, че в Европа започва създаването на военни космически сили и във всяка една страна ще се правят обсерватории, които да наблюдават изкуствените спътници, като целта е да се следи стабилността на орбитите им, дали се превръщат в космически боклук и т.н. Европейската космическа агенция в рамките на три - четири години вече е заделила над един трилион евро само за наблюдение, поясни тя. Ние трябва да си направим обсерваториите, да имаме подготвените хора - военни и астрономи, каза Радева. Моята цел е да намеря допирателни точки между военната общност, която се интересува от космос, с научната космическа общност, за да работим заедно, каза доц. Радева. Гл. ас. Димитър Гинчев от катедра "Въздушен транспорт" към Техническия университет в София отбеляза, че има голяма липса на машинни инженери, каквито са специалистите по авиационни технологии. Космическите технологии са най-високото ниво на инженерната наука, напомни той и допълни, че трябва да има силно развито космическо инженерство в България.

Вижте статията тук


БТА, 09.10.2021 г.

2021-10-14