яну
фев
мар
апр
май
юни
юли
авг
сеп
окт
ное
дек
Показване на 1-5 от 406.
Патентното ведомство проведе семинар за студенти на тема „Пътят на иновациите: въведение в патентите и Единната патентна система“
Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ) - София беше домакин на семинар на тема „Пътят на иновациите: въведение в патентите и Единната патентна система“, организиран от Патентното ведомство в партньорство с Европейското патентно ведомство, съобщиха от националната институция. Обучението се проведе на 17 ноември и събра над 150 студенти от УНИБИТ-София и Технически университет - София в зали „Тържествена“ и Аудитория 106, свързани чрез видеоконферентна връзка.
Приветствия към участниците поднесоха зам.-председателят на Патентното ведомство Мая Филипова-Демирева, зам.-ректорът по научноизследователската и международна дейност на УНИБИТ проф. д-р Тереза Тренчева и председателят на Комисията по интелектуална собственост в ТУ–София проф. д-р инж. Стефан Стефанов.
В своето обръщение Мая Филипова-Демирева подчерта, че обучението е част от усилията на институцията да насърчава културата на иновациите и представлява ценна възможност за младите хора да се запознаят с механизмите, чрез които идеите се превръщат в защитени изобретения с призната стойност в България и в Европейския съюз. Тя изрази благодарност към УНИБИТ и лично към проф. Тренчева за последователната подкрепа и активната работа в посока популяризиране значението на интелектуалната собственост сред студентите.
Проф. Тереза Тренчева благодари за партньорството и сподели, че след успеха на проведеното през седмицата Startup Fair е напълно логично УНИБИТ да бъде домакин и на семинар, посветен на патентите и иновациите.
Проф. Стефан Стефанов припомни, че точно преди година Патентното ведомство организира семинар в ТУ-София, на който са участвали студенти от пет университета, сред които и голяма група от УНИБИТ. Той подчерта, че тази година представители на Немския факултет на ТУ-София също са сред активните участници.
Патентът като двигател на иновациите: от научното откритие до защитеното изобретение, представи от Галя Айгърова, директор на дирекция "Експертиза и закрила на изобретенията, полезните модели и промишлените дизайни".
В програмата се включиха и държавни експерти от Патентното ведомство, които представиха теми, свързани с полезните модели и Единната патентна система. Представена бе и инициативата на Европейското патентно ведомство за Наградите на млади иноватори – Young inventors Prize. Тази престижна награда отличава млади иноватори, на възраст до 30 години, чиито изобретения допринасят значително за постигането на Целите за устойчиво развитие на ООН.
Патентното ведомство на Република България има сключени Меморандуми за партньорство с УНИБИТ и Техническия университет. Чрез съвместните обучения по индустриална собственост се цели разширяване на перспективите пред студентите, като им се показва как стратегическата защита на изобретения и иновации подпомага икономическия растеж и технологичния напредък.
Събитието завърши с връчване на сертификати на участниците в обучението.
bta.bg
Софийският и Техническият университет са в престижна световна класация
За трета поредна година Софийският университет "Св. Климент Охридски" влиза в престижна световна класация. В QS World University Rankings: Sustainability 2026 СУ заема 814-о място от класираните 2002 университета. Това го нарежда сред първите 40% на най-добрите университети в света, на 312-то място от 621 класирани евроуниверситета и на 29-о място от 90 университета в Източна Европа.
Оценяването отчита изследванията в областта на науката и технологиите, покриването на 17 цели на ООН за устойчиво развитие, както и социалното и еко въздействие на университетите.
В категорията "Еко въздействие" СУ е на 1025-о място, по "Социално въздействие" е на 845-о място, при "Управление" е на 370-о място. В категория "Еко устойчивост" СУ заема 728-о място, в "Равенство между половете" - 677-о място и по "Обмен на знания" - 654-то място.
Техническият университет в София е на 1501-ва позиция в класацията.
bnr.bg
Все по-често студенти се връщали да учат в България
В условията на растяща нужда от инженерни кадри у нас и по света, в студиото на "Тази събота и неделя" по бТВ гостува председателят на Общото събрание на Техническия университет – София и декан на Факултета по индустриални технологии проф. Георги Тодоров.
Проф. Тодоров коментира последните изявления на властта, че „българската индустрия отчаяно се нуждае от инженери и кадри".
„Нуждае се – може би не отчаяно, но настойчиво се нуждае", подчерта той. „Имаме цяла плеяда инженери, създадени през годините. Само моят факултет е дипломирал над 23 000 инженери, които са създали съвременната българска индустрия и в момента работят по целия свят. Но имаме нужда от ново поколение – модерни, мислещи, знаещи, можещи инженери."
Според проф. Тодоров, кадрите се създават в добрите университети, а Техническият университет – София остава водещ у нас.
„Последните години се стремим да създаваме инженери от европейско и световно ниво", казва той.
ТУ–София е съосновател на Европейския технологичен университет (EUt+), който обединява девет висши училища от Германия, Италия, Испания, Ирландия, Латвия, Румъния, Кипър и България. „В Европа се утвърждава концепцията да се обединят усилията, за да можем да се противопоставяме технологично на Съединените щати и Далечния изток. Трябва заедно да търсим пътя на модерните технологии."
В университета са създадени нови програми, отговарящи на потребностите на индустрията:
Интелигентни системи и изкуствен интелект (на български и английски)
Анализ на големи обеми данни
Аерокосмическо инженерство
Киберсигурност
Подготвя се Микроелектроника
„Тези специалности създават нова среда и отговарят на динамиката на индустрията."
Проф. Тодоров отбелязва любопитна тенденция: „Имаме немалко студенти, които се завръщат. Учили са една–две години в европейски университети, но установяват, че това, което се предлага там – особено средата и социализацията – не е на необходимото ниво. Предпочитат да се върнат."
Той твърди, че кариерната перспектива у нас вече е напълно съпоставима с европейската, а заплащането в много инженерни професии е значително изравнено. „Инженерният кадър е все по-добре платен и все по-търсен. Това променя кариерните перспективи и мотивира повече хора да учат инженерни специалности."
„В Европа и в САЩ има водещи университети. Ние още догонваме най-големите, но и в България има университети на европейско ниво. И в България има добри и лоши университети, както и в чужбина", отбелязва проф. Тодоров.
Той подчертава важността на избора: „Младият човек трябва да избере добър университет – тук или в чужбина. Но социалната среда е важна. Все по-често младите решават, че е по-добре да останат в България, отколкото да бъдат втора линия в чужбина." Относно големия брой напускащи страната млади хора, той е категоричен: „Голяма част от тях стават гаст-арбайтери. Не виждам смисъл талантливи хора с езикова култура и знания да отиват в чужбина и да вършат неквалифициран труд."
„Виждаме завръщане дори на млади хора, живели дълго в чужбина, които не говорят добре български, но имат български паспорт. В английската програма по изкуствен интелект вече имаме такива студенти. Те тук за първи път стават истински българи."
Относно A.I. проф. Тодоров е категоричен: „Не искаме просто да следваме темповете на изкуствения интелект, а да запазим България на картата на технологиите." Той подчертава, че у нас над 140 000 души работят в сектора.
„Изкуственият интелект застрашава част от тази индустрия. Но хората могат да се преквалифицират и да влязат в бизнеса с изкуствен интелект, което ще надгради техните възможности. Искаме да останем част от развитието, а не само потребители."
Проф. Тодоров завършва оптимистично: „България има голям потенциал в развитието на изкуствения интелект."
24chasa.bg
Проф. Георги Тодоров: Българската индустрия изпитва недостиг на инженери:Как се развиват 3D технологиите и виртуалната реалност у нас?
В условията на растяща нужда от инженерни кадри у нас и по света, в студиото на "Тази събота и неделя" гостува председателят на Общото събрание на Техническия университет – София и декан на Факултета по индустриални технологии проф. Георги Тодоров.
Проф. Тодоров коментира последните изявления на властта, че „българската индустрия отчаяно се нуждае от инженери и кадри“.
„Нуждае се – може би не отчаяно, но настойчиво се нуждае“, подчерта той. „Имаме цяла плеяда инженери, създадени през годините. Само моят факултет е дипломирал над 23 000 инженери, които са създали съвременната българска индустрия и в момента работят по целия свят. Но имаме нужда от ново поколение – модерни, мислещи, знаещи, можещи инженери.“
Според проф. Тодоров, кадрите се създават в добрите университети, а Техническият университет – София остава водещ у нас.
„Последните години се стремим да създаваме инженери от европейско и световно ниво“, казва той.
ТУ–София е съосновател на Европейския технологичен университет (EUt+), който обединява девет висши училища от Германия, Италия, Испания, Ирландия, Латвия, Румъния, Кипър и България. „В Европа се утвърждава концепцията да се обединят усилията, за да можем да се противопоставяме технологично на Съединените щати и Далечния изток. Трябва заедно да търсим пътя на модерните технологии.“
В университета са създадени нови програми, отговарящи на потребностите на индустрията:
Интелигентни системи и изкуствен интелект (на български и английски)
Анализ на големи обеми данни
Аерокосмическо инженерство
Киберсигурност
Подготвя се Микроелектроника
„Тези специалности създават нова среда и отговарят на динамиката на индустрията.“
Проф. Тодоров отбелязва любопитна тенденция: „Имаме немалко студенти, които се завръщат. Учили са една–две години в европейски университети, но установяват, че това, което се предлага там – особено средата и социализацията – не е на необходимото ниво. Предпочитат да се върнат.“
Той твърди, че кариерната перспектива у нас вече е напълно съпоставима с европейската, а заплащането в много инженерни професии е значително изравнено. „Инженерният кадър е все по-добре платен и все по-търсен. Това променя кариерните перспективи и мотивира повече хора да учат инженерни специалности.“
„В Европа и в САЩ има водещи университети. Ние още догонваме най-големите, но и в България има университети на европейско ниво. И в България има добри и лоши университети, както и в чужбина“, отбелязва проф. Тодоров.
Той подчертава важността на избора:
„Младият човек трябва да избере добър университет – тук или в чужбина. Но социалната среда е важна. Все по-често младите решават, че е по-добре да останат в България, отколкото да бъдат втора линия в чужбина.“ Относно големия брой напускащи страната млади хора, той е категоричен: „Голяма част от тях стават гаст-арбайтери. Не виждам смисъл талантливи хора с езикова култура и знания да отиват в чужбина и да вършат неквалифициран труд.“
„Виждаме завръщане дори на млади хора, живели дълго в чужбина, които не говорят добре български, но имат български паспорт. В английската програма по изкуствен интелект вече имаме такива студенти. Те тук за първи път стават истински българи.“
Относно A.I. проф. Тодоров е категоричен: „Не искаме просто да следваме темповете на изкуствения интелект, а да запазим България на картата на технологиите.“ Той подчертава, че у нас над 140 000 души работят в сектора.
„Изкуственият интелект застрашава част от тази индустрия. Но хората могат да се преквалифицират и да влязат в бизнеса с изкуствен интелект, което ще надгради техните възможности. Искаме да останем част от развитието, а не само потребители.“
Проф. Тодоров завършва оптимистично: „България има голям потенциал в развитието на изкуствения интелект.“
btv.bg
Техническият университет–София откри втора фаза от проект "Национален център по мехатроника и чисти технологии"
Техническият университет – София бе домакин на откриваща се среща по Проект BG16RFPR-1.014-0006 „Национален център по мехатроника и чисти технологии. Под мотото на проекта “Заедно създаваме“ събитието се състоя в новоизградената многофункционална зала на центъра в кампус „Студентски град“.
Вторият етап на проекта стартира от март 2025 г. и продължава до декември 2029 г. като публичното финансиране е малко над 30 млн. лв. От тях 70% от инвестицията е в т.нар. меки мерки: публикации, патенти, заплащане на изследователи и мобилност. През началния етап 75% от финансирането бе отделено за изграждане на инфраструктурата.Чл.-кор. проф. дн инж. Георги Тодоров акцентира върху работата през втория етап и отбеляза, че предстои доизграждане на инфраструктурата, увеличаване на екипите и активиране на младите учени, за да се разрасне научната среда - да има научно общество, което да работи съвместно, да споделя и генерира идеи и това да ражда технологичен напредък.
Не на последно място тези усилия трябва да бъдат насочени към индустрията и към световната научна общност. В момента важен измерител на дейностите са публикациите от световна класа и иновациите, изразяващи се в патенти, полезни модели и договори за внедряване с бизнес организации – както в България, така и по света.
Не трябва да се подценява нито един от факторите и затова чистата наука и иновациите трябва да се реализират през големи проекти и партньорства със световни университети и изследователски центрове и фирми, което Техническият университет – София отдавна прави. За новите проекти през втория етап проф. Тодоров каза, че ТУ – София участва в европейски проект от програмата Chips Act по микроелектроника, а вече са в ход и редица други с бизнеса, включително в Италия, Германия при които става въпрос за развитие на продукти и създаване на нови технологии.
С партньорите също има общи проекти, например с Химико-технологичен и металургичен университет се изпълнява голям проект за енергийната стратегия на България, възложен от правителството. Резултатите от него ще станат основа на енергийната стратегия в частта й за декарбонизация. Със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се работи в областта на микро- и нанотехнологиите. С Института по електрохимия на БАН ТУ - София има проект, който ще внедри в реалния бизнес нов клас батерии.
За реализацията на втория етап на проекта Техническият университет – София разчита на привличането на млади учени. Петима отличници на випуските са останали в университета като докторанти, а някои от тях са вече и асистенти. Преди години, отбеляза проф. Тодоров е било немислимо най-добрите да останат в университета, защото са били привличани от бизнеса. Според него днес младите дават ново ниво на образованието, защото без добри преподаватели, без водещи изследователи няма как да се създават инженери от световна класа.
24chasa.bg