Докторант от Технически университет – София спечели голямата стипендия на фондация "Карол Знание" за 2023 година
Докторантската стипендия от 10 000 лв. на фондация "Карол Знание" печели инж. Цветомир Гечев, снимка: организаторите на конкурса. "Единадесетият конкурс за докторантската стипендия на фондация "Карол Знание" за 2023 година постави няколко рекорда – най-равностойни участници, най-дълги дискусии, най-продължително време на финала, най-атрактивни презентации, най-впечатляващо лично присъствие. След силния равностоен финал и гласуването, председателят на журито, г-н Станимир Каролев, взе безпрецедентно решение и обяви три отличия: Докторантската стипендия от 10 000 лв. на фондация "Карол Знание" печели инж. Цветомир Гечев, докторант в Технически университет - София. Той печели и място в програмата "Предприемачи в науката" и новия проект "Startup Building". Моника Праматарова, докторант в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, печели специална награда на журито за иновация - Phd Research Innovation Award – стипендия от 2000 лв. Радослав Симеонов, докторант в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, печели специална награда на журито - Outstanding Doctoral Research Award – стипендия от 2000 лв.“ Това съобщиха за БТА от екипа на фондация "Карол Знание". За първи път в историята на конкурса се дават специални награди. Убедени сме, че признанието, което получават тримата докторанти от авторитетния конкурс ще ги мотивира още повече и ще видим впечатляващи резултати в работата им, коментира решението си г-н Каролев. Награждаването на победителите в конкурса ще бъде на 25 януари, когато ще бъде връчена и наградата "Предприемач в науката" в размер на 30 000 лв. Инж. Цветомир Гечев, докторант в Технически университет – София, буквално даде в ръцете на журито елементите, от които изгражда стенд за комбиниран цикъл с пакет твърдооксидни горивни клетки и двигател с вътрешно горене. Като се обединят, се създава хибридна система с високо КПД, малко вредни емисии и широка приложимост, казват организаторите на конкурса. Това е и целта на дисертационния проект – да изследва съвместната им работа и възможността за намаляване на емисиите на CO2 чрез използване на конвенционални въглеводородни горива. Такива системи може да се използват за производство на електроенергия, или когенерация, за битови нужди или в индустрията, както и за основно задвижване на големи транспортни средства като кораби, влакове, подемно-транспортни машини, кариерна транспортна техника. Твърдооксидна горивна клетка също може да се вгради като спомагателен агрегат към тежкотоварните автомобили и да работи с ДВГ. Като краен продукт докторантът ще създаде иновативен подвижен стенд за изследване на маломощен ДВГ с различни горива, включително изследване със синтетичен газ, копиращ състава на анодните газове на пакет твърдооксидните горивни клетки. Чрез него ще се изследва комбинираният цикъл, ще се определят важни работни параметри, емисиите на вредни газове и потенциалът за приложение. Вече са създадени симулационни модели на пакет твърдооксидни горивни клетки и на ДВГ и 3D модел на бъдещия стенд. Закупена е и част от необходимата апаратура. Амбициозната далечна цел на инженера е комерсиализиране на научната работа и собствено производство в България. Моника Праматарова, докторант в Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, изследва приложението на виброакустиката като средство за интегрираното управление на насекоми вредители. За първи път у нас журито на конкурса чу биоакустични сигнали, издавани от шест вида листни бълхи. Уникалните звуци са записани от докторанта по време на теренна работа. Това е първото изследване на виброакустичния метод за контрол на европейски видове листни бълхи-вредители и първо биоакустично сравнение на близки видове вредители. При установяване на насекомите на терен, учените ги проучват и записват стридулационната им комуникация. Това става чрез пиезоелектрична грамофона доза и дигитално записващо устройство, прикрепени към растението. Плейбек записите, използвани за манипулиране на виброакустичното поведение на видовете, се възпроизвеждат чрез високоговорител, поставен в непосредствена близост до стъблото или клон на растението. Отделно, в абсолютен етанол се събират насекоми за последващо PCR изследване на бактериите, намиращи се в храносмилателната система на насекомите. Експерименталната работа се провежда на терен и в лабораторни условия. Проектът използва интердисциплинарни методи. Практическото му приложение може да реши глобалния екологичен проблем за нарастващото потребление на инсектициди и все по-честата поява на инсектицидна резистентност. Радослав Симеонов, докторант във Физически факултет на Софийския университет и в Niels Bohr Institute, Копенхаген, Дания, направи нещо още по-специално за журито – пренесе го през ускорителите, на които са разположени експериментите A Large Ion Collider Experiment (ALICE) и Positron annihilation into Dark Matter Experiment (PADME). Показа видео, което лично е снимал в един от ускорителните комплекси на CERN по време на тестове на протитипи на детектори за йонизиращо лъчение, допълват организаторите на конкурса. Показа и кадри от Нацоналната лаборатория във Фраскати, Италия, от детекторния комплекс на PADME. Докторантът работи по водеща хипотеза, че частиците от Стандартния модел взаимодействат със скрит сектор от частици посредством медиатори, частици–портали. Първите му проучвания по темата са свързани с аксионоподобни частици и това му отваря портала към научната група от експеримента PADME. Така от 2017 година младият физик търси нови частици заедно със световно известни учени и има амбицията да запали за това още български докторанти, студенти и ученици. Нещо повече – да създаде своя научна група, с която да работи по изследвания на природата на кварк-глуонната плазма и да направи голямо научно откритие в областта. Изследователят на тъмната материя с години сериозна научна работа е спечелил място като пълноправен член на екипа, работещ по конструирането на допълнителен калориметър към експеримента ALICE. В момента участва активно в разработването на прототипи за този калориметър – FoCal-H Prototype.
Вижте статията тук
БТА, 13.01.2023 г.
Utroruse.com, 13.01.2023 г.
Кarollknowledge.bg, 13.01.2023 г.
MediaBricks, 13.01.2023 г.
Техническият университет в София посреща осемте партньорски университета от Европейския технологичен университет в рамките на "Sofia week"
От 16 до 20 януари над 80 участници от осемте европейски университета, които са партньори в Европейския технологичен университет (EUt+), ще се срещнат в София в рамките на "Sofia week". Домакин на събитието е Техническият университет в София (ТУ-София), съобщават от висшето училище. По време на "Sofia week" ще се състои среща на ректорите на Кипърския технологичен университет (Кипър), на Технологичния университет Троа (Франция), на Висшето училище Дармщат, на Университета за приложни науки (Германия), на Технологичния университет Дъблин (Ирландия), на Техническия университет Рига (Латвия), на Техническия университет Клуж-Напока (Румъния), на Политехническия университет Картахена (Испания) и на Техническия университет в София, които са участници в проекта EUt+. В програмата са включени срещи между партньорите и са предвидени разнообразни социални събития за запознаване с българския бит и култура. Какво представлява Европейският технологичен университет (EUt+)? Техническият университет в София е един от осемте учредители на Европейския технологичен университет EUt+, създаден с визията "Мисли първо за човека", изцяло ориентирана към човека и към подхода в съвременните технологии. В изпълнение на една от водещите инициативи на ЕС за изграждане на европейско образователно пространство EUt+ насърчава европейските ценности, идентичността и най-вече революцията в качеството и конкурентоспособността на европейското висше образование. Мисията на EUt+ е да съдейства за добруването на обществото, а неговите студенти да станат технологично грамотни професионалисти и отговорни европейски граждани.
Вижте статията тук
Нови възможности за университетите
Досега 9 български висши училища получават финансиране по инициативата EIT HEI за подобряване на предприемаческия и иновационния си капацитет. До 28 февруари 2023 г. европейските университети могат да подадат своите проектни предложения по пилотната инициатива на Европейския институт за иновации и технологии (EIT), чиято цел е да се подобри предприемаческият и иновационният капацитет на висшите училища в Европа. Ще бъдат избрани и подкрепени 16 консорциума от университети с научноизследователски центрове, публични органи, сдружения и частния сектор. За тази цел е предвидено финансиране от 12 млн. евро. Фокусът на тазгодишната, трета покана е върху обучението на технически таланти във висшето образование, съобразено с новата водеща програма на EIT „Таланти в областта на дълбоките технологии“, която ще предостави възможност за обучение на 1 милион таланти до 2025 г. През 2022 година три български университета получиха финансиране по инициативата EIT HEI, с която висшите училища се поставят в центъра на сферата на иновациите в Европа. Това са Софийският университет „Климент Охридски“, Лесотехническият университет в София и Тракийският университет в Стара Загора. По EIT HEI Европейският институт за иновации и технологии работи съвместно с университетите, за да предостави подходящите инструменти за подкрепа на иновациите в кампусите и извън тях. След втората покана 300 нови висши училища и техните партньори от 38 държави получават общо 31,2 млн. евро финансиране за укрепване на своя иновационен капацитет с подкрепата на ЕИТ. Сред тях са и трите наши университета, като всеки одобрен консорциум от висши училища с научноизследователски центрове, публични органи и сдружения получава финансиране до 1,2 млн. евро. Миналогодишните подкрепени организации се присъединиха към вече създадената мрежа от над 270 организации, сред които 6 български университета и 2 частни компании в рамките на първата покана през 2021 г. По нея са одобрени 24 проекта с участието на 142 висши учебни заведения и 155 неакадемични организации, които се финансират общо с 28,8 млн. евро. Сред тях има 6 български университета и две частни компании. Това са ТУ – София, ТУ – Варна, Икономическият университет – Варна, Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“, Университетът по хранителни технологии – Пловдив, Медицинският университет – Пловдив, както и компанията The Edge и неправителствената организация GIS Transfer Center. Дейностите по тези 24 проекта се съсредоточават върху теми като насърчаване на институционални промени; укрепване на партньорствата между висшите учебни заведения, предприятията и научноизследователските организации; разработване на услуги в подкрепа на иновациите и бизнеса и повишаване качеството на образованието по предприемачество. Инициативата EIT HEI има интернет портал за висшите училища в Европа, където може да се намери информация за дейностите на обявените проекти, да се научи повече за предстоящите покани за представяне на проектни предложения и да се научават последните новини за инициативата.8 Ролята на университетите в изграждането на европейска иновационна екосистема е решаваща и чрез подпомагането им те могат да се превърнат в двигатели на иновациите на регионално и местно ниво. Университетите имат стратегическо значение за възстановяването на Европа. За постигането на тази цел е необходимо образованието, науката и иновациите да бъдат неразривно свързани.
Вижте статията тук
Четвъртото издание на “Студентски иновационен хъб” се състоя в Техническия университет в столицата
Четвъртото издание на "Студентски иновационен хъб на Техническия университет – София" се състоя в Конферентната зала на “Националния център по мехатроника и чисти технологии”, в кампус “Студентски град”. По време на събитието студенти заедно със своите ментори представиха иновативните си проекти, съобщиха от висшето учебно заведение в сайта си. Заместник-ръководителите на Научноизследователския сектор на Техническия университет – София проф. д-р инж. Валери Стоилов и доц. д-р инж. Николай Николов връчиха сертификати за участие в студентския иновационен хъб за 2022 г. Теодор Ъков, магистър от Факултета по компютърни системи и технологии в специалност “Компютърно и софтуерно инженерство”, бе отличен за участие в научноизследователски проект по програма “Студентски иновационен хъб” “Храм лайт” с ръководител гл. ас. д-р Георги Руменов Цочев. Деница Паункова , бакалавър в Енергомашиностроителния факултет, специалност “Дизайн и технологии за облекло и текстил”, получи сертификат за участие в научноизследователския проект “Създаване на иновативни луминесцентни аксесоари за повишаване на видимостта на деца в условия на слаба осветеност” с ръководител гл. ас. д-р инж. Даниела Софронова. Ивалин Цеков, магистър във Факултета по транспорта, специалност “Транспортна техника и технологии” и двамата бакалаври от същата специалност Станислав Стоилов и Станчо Иванов бяха отличени за участието си в научноизследователския проект “Разработване на автомобил с ултраниско аеродинамично съпротивление” с ръководител доц. д-р инж. Пламен Пунов. От 2019 година в ТУ-София започва да се осъществява инициатива за насърчаване на студентите да участват в научноизследователската дейност и да разработват иновативни проекти. Всеки редовно записан студент в университета може да участва с проект в конкурса “Студентски иновационен хъб на ТУ-София” за научно, методическо и техническо подпомагане на своята иновативна разработка, идеен модел, конструкция, технология, софтуерно решение и др. Студентът си избира ментор – изследовател на основен договор в ТУ-София. Менторът подава проектното предложение по електронен път от името на студента и след положителна оценка на проекта от съответната комисия става ръководител на договора. Ако в резултат от работата по проекта се стигне до защита на интелектуална собственост, разработката се защитава от името на ТУ-София, а изобретател е студентът или студентите. Научноизследователският сектор (НИС) винаги подкрепя иновативни и любознателни студенти от Техническия университет, отбелязват от учебното заведение и допълват, че новата сесия на конкурса “Студентски иновационен хъб на ТУ-София” започва през март 2023 година.
Вижте статията тук
150 дръвчета от черна топола бяха залесени край Сливен
Горски служители от Югоизточно държавно предприятие – Сливен и Държавно горско стопанство – Сливен залесиха 150 фиданки от черна топола. В инициативата се включиха и лесовъди от Дирекция на Природен парк „Сините камъни”, както и членове на НПО „Зелени балкани”. Залесяването на младите дръвчета бе извършено в защитена зона “Каменски баир”, като част от дейностите по проект „Възстановяване на ловния сокол в България”. Участниците в него споделят, че общата идея на проекта е да подпомогне възстановяването на популацията като намали въздействието на основните заплахи заедно с външни усилия по други проекти за възстановяване на вида, които вече са доказали своя успех. С голямо желание и ентусиазъм участие в засаждането на фиданки взеха и студенти от Инженеро-педагогическия факултет в Сливен към Технически университет – гр. София.
Вижте статията тук
sliveninfo.bg, 19.12.2022 г.