Хакатонът Hack TUES X, организиран от ученици за ученици стартира през март

Десетото юбилейно издание на емблематичния за ТУЕС хакатон – Hack TUES X ще
се проведе от 13-ти до 16-ти март 2024 г. в Sofia Tech Park.
Ученици от Технологично училище „Електронни системи“ към Технически
университет - София, под менторството на Асоциацията на завършилите ТУЕС,
организират отново събитието в присъствен формат.
Миналата година Hack TUES стана единствената българска образователна
практика, която намери място сред иновативните и обещаващи практики на
ЮНЕСКО за “Техническо и професионално образование и обучение”.
Тази година хакатонът ще стартира с откриваща церемония в зала "Джон
Атанасов", която ще се излъчи на живо в канала на училището в YouTube. По
време на церемонията ще се проведе дискусия, където ще бъде разкрита
основната тема и нейните подтеми за тазгодишното издание. В дискусията ще
участват водещи специалисти в областта на програмирането и информационните
технологии.
Дните за разработка на проекти са 14-ти и 15-ти март, като състезанието ще
завърши на 16.03.2024г. с церемония по награждаване. Очаква се да се включат
70 отбора, съставени от ученици от различни класове, които ще бъдат
разпределени в отбори с индивидуални ментори - възпитаници на ТУЕС и/или част
от екипа на водещи ИТ компании. Тази година за пръв път се очакват и 20 отбора,
съставени от завършили ученици на ТУЕС към ТУ-София. Учениците и
завършилите участници се състезават в различни категории.
Форматът на състезанието включва полуфинали и финал, където подбрано жури от
специалисти ще оценява проектите на нашите възпитаници и ще излъчи
победителите. Награждаването ще се състои в последния ден, 16 март, отново в
зала "Джон Атанасов".
Още за Hack TUES X може да намерите на сайта на Hack TUES, във Фейсбук
страницата на събитието, в Инстаграм профила ни и LinkedIn страница.

manager.bg, 20.02.2024
obekti.bg, 20.02.2024

2024-08-01

Диаманти в двигателни сплави. Как ги тестват в новата Лаборатория по металография на Техническия университет в Пловдив

Да, учени и преподаватели от Техническия университет - филиал Пловдив наистина влагат диаманти в метални сплави, от които да се правят свръхиздръжливи двигатели на автомобили. Само че скъпоценните камъни са с наноразмери. Това значи, че са един милиард пъти по-малки от милиметъра. Което не пречи двигателната надевтектична алуминий-силициева сплав да придобие търсените специални “диамантени” качества. В обновената лаборатория по металография на пловдивския технически ВУЗ изследват алуминиева сплав, в която диамантите са с размери от 4 до 20 нанометра. „За да бъдат усвоени от сплавта, докато тя още е в течно състояние е необходимо нанодиамантите да бъдат покрити с мед или никел. Така те не изплуват на повърхността на металната стопилка, усвояват се от нея и имат ролята на кристализационни центрове върху които контролирано нарастват кристалчета силиций. Чрез използване на тази технология сплавта притежава повишени якостни и подобрени експлоатационни свойства. Високосилициевите алуминиеви сплави се използват в автомобилостроенето за изработване на бутала в двигателите с вътрешно горене. Разработването на нови сплави прави възможно създаването на по-икономични, по-екологични, по-мощни и с по-голям ресурс двигатели с вътрешно горене“ - обяснява доц. д-р инж. Боян Дочев – преподавател в катедра „Машиностроителна техника и технологии“ на Техническия университет София – филиал Пловдив. И тъй като науката стъпва на два основни постамента – измервания и наблюдения - става ясно защо преподавателите и учени от катедра „Машиностроителна техника и технологии“ в университета са кандидатствали за нови металографски лабораторни уреди. Асистент д-р инж. Десислава Димова обяснява: „Участвахме в конкурс на МОН за финансиране на фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти с проект „Изследване трибологичните свойства на нови не съдържащи никел в състава си бутални алуминий-силициеви сплави“. Проектът е оценен по достойнство и лабораторията получава финансиране в размер на 40 000 лева. С тези пари в края на 2023 година за Лабораторията по металография на Техническия университет София – филиал Пловдив е закупен най-съвременен металографски инвертен микроскоп от Германия. Той е оборудван с цифрова цветна камера ODC 832 и обективи, осигуряващи увеличение при наблюдение до 1000 пъти. Закупена е и термичната пещ от Испания. В нея се провежда необходимата термична обработка на изследваните сплави. Работната температура на пеща е до 1300º С.
= Български нанодиаманти за науката =
Ценните от научна гледна точка малки диамантчета, ползвани в Техническия университет – филиал Пловдив са български. Получени са по детонационен метод /управляем взрив/, а не чрез плазмено-химичен синтез. Според преподавателите и научните работници от катедра „Машиностроителна техника и технологии“ на Техническия университет София - филиал Пловдив предимството на тази технология е, че създадените с нея диаманти имат по-добри свойства.
=Предимства на новите уреди=
Лабораторията по металография разполага и с други микроскопи и термична пещ, както и с оборудване за автоматизирана подготовка на металографските шлифове. Кои са предимствата, които дават новите уреди на младите учени и студенти? Д-р инж. Десислава Димова обяснява, че най-съществената разлика с досегашните лабораторни микроскопи е, че немският уред е оборудван с камера и специализиран софтуер към нея. Така че всички линейни измервания, които се извършват в металографията стават директно върху монитора. Този начин е по-точен и пести време. Досега измервахме структурата на металите с микроскоп, при който единият от окулярите е с вградена размерна мрежа, което всеки път налага калибриране с микрометрична линия за съответното увеличение при наблюдение, а това е трудоемък процес, отнема време и има известен субективизъм в точността на измерванията, казва тя. „ Закупената испанската термична пещ е с максимална работна температура 1300º С. Тя е оборудвана с програматор, който позволява задаване на 64 стъпки в технологичният процес на термична обработка и позволява да се постигне по-голяма точност при изследванията.“ - обяснява доц. д-р инж. Боян Дочев.
= Добре похарчени пари =
Когато един ВУЗ като пловдивския филиал на Техническия университет София притежава толкова качествени лабораторни уреди се очаква учените в него да „произвеждат“ и добавят знания, които хората нямат досега. И това е факт. „Животът“ на новите метални сплави, създадени тук, продължава като патенти. Доцент д-р инж. Боян Дочев и доцент д-р инж. Иван Панов са патентовали през 2020 година своето изобретение „Метод за модифициране на надевтектични алуминий-силициеви сплави“. Техническият университет София – филиал Пловдив е отворен и към професионалистите от различни браншове. Десислава Димова: „Ние бяхме домакини на национална конференция на Съюза на леярите. Отворихме пред тях вратата на нашата лаборатория. За тези специалисти беше интересно и важно да видят какви са нашите възможности да наблюдаваме и измерваме структурите на различните сплави и най-вече работата ни с нестандартизирани сплави, които могат да им послужат в техни по-нататъшни разработки и да направят продукцията им конкурентоспособна. Бизнеса прояви интерес и получихме запитвания за провеждане на определени анализи.“ В университетската Лаборатория по металография бъдещите инженери свързват теорията от лекциите с практиката по металознание, термична обработка, изпитване на материалите. „Лабораторията ни служи за изучаване на всички тези предмети, защото цикълът е от леярната през термичната и механична обработка, за да се стигне до механични изпитвания. Интересът към машиностроителните специалности е нараснал. Причините за това виждаме в индустриализацията на Пловдивска област и Южна България и съответно растящата потребност от специализирани кадри.“ - заключи доц. д-р инж. Боян Дочев.

plovdivnews.bg, 16.02.2024

2024-08-01

Информационен ден по програмата "Еразъм+" се състоя в Техническия университет в София

Информационен ден по програмата "Еразъм+" се състоя в Техническия университет (ТУ) в София. "Еразъм+" е една от най-старите европейски програми, които дават възможност на студентите да уеднаквят знанията си в европейското образователно пространство. Тази програма дава стимул на студенти от цял свят да се обучават с високи стандарти и след това да получат адекватни съвременни знания, независимо в кой университет и в коя държава са получили образованието си, съобщават от висшето училище. Събитието бе открито от проф. Ташо Ташев, декан на Факултета за английско инженерно обучение (ФАИО), и институционален координатор по програмата "Еразъм+" за ТУ-София, и от проф. Лидия Гълъбова, заместник-ректор по международната дейност и интеграцията в Техническия университет. На форума присъстваха много студенти, които са участвали активно в програмата, и първокурсници, които споделиха, че с удоволствие ще се включат в приключението да опознаят Европа и света, и да обогатят знанията си, приятелствата си и да се почувстват граждани на света. Проф. Ташев разказа за възможностите и за активните страни, участващи в програмата. Той отбеляза, че програмата е особено ефективна от доста години в Техническия университет в София. За студентите бе изключително любопитно, че университетът поддържа връзки с Република Тринидад и Тобаго, с Мароко, Йордания, Ливан, Тунис, Южноафриканската република, Черна гора, Босна и Херцеговина, Косово, Албания, островите Фиджи. От асоциираните държави ТУ-София поддържа контакти и с Република Северна Македония, Турция, Сърбия, Норвегия, Исландия, освен това има и два активни проекта, които са в страни извън Европейския съюз и извън асоциираните държави. Това са Съединените американски щати, Канада и Чили. "Защо е важно човек да пътува?", попита присъстващите студенти проф. Гълъбова. Тя подчерта, че освен научните знания, които ще се придобият в чуждестранните университетски партньори, всеки един, който участва в програмата, ще се запознае с много различни култури и с различни хора. Важно е, подчерта тя, как се преподава на различните места и да се придобие безценен научен и житейски опит. "В нашето съвремие е важно да се пътува", отбеляза тя. "В същото време ТУ-София е част от голямото семейство, наречено Европейски технологичен университет EUt+. Това е алианс от девет университета. Всеки един от вас може да погледне към възможностите за обучение и в тези осем партньори на Техническия университет в София, и да види какви програми има. Стремежът е да уеднаквим стандартите за обучение и като завършите, да излезете като европейски инженери с дипломи, които са признати навсякъде. В цяла Европа", каза проф. Лидия Гълъбова. В информационния ден участва и Ангел Атанасов от компанията "Кока-Кола". Много студенти, участвали в програмата "Еразъм+", направиха интересни презентации, като разказаха най-вълнуващите моменти от престоя си в различни страни. Веселин Господинов от Факултета "Компютърни системи и технологии (ФКСТ) разказа за Острава, Чехия, Евгения Генова - за пребиваването си в Малага, Испания, а Георги Василев - за Авейро, Португалия. Алекси Моци от Факултета за френско обучение по електроинженерство (ФФОЕ) обясни за създадените незабравими приятелства, а Аманда Тодорова, Благовест Станков и Борил Гатев, посетили Университета Троа във Франция, разказаха за проекта Европейски технологичен университет EUt+. Накрая се състоя и оживена дискусия за ползите от международните контакти на Техническия университет в София.

bta.bg, 15.02.2024

2024-08-01

Студент в Пловдив успя след 25 милиона опита

Двадесет и пет милиона опита – толкова бяха нужни на инж. Георги Харбалиев – магистър по специалността "Компютърни системи и технологии" в Техническия университет – филиал Пловдив, да обучи създадения от него виртуален дрон да открива и гаси горски пожари. Идеята да разработи виртуална летателна машина и да й даде разум и опит в гасенето на пожари инж. Харбалиев не открива сам. "Трябваше ми кураж и научна подкрепа, за да направя нещо, което досега не е правено", споделя младият специалист. Тук подкрепата и дори идеята идва от доц. д-р инж. Диляна Будакова, която е специалист по изкуствен интелект и ръководител катедра "Компютърни системи и технологии" в Техническия университет – филиал Пловдив. "Не е достатъчно един студент само да бъде отличник, но трябва да има желанието да опитва научни разработки, за които не всичко може да прочете в учебниците", обяснява доцент Будакова. Точно затова тя става научен ръководител на дипломната му работа "Откриване и гасене на пожар чрез използване на алгоритми за машинно обучение чрез симулация". И така дипломантът и научната му ръководителка решават, че най-ефективно пожар в планината ще се гаси с дрон, защото машината може да лети високо там, където за нeя е безопсно. Дронът има и още едно предимство – отвисоко летящата "пожарна" точно определя границите на пожара. Така огънят може да бъде изгасен по-бързо. А ако има "рояк" от дронове, със сигурност дори по-големите пожари ще гаснат още по-бързо. "В дипломната си работа разработих само теоретичната постановка за гасене на пожари в гората. Създаденият модел, който включва методи за изкуствен интелект, служи за обучение на летящата машина и е начин за бързо гасене. Всъщност противопожарната машина може да бъде не само дрон, но също хеликоптер или наземна техника. За другите обаче не съм създал модели." - обяснява инж. Георги Харбалиев. Как "разсъждава" виртуалният дрон. "Разсъдъкът" на дрона, създаден от Георги Харбалиев, следва човешката логика: проба/грешка. Младият дипломант пък е човекът, който казва кое е правилно и кое – не. За правилно поведение "разсъдъкът" на виртуалния дрон получава похвала, а когато сгреши, получава наказание. По този начин мислещата машина научава кога лети на правилната височина, кога поддържа правилен наклон, за да не падне, кога да включи водната струя и как да я насочи към запаленото дърво в гората с прецизността на снайперист. Доцент Будакова обяснява: "Моделът на дрона е всъщност една голяма невронна мрежа с много слоеве и с много неврони във всеки слой. Обучението на невронната мрежа се повтаря милиони пъти, докато започне да бъде ефективно намирането, позиционирането и изгасяването на пожара." И все пак по какво виртуалният дрон разпознава пожара? Мислещият дрон на инж. Харбалиев разпознава кое дърво гори чрез система за компютърно зрение. Има обаче възможност това да стане по разликата в температурата, но подобен подход изисква още обучение. Много съществен е въпросът дали виртуалният противопожарен дрон, създаден в Техническия униврситет – филиал Пловдив може да стане реален. Още повече, че университетът има специално научно и учебно направление "Авиационна техника и технологии", където студентите и учените разработват истински машини. Ето мнението на доц. д-р Диляна Будакова: "Да, ще може да се създаде реален дрон за гасене на горски пожари. Но ще бъде по-сложно заради изчислителните изисквания на мрежите. Засега дроновете не са автономни. Трябва да бъде направена електрониката в него специално, за да може автономно да изпълнява цели. В момента такъв дрон няма, но може да има. А той може да ползва интелекта, разработен от моя дипломант".

plovdiv24.bg, 13.02.2024

2024-08-01

Д-р Божидар Стефанов от Технически университет – София „нарисува“ логото на БТА със светлина

Като истински комуникатор на науката и финалист на международното издание на
FameLab, д-р Божидар Стефанов – преподавател в катедра „Химия“ в Технически
университет (ТУ) – София, предложи да илюстрира една от посоките на най-новия
проект, на който е ръководител, с демонстрация на процеса на изработване на лого
на Българска телеграфна агенция (БТА) посредством активиране на химични
реакции чрез използване на светлина.
Проектът на ТУ - София е със заглавие „Фотокаталитична активност на тънки
слоеве със селективно фотофиксирани кокатализатори“ с партньори СУ "Св.
Климент Охридски" и Институт по катализ – БАН, и е финансиран е от Фонд
„Научни изследвания” към Министерство на образованието и науката.
Срещаме се в лабораторията на д-р Стефанов в ТУ. Невероятно е усещането да
разговаряш с човек, който толкова много обича работното си пространство и
всичко, което прави тук. Разказва за етапите на изграждане и обгрижване на
лабораторията, както и за всяко нещо в нея – от епруветките и научните
инсталации, до мебелите и табелите по стените. По-голямата част от апаратурата
е конструирал сам. С части от различни устройства, алуминиеви лайстни за подови
покрития (закупени от строителни магазини) и фотографски материали е създал
впечатляващи високотехнологични продукти: дип-коатер – уред за изтегляне на
тънки слоеве, фотофиксатор – автоматичен ултравиолетов фотоекспонатор,
електрохимични клетки.
„От малък обичам да правя неща с ръцете си“, обяснява д-р Божидар Стефанов. И
от малък обича да си задава въпроса: „Какво се случва, ако…“ Сам е избродирал
Менделеевата таблица на гърба на работната си престилка, заедно с фигурки на
колби, епруветки и си е нарисувал с текстилни бои химични пособия върху няколко
тениски. След като е качил в интернет снимки на един от самодейно изработените
лабораторни уреди, китайски производители са се свързали с него и са попитали
дали може да произвежда и за тях същия продукт. Докато стойността на
оригиналните лабораторни изделия е по няколко хиляди евро, сътворените от д-р
Стефанов са с материали за по десетина лева.
Сръчен и изобретателен в ренесансовия смисъл на думата, младият учен вече е
подготвил матриците на логото на БТА и пристъпва към трите основни етапа на
процеса по материализиране на идеята за задвижване на химични реакции чрез
използване на светлина: нанасяне на тънък слой титанов диоксид върху
микроскопско стъкло (1), фотохимично активиране на повърхността (2) и
посребряване/помедняване (3).
„Използваме светлина, за да пренесем образа от фотошаблон директно върху
повърхността, върху която искаме да го изобразим. По подобен начин се правят
чиповете и платките в електронните устройства (нарича се фотолитография). Но
разликата е, че там процесът е субтрактивен, има отпадък. Цялата повърхност се
покрива с проводящ слой, после се нанася фоточувствително вещество -
фоторезист, който осветява през шаблон. Следва проявяване и отмиване на фоторезиста от местата, където не е било осветено. Незащитената с фоторезист
повърхност се обработва химически, за да се разтвори (премахне) излишният
материал. Докато вижте какво става в нашия случай: първо, ползваме стъкло като
подложка, което е необичайно, и второ, обработваме го така, че самото то под
действие на светлина да отлага сребро, последвано от мед (в две стъпки). Медта
се добавя по метода на химическо метализиране“, разказва д-р Бо, както го
наричат студентите му.
И обръща внимание на предимството да се използват сребърни наночастици при
активирането на повърхността, защото в установената индустриална технология се употребява паладиев активатор, с цена от порядъка на неколкостотин лева на
грам. „Идеята е чрез този похват - с енергия от светлина, насочена към много тънък слой от титанов или цинков оксид (те са фотокатализатори – материали, които са способни да използват енергията от светлината за химични процеси) да се направят покрития, които да разделят водата на водород и кислород. С похватите, разработени по време на проекта, двете реакции да се разделят пространствено – на две различни места. Възможно е и чрез отлагане на проводящи слоеве от мед да чертаем върху повърхността електрически схеми директно, от течност. По този начин студентите ми създадоха и сензори за влага“, обяснява д-р Стефанов. Това е и едно от практическите приложения на изследването: изработката на сензори върху стъкло. „Същите тези слоеве например, върху които можем да формираме тези проводящи изображения, преди съм ги ползвал за пречистване на въздух върху стъкло – по този метод може да се направи „умен“ прозорец, който не само пречиства въздуха в стаята, използвайки енергията от слънчева светлина, но и замерва какво е качеството на въздуха в помещението – процента влага, присъствие на замърсители и пр. Прозорец, който се самозахранва също с енергия от слънцето“, допълва младият учен.
Колежката му от Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Нина Кънева,
която е съавтор в проекта, използва същата технология за да прави покрития,
пречистващи водата от лекарствени молекули, които пречиствателните станции не
могат да отстранят. Младата изследователка е носител на една от стипендиите на
ЮНЕСКО в конкурса „Жените в науката“ .
„От 16 години се занимавам с тези неща и още ми е интересно“ – казва д-р Стефанов и подарява на БТА двете нарисувани чрез светлина лога – медното и
сребърното. Молбата му е да проследим как се развиват образците: „Все пак са на
фотоактивна повърхност, при медта не съм забелязал да има някакви негативни
ефекти в рамките на година, но може да стане леко на тъмни петна. За среброто не съм сигурен, малко е своенравно и има шанс или околната повърхност да посивее
с времето, или сивата зона да избледнее, ако се съхранява на тъмно и после пак
да потъмнее, ако е на светло - защо става така не знам, но си е тема за още един
проект, понеже е някакъв фотохромен ефект.“

bta.bg,13.02.2024

2024-08-02