Visteon Electronics Bulgaria: Търсенето на таланти при нас не е спирало в кризата, в момента имаме 100 отворени позиции
Автомобилните доставчици в България са в ускорена фаза на възстановяване – Иван Михайлов, управител на Visteon Electronics Bulgaria, пред Economy.bg. Visteon Electronics Bulgaria вече е водещ технологичен център на компанията за цяла Европа. „Развиваме се не само като брой наети, но и като важни проекти за водещите производители в автомобилната индустрия“, сподели пред Economy.bg Иван Михайлов, управител на технологичната компания. По думите му автомобилният сектор ще продължи стабилното си възстановяване през 2021, а доставчиците на автомобилни компоненти у нас вече са в ускорена фаза на възстановяване. Как пандемията се отразява на бизнеса на Visteon Electronics Bulgaria, колко и какъв тип специалисти планира да наеме компанията през 2021, кога автомобилният сектор ще се върне към растеж, спирачка или ускорител за иновациите е кризата – тези и други въпроси коментирахме с Иван Михайлов, управител на Visteon Electronics Bulgaria и председател на УС на „Аутомотив клъстер България".
-Иван, как Visteon Electronics Bulgaria преминава през кризата, породена от ковид пандемията?
-Бих казал, че като компания преминаваме през кризата структурирано и отговорно. Стараем се да прилагаме правилен баланс, като създаваме все по-гъвкава работна среда, която преди всичко гарантира безопасността на нашите служители, но същевременно поддържа силната принадлежност и добрата колаборация в екипа. В резултат от по-бързото от очакваното възстановяване на автомобилната индустрия в световен план предизвикателството пред нас като важна част от нея е да продължаваме да откриваме таланти, заедно с които да реализираме нарастващия брой мащабни международни проекти за водещите аутомотив компании в сектора. Комплексността на проектите и нуждата от топ таланти не се е променила, даже напротив – пазарът днес се развива с още по-голяма динамика и предизвикателствата пред нас са още по-големи.
-Кои бяха най-големите предизвикателства за вашата компания при адаптирането към новата реалност?
-По традиция в нашата работа има редица дейности, които не могат или трудно биха се извършвали дистанционно. Най-голямото предизвикателство за нас беше да преминем бързо в режим на дистанционна работа, като същевременно преустроим процесите си и системите си така, че да осигурим комфорт и безопасна работа от вкъщи, като едновременно с това успешно, качествено и в срок работим по всички проекти.
-Колко души работят в компанията в момента? При последния ни разговор преди година планирахте разрастване. Актуални ли са още тези планове?
-Не спряхме да се развиваме дори по време на кризата. Днес Visteon Electronics Bulgaria е водещият технологичен център на компанията за цяла Европа с 20-годишна експертиза в аутомотив електрониката. Инженерните ни екипи работят по над 250 проекта за глобални лидери в автомобилната индустрия. Развиваме се не само като брой наети, но и като важни проекти за водещите производители, като същевремено с това надграждаме експертизата си. Към момента имаме 100 отворени позиции, като някои от тях са уникални за нашия пазар. Това поставя технологичния ни център на съвсем друго ниво.
-От какви специалисти ще имате нужда?
-Ние непрекъснато се разрастваме, като подборът на таланти не е прекъсвал дори по време на криза. Палитрата при нас е голяма, затова бих посъветвал всеки, който има интерес, да следи актуалните ни отворени позиции.
-Какъв модел на работа следвате в момента и как ще работите в бъдеще?
-В момента работим по хибриден модел с всички необходими ротации и мерки за защита здравето на нашия екип. Функционираме добре и ефективно, и не очакваме голяма промяна на този модел в бъдеще. Разбира се, наблюдаваме тенденциите и преоценяваме ролята на офиса като реална среда за обмен на идеи, като научените уроци и натрупания опит през последната година ни правят адаптивни и гъвкави. Здравето на екипите ни винаги ще остане приоритет номер едно.
-Скорошно проучване показа, че много от новонаетите в софтуерните компании у нас са българи, завърнали се от чужбина. Наблюдавате ли и вие подобна тенденция?
-Свидетели сме на тази тенденция от първо лице. През последните две години над 10 опитни български инженери се завърнаха от чужбина и започнаха работа при нас. За съжаление като цяло тази тенденция е все още слабо изразена към момента.
-Имахте планове и за разрастване към други градове. На какъв етап са те?
-Като последица от кризата се наблюдава тенденция хората да се установяват в по-малки населени места, по-далеч от големия град. В момента правим преоценка на пазара, като претегляме възможностите за работа от разстояние от различни населени места, без да е необхдоимо физически да отваряме офиси.
- Отрази ли се глобалният недостиг на чипове на бизнеса ви по някакъв начин?
-Наясно сме със ситуацията и работим в тясна колаборация с нашите доставчици и клиенти по този въпрос.
-Спирачка или ускорител е кризата за иновациите?
-Безсъмнено е ускорител. Свидетели сме на ускорен процес на дигитална трансформация, както и промяна на средата, като например електромобилността, 5G свързаните технологии и други. Голяма част от тях бяха в зародиш още преди Covid кризата, но тя ускори тяхното развитие и разбира се, дадоха отражение и на нашите проекти, приоритети и пътната карта на технологичното развитие на компанията.
-Кога очаквате да се възстанови напълно автомобилният сектор?
-Още през 2020 секторът започна да се възстановява, като темповете изпревариха сериозно прогнозите. Очакваме 2021 да покаже един стабилен тренд в тази посока, какъвто наблюдаваме от самото й начало. Конкретно за България бих казал, че автомобилните доставчици също са в ускорена фаза на възстановяване.
-Как България може да се възползва от желанието на Европа да съкрати веригите на доставка?
-Исторически ключовото място на България като предпочитана дестинация за редица производства и развойни дейности в аутомотив сектора е предпоставка да продължим да привличаме и нови инвестииции, но преди всичко да запазим инвеститорите, които вече са в странта. Имаме всички условия, като следствие от глобалната ситуация в момента, както и плановете на Европейския съюз за развитие да привлечем нови инвестиции, както и да насърчим стартъп средата. Трябва да вземем предвид обаче и активността на съседните на нас страни и да не забравяме конкурентната среда, в която се намираме. В нея не само плоския данък е привлекателен за тези инвестиции, а най-вече хората.
-Как според Вас кризата с коронавируса ще промени индустрията у нас и по света?
-Все повече ще осъзнаваме нуждата от спешна дигитализация във всички сфери, но особено там, където до момента тя не се е случила. Очаквам ускорено прилагане на „Индустрия 4.0“, като все повече започваме да гледаме в посока „Индустрия 5.0“. Също така е добре да използваме промените, които Covid кризата наложи, за да повишим качеството на образованието, което винаги е било ключов фактор за нашата конкурентност като страна. Щастлив съм, че във Visteon имаме възможност да допринасяме именно в тази посока. За нас е изключително важно не само да работим с най-добрите инженери, но също така да подпомагаме реализацията на следващите поколения, които имат желание да се развиват в тази сфера. Работим в тясно партньорство с Техническия университет в София, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Бургаския университет „Проф. Асен Златаров“, подкрепяме Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в Бургас, Професионалната гимназия „Велизар Пеев“ в гр. Своге, провеждаме собствена инженерна академия всяка година, както и практики и уъркшопи в профилирани гимназии у нас.
Вижте статията тук
Еconomy.bg, 29.04.2021 г.
Преподаватели от Свищовската академия участваха в международна експертна среща по проект Com.HeNet
Факултетът за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт към Технически университет – София и Български Червен кръст, в качеството си на асоцииран партньор по проект „Competences in Health Network Management – Com.HeNet”, организираха международна онлайн среща за представяне на единен профил на мениджър на регионална здравна мрежа. Профилът включва необходими базови компетенции въз основа на проведени интервюта с експерти от шест държави. Проектът „Компетенции в ръководенето на здравна мрежа“ (Com.HeNet) е финансиран по програма ЕРАЗЪМ+ на ЕС и се осъществява от консорциум между няколко европейски центъра за висше образование: Университет по приложни науки ФОМ, Мюнхен; Католически университет “Св. Антоний”, Мурсия; Университет „Лоранд Йотвьош“; Медицински университет на Силезия; Висше училище „Йоанеум“ и Технически университет, София. Асоциирани партньори са Службата за здравеопазване и гарантиране на сигурността на храните в провинция Бавария и Български Червен кръст. Основната цел е разработване на модули на учебна програма по Управление на здравната мрежа по европейски стандарт, който дава възможност на здравните специалисти да внедряват и успешно да управляват здравни мрежи на регионално ниво в съответствие с европейските насоки за качество. Основни акценти в програмата на срещата бяха представяне на проекта от страна на инж. Христомир Йорданов – зам.-декан на Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт към Технически университет – София, представяне на единния европейски профил на мениджър на регионални здравни мрежи от д-р Надежда Тодоровска – зам.-генерален директор на Български Червен кръст, както и българския опит в обучението на здравни мениджъри от страна на проф. д-р Тодорка Костадинова – зам.-ректор на Медицински университет – Варна. В срещата активно участие взеха Милка Василева – председател на БАПЗГ, проф. Иванка Стамболова от Факултет по обществено здраве към Медицински университет – София, д-р Станимир Хасърджиев – председател на УС на Националната пациентска организация. От Стопанска академия „Д. А. Ценов” в дискусията участваха доц. д-р Румен Ерусалимов – зам.-ректор и ръководител на катедра „Застраховане и социално дело” и доц. д-р Николай Нинов – ръководител на магистърска програма „Здравен мениджмънт”. Академичните преподаватели от Свищовското висше училище изразиха своята подкрепа към екипа, участващ в проекта и споделиха своите виждания при разискваните проблеми, относно въвеждането на фигурата на мениджър на регионална здравна мрежа. Партньорите по проекта благодариха за участието на свищовските преподаватели и изразиха надежда за бъдещо сътрудничество в областта на обучението на студенти и специализанти в областта на здравния мениджмънт.
Вижте статията тук
Тrud.bg, 05.05.2021 г.
Последвайте ни
Huawei ICT Academy дава на студентите от Техническия университет предимства при професионалната им реализация
07.05.2021 г.
Обученията превръщат млади експерти в обещаващи професионалисти в сферата на бизнеса и администрацията, казват доц. д-р Антония Ташева и гл. ас. д-р Георги Цочев от Технически университет в София. Доц. д-р Антония Ташева е координатор на Huawei ICT Academy към ТУ-София и заместник декан на Факултет „Компютърни системи и технологии“, ресор магистри. Гл. ас. д-р Георги Цочев е сертифициран преподавател в академията
- Разкажете ни за програмата Huawei ICT Academy – кога стартира, какви са целите и обхвата ѝ?
АТ: Активното ни сътрудничество с Huawei Technologies България за създаването на първата българска Huawei ICT академия започна през април миналата година. Със съвместни усилия успяхме да я учредим в началото на юни с идеята през учебната 2020/2021 година да започнем курсовете. За жалост пандемията не позволи плановете ни да се разгърнат в пълен мащаб.
- Huawei е глобален лидер в доставката на оборудване за ICT инфраструктура. С какво програмата допринесе за въвеждане на новите технологии в обучението, предлагано от Техническия университет?
ГЦ: Като един от най-големите производители на мрежово оборудване, Huawei въведе нов модел на обучение по компютърни мрежи. Вече не се използват само симулатори, а и едни от най-съвременните устройства. С тяхна помощ студентите придобиват нови познания и разширяват своите практически умения, което опредено липсваше в досегашните учебни програми.
- В коя област са учебните програми, които се реализират в университета със съдействието на Huawei?
ГЦ: Осъвременени бяха курсовете по „Мрежова информационна сигурност“ в магистърската програма „Компютърни системи и технологии“ и бакалавърската програма „Информационни технологии в индустрията“. Включени са практически занятия със специализираното Huawei оборудване, инсталирано в „Лаборатория по киберсигурност и превенция“ тъй като темата е от изключително значение в нашето съвремие – достъпността до интернет, все по-голямата свързаност на устройствата и навлизането им във всяка една сфера на нашето ежедневие поражда въпроса до колко всъщност ние и нашите данни сме защитени. Приоритет е обучението на кадри, които да не считат сигурността за даденост, а да се грижат за нейното изграждане и поддържане.
- Какви са възможностите за професионална реализация на студентите, завършили специализираната програма на академията? В кои области могат да се развиват?
АТ: Завършването на специализираната програма на академията дава на студентите практически знания и умения, които са силно ценени от работодателите. Програмата би била полезна не само за мрежови специалисти, а и за всички IT кадри, желаещи да разширят познанията си за изграждане и поддържане на решения за информационна сигурност за малкия и средния бизнес. Търсенето на специалисти в областта на мрежово администриране, защита на информацията, конфигурация на защитни стени (firewalls) и изобщо мрежовата сигурност в страната е огромно. Специалисти с такива познания и в момента се търсят във всички големи компании с оферти, а заплатите надхвърлят 4000 лв.
- Какво е бъдещето на Huawei ICT Academy? Ще има ли повече класове, повече възможности за партньорство с бизнеса?
АТ: Плановете ни включват разширяване на обема обучаеми и сертифициране на още преподаватели в допълващи тематики. Надяваме се на есен да можем да се върнем в залите на живо, за да могат студентите максимално да се възползват от предоставеното оборудване. Партньорството между университета и бизнеса винаги е било един от основните фактори за поддържането на актуални програми, така че да се осигурят подготвени кадри за нуждите на бизнеса и това ще продължи да се развива. Имаме идея за колаборация в рамките на изграждания от нас Център за върхови постижения.
Спасе Илиев, студент 4 курс в Техническия университет, специалност „Информационни технологии в индустрията“, участник в Huawei ICT Academy
- Защо избрахте учебната програма на Huawei ICT Academy и какво получихте като нови знания и умения?
- Имам интереси в областта на мрежовата администрация и информационната сигурност и участието в тази програма ще обогати моя опит в тази сфера. Очаквам с нетърпение лабораторните упражнения с истинското оборудване, за да приложа теорията на практика.
- С какво програмата е различна от другите и има ли практическа полза за професионалната Ви реализация?
- Програмата има много обстойна теоретична подготовка, но и практическа работа. До момента провеждаме само онлайн часове, но въпреки това можехме да работим със симулатори и да подготвяме скриптове за конфигуриране на мрежови устройства, с които да тестваме наученото. Сигурен съм, че ще мога да приложа наученото първо като подобря сигурността на мрежата в къщи, а след като завърша курса сертификатът ще ми даде конкурентно предимство на пазара на труда.
- Партньорството на университетите с компании като Huawei и шансът за започване на работа в тази компания може ли да Ви задържи в България?
- Самият аз живея в Република Северна Македония и считам придобитите знания и умения за изключително нужни както за България, така и за РСМ. Мисля, че в България, избирайки ИТ сферата, имаме отлични възможности за реализация, а благодарение на допълнителните квалификации, това ще допринесе за още по-добро възнаграждение.
- Сигурността на новите технологии е въпрос, свързан с тяхното бъдеще. Кои са главните предизвикателства?
- Виждам как все повече хора купуват и използват умни устройства в дома си, управляват отоплението, осветлението, дори щорите на прозорците си от своя телефон. От една страна това е полезно и удобно, но от друга -евентуален пробив в сигурността на мрежата може да доведе до много неприятности. Важно е да има експерти, които да създават и развиват тези мрежи, като не забравят за тяхната сигурност.
- България може ли да стане европейски център за разработване на ICT и как виждате ролята на партньорството с големи компании като Huawei?
- Доколкото знам България е добра среда за развитие на ИКТ, това е и причината много международни компании да имат офиси тук. Мисля, че точно подобни партньорства с университетите развиват средата. Има огромно поле за работа в сферата на мрежовата интеграция и информационна защита.
Вижте статията тук
Manager.bg, 07.05.2021 г.
Последвайте ни
ТУ-София с трети онлайн кандидатстудентски изпит по математика
24.04.2021 г.
Третият отдалечен предварителен кандидатстудентски изпит по математика за прием в Техническия университет – София за учебната 2021/2022 година ще се състои днес от 9 часа. Той ще се проведе чрез използване на специализирана университетска платформа и приложението Google Meet. За целта допуснатите до изпита трябва да имат отдалечен достъп чрез непрекъсната интернет връзка до компютърна конфигурация с налични и работещи видеокамера и микрофон. Продължителността на изпита е 4 астрономически часа, разделени на два модула по 120 минути, като между тях има 15 минути задължителна почивка. Първият модул се състои от 20 задачи с по-малка трудност, като всяка вярно решена задача носи 1 точка. Вторият модул се състои от 10 задачи с по-голяма трудност, като всяка вярно решена задача носи 2 точки. Максималният брой точки от теста е 40. На предходните два изпита по математика се явиха 1437 кандидат-студенти. Проведоха се и предварителните изпити по рисуване, композиция и английски език. Миналата година ТУ – София беше първото висше училище в България, което организира кандидатстудентски изпити по този модерен начин.
Вижте статията тук
Monitor.bg, 24.04.2021 г.
Оffnews.bg, 24.04.2021 г.
За учебната 2021/2022: Увеличават местата за студенти с 1 256
21.04.2021 г.
Увеличение със 1 256 места на новоприетите студенти през учебната 2021/2022 спрямо този през миналата година предлага образователният министър в оставка Красимир Вълчев с проекта за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и научните организации през следващата година. Така това лято държавна поръчка в 38-те държавни висши училища(включително и военните) могат да бъдат приети 39 941 първокурсници, от които 34 600 след средно образование. Ръст ще има в бройките в 23 професионални направления. „Увеличението се прави в израз на политиката ни за подготовка на повече кадри в областта на инженерните и компютърните науки“, посочва Вълчев. Най-голям е процентът на увеличение на местата в сравнение с учебната 2020-2021 година в професионални направления „Общо инженерство“ –37,2%, „Машинно инженерство“ –27,6 %, „Материали и материалознание“ –20,0%, „Химични технологии“ –19,0 %, „.Комуникационна и компютърна техника“ –10,5%. Например, наесен в Лесотехническият университет в София ще могат да бъдат приети 57 бакалаври в специалност „Общо инженерство“, докато за 2020/2021-а бройките бяха 37. В ПУ „Паисий Хилендарски“ пък могат да имат 31 новоприети в „Машинно инженерство“, докато тази година максимумът бе 22. В Технически университет – Варна бройките за първокурсници в „Комуникационна и компютърна техника“ ще са 500 – 420 редовно и 80 задочно, докато тази учебна година бяха общо 422. В същото време и тази учебна година министърът предлага да бъдат намалени местата в професионални направления от областта на социалните, стопански и правни науки. Така, за направление „Администрация и управление“ местата ще бъдат с 11,9% по-малко, докато за „Икономика“ –с 6,3%. В Университета за национално и световно стопанство в „Администрация и управление“ ще се приемат максимум 222 бакалаври в редовна форма и 20 в дистанционна форма, докато тази година бяха съответно 253 и 30 бройки. В направление „Икономика“ местата са орязани от 1519 в редовна и 80 в дистанционна форма до 1 423 бройки редовно и 60 за онлайн обучение. С намаляването на местата за новоприети в УНСС в държавна поръчка и в други направления субсидираните първокурсници от държавата ще намалеят като цяло от 2452 до 2 242. В държавните висши училища са предвидени и места за 15 422 студенти в платено обучение. От тях след средно образование 9 093. За учебната 2021–2022година да бъдат приети и 2 250 докторанти в държавните висши училища и 312 в научните организации. От проекта на наредбата става ясно още, че индикативният размер на необходимите средства за издръжка но обучението на студентите и докторантите за първи курс на обучение през учебната 2021 –2022година е на 122,6 млн. лв. 20% от тях ще бъдат предоставени за студенти по специалността от регулираните професии „Медицина“, които бъдат включени в списъка от Наредбата за условията и реда за осигуряване на заплащането на разходите за обучение на студенти със сключени договори с работодател. Така, бъдещите лекари в медицинските специалности от списъка, които сключат 5-годишен договор за работа с болницата или лечебното заведение, в което карали своя стаж, няма да плащат своето следване.
Вижте статията тук
Monitor.bg, 21.04.2021 г.