Техническият университет – София с висока позиция в престижна световна класация: какво ни показват в действителност класациите
















Класациите на световните университети имат дълга история. За първи път такива класации се появяват в публикация във Великобритания през първото десетилетие на ХХ век. Публикацията е свързана с проучвания, базирани на професионалния и академичен произход на най-успешните за времето си хора. Изследването и съставянето на класациите за университети се основава на броя на известни професионалисти и бележити личности, дипломирали се в съответните университети. До голяма степен тази практика за класиране на университетите е затворена в академичните общности. През 1983 г. в САЩ и във Великобритания, а след 2003 г.  и в целия свят, темата се популяризира с излизането на Shanghai класациите и тези на Times Higher Education.

Техническият университет – София е едно от двете акредитирани висши училища в България, включени в световната класация на университетите Times Higher Education World University Rankings за 2022 година и е поставен на позиция „1201+“ сред повече от 2000 университета от 99 държави.  Другият български университет, който заема място в престижната класация, е Софийският университет „Св. Климент Охридски.  В класацията ТУ – София е класиран по тематични направления в 3 области – Инженерни науки на 1001+”Компютърни науки на „801+“ и Физически науки на „1001+“, като е високо оценен по показателите „Научноизследователска дейност“, „Обучение“, „Международен престиж“ и „Приходи от индустрията“ в съответните области. В специализираното издание на Times Higher Education за 2022г. – “Emerging Economies University Rankings”, Техническият университет София е класиран на „501+“ място.

При избора си на висше училище голяма част от кандидат-студентите разчитат на световните класации за университети. Times Higher Education и Quacquarelli Symonds (QS) са две от най-популярните такива класации. Рейтинговите системи използват изключително точни и взискателни показатели. Оценяват се силните страни на всяко висше училище по отношение на главните му  цели – обучение, научноизследователска дейност, обмен на знания и международен престиж. Зад всяка от класациите стои прецизна методология, изработена на базата на строги критерии. Именно методологията зад тези две класации показва до каква степен те са важни в избора на университет и е показател за медийното влияние и рейтинга на университетите, като всеки от показателите има определена тежест върху крайния резултат в класацията. Times Higher Education класира само университети, които имат над 200 издадени научни статии и използва следните показатели:

  • Teaching & Learning environment (обучение и учебна среда) с тежест общо 30%. Класацията използва анкети, за да получи резултати в компонентите обучение и учебна среда, проучвания и изследвания, като отдава 15% на репутацията (изследователи посочват институции, които според тях са най-добри в провеждането на научноизследователски проучвания), 4.5% на съотношението между служители и студенти, 2.25% на съотношението между завършили докторанти и бакалаври, 6% на съотношението между докторанти и служители, работещи в дадения университет, и последният фактор от тази група измерва дохода на институцията спрямо големината на академичния състав и е 2.25%. С изключение на съотношението между студенти и служители в университета, всички други индикатори в тази група се фокусират върху научнопреподавателския труд на университета.
  • Research (volume, income & reputation) (научни проучвания и изследвания, доход от научни проучваниия, репутация) – 30%.  В рамките на този показател репутацията е с най-голяма тежест (18%) и разглежда реномето на университетите във връзка с техните научноизследователски постижения и се измерва с помощта на анкета сред академичния състав в институции за висше образование. 6% от категорията се съсредоточава върху доходите, които университетът получава от научни проучвания спрямо броя на заетите академични длъжности. Третият показател (6%) измерва резултатите от научни проучвания спрямо големината на академичния състав.
  • Citations (research influence) (брой цитати научни публикации) – 30%,  е индикаторът за влияние сред научните изследвания. Показателят разглежда влиянието от научни изследвания като следи броя на цитатите от други изследователи за научните публикации на конкретен университет. Цитируемостта се отнася до броя цитирания на дадена публикация в последващи публикации. С използването на броя на цитатите в изследователските показатели се приема, че цитатите са индикация за влиянието на изследването, тоест че цитираното изследване е допринесло за изследването, което цитира самото него.
  • International outlook (международна общност) – 7.5%. Тази категория разглежда многообразието от националности в университета и степента, до която академичния състав от университета си сътрудничи с колеги от други страни по различни изследователски проекти. Категорията се измерва чрез съотношението между чуждестранни и местни студенти, съотношението между чуждестранни и местни представители на академичния състав и броя научноизследователски проекти, които имат поне един чуждестранен автор.
  • Industry income (приходи от индустрията) - 2.5%. Тук се разглежда способността на университета да привлича финансиране за научни проекти от предприятия в бизнес сектора и размера на доходите, който университетът печели от научни изследвания от индустрията спрямо броя на академичния състав.

Вижте ТУ – София в Times Higher Education World University Ranking тук

Последвайте ни на



2021-12-17