Ние успяваме!



Техническият университет в София, инженерният  елит, събран в 14 факултета, 31 специалности в 11 направления, шест от които на първо място в рейтинговата система на висшите училища. Предизвикателствата на модерния инженеринг - виртуално инженерство, нанотехнологии, компютърни и софтуерни науки, изкуствен интелект,  телекомуникации, енергийна ефективност и електротехника, авиационно инженерство, машиностроене, инженерен дизайн и логистика. Философията на световния стремеж за иновации.


Тя се преподава, изучава и подготвя тук.

Tехническият университет-София - елате при нас!
Защо избрах Техническия университет-София?- гласът на студентите

Техническият университет-София с най-висока институционална акредитация сред висшите училища в България


 

Техническият университет-София e с най-високата институционална акредитация, получавана досега от висше училище в България – оценка 9.56. Акредитацията е издадена на 26.07.2018 г. и важи за срок от 6 години.
 

​Ректорът на Техническия университет проф. Георги Михов пред „Труд“: Ако „Фолксфаген“ изгради завод у нас, ние можем да го захраним с кадри


 
"Ние нямаме конкуренция в частните университети, защото инженерни специалности в частните университети просто няма"

Автор
Емил Спахийски

В България, както и в света, съществува огромен глад на кадри в инженерните професии. Индустрията и бизнесът все повече се обръщат към университетите, за да стимулират обучението в определение професии. Самото образование е специфично, изключително скъпо и поради тази причина частните образователни институти отбягват отварянето на подобни специалности. Тези дни започна и кампанията за набиране на студенти във висшите учебни заведения. С какво Техническия университет може да бъде притегателен за абитуриентите. 
- Вие имате толкова много титли - член кореспондент на Българската академия на науките, професор, доктор на техническите науки. Как да се обръщам към вас, господин Михов?
- Най-ценното обръщение е „инженер“.
- Няма да крия – винаги съм съм се отнасял зле с математиката и физиката, както и те с мен. Ако трябва сега да избирам професия, как бихте ме убедили да следвам в Техническия университет?
- Бих ви убедил с историята, настоящето и перспективите за бъдеще. До този момент ние сме произвели над сто хиляди инженери. Инженери, които са създали една цяла България и които са намерили добра реализация не само в страната, но и в чужбина. От нашия университет са произлезли стотици учени, седем академици са наши възпитаници. В момента обучаваме в единадесет професионални направления, шест от които са в техническите науки и дават званието „инженер“. Във всички тези шест инженерни направления, ние сме на първо място в рейтинговата система.
- Защо? Заради реализацията на кадрите ли?
- Водещо е качеството на образование и реализацията след това. Това са основните параметри, по които се оценява едно учебно заведение. Разбира се в качеството на образование се включва и качеството на преподавателския състав, на материалната база, на учебната документация. През миналата година институционална оценка от Националната агенция по оценяване и акредитация е цифром и словом 9,56, при десетобална система. Всъщност това е най-високата оценка, която български университет е получавал.
Разполагаме с 14 факултета тук в София, два в Пловдив и един в град Сливен. Освен това под наше управление имаме три колежи – един в София, един в Сливен и най-новият ни, който е и наша гордост, е колежът машиностроене в град Казанлък.
- Казвате Казанлък, изглежда тясно сте свързани с нуждите на индустрията?
- Да, това е колеж, който обслужва изцяло предприятията в региона, включително и тези от Военно-промишления комплекс. Мога много да говоря за колежа – вече трета година съществува – и има много, много добри студенти, които следват, и на които им е гарантирана реализацията.
 - Каква перспектива имат вашите студенти, ако решат след това да заминат за чужбина?
- Ако някой предварително вижда себе си в чужбина, ние предлагаме обучение в три чуждестранни факултета – за германско инженерно образование и промишлен мениджмънт, Факултет за франкофонско обучение по електроинженерство, а третият е Английски факултет по индустриално инженерство. Обучението се води на съответния език от български и чуждестранни преподаватели. Те са свързани с университети в съответните страни, а завършващите получават двойни дипломи, които се признават в Европейския съюз.
Все пак искам да подчертая, че при нас обучението е много тежко, защото се държи на качеството и не всеки успява да завърши, но пък тези които завършват се реализират много лесно. До втори курс си проличава кой ще продължи и кой ще се откаже, защото тогава започват курсовете по фундаменталните науки.
 - Нека позная – висша математика.
- Да, тя – също. Плашилото на всички.
 - В момента имате над 11 хиляди студенти, изкушавате ли се да приемате повече обучаеми, за да имате и повече приходи за университета?
- Държим преди всичко на качеството, а не на бройката. За последните пет години, държавната поръчка, която сме заявявали е почти неизменна, която е около 3500-3600, а изпълнението е около 96 и 99 на сто. Това показва едно постоянно задържане на прием в нашия университет, спрямо държавната поръчка. За съжаление в последните четири-пет години, броят на студентите, които пожелават университета има лек спад. Ако говорим за езика на числата, той е около 10 на сто. Причините са демографски, много деца отиват да учат в чужбина и не достатъчен афинитет на обществото към инженерното образование. В момента има глад на инженери и у нас, и в чужбина. Така или иначе тази професия много трудно се придобива, защото е много отговорна.
 - Вие споменахте, че над 100 хиляди души са завършили университета и те са изградили България. След промените изглежда индустрията се срина тотално. Как ви изглежда от тази гледна точка страната днес?
- Така беше, но днес очевидно се наблюдава подем на индустрията. Това си личи от факта, че има голямо търсене на кадри. Очевидно се наблюдава и недостиг на такива. Дори мога да кажа, че откриването на Колежа в Казанлък е продиктуван точно от този остър недостиг на кадри за индустрията, особено в машиностроителните специалности.
 - Кои са най-търсените специалности на пазара по ваши наблюдения?
- Без никакво съмнение това са специалистите по IT-технологиите – там търсенето е най-голямо, както и заплащането разбира се. Там нямаме проблеми със запълването на местата.
 - Как се справяте с конкуренцията на частните учебни заведения?
- Ние нямаме конкуренция в частните университети, защото инженерни специалности в частните университети просто няма. Не само, че не са атрактивни, но са и скъпи за обучение. За да се произведе един инженер трябва много скъпа материална база, каквато частните висши учебни заведения не могат да си позволят. Има само два университета, които предлагат комуникационна и компютърна технология като специалност. Но когато говорим за енергетика, корабоплаване, авиация, продължим с електротехника, електроника и автоматика, с общото инженерство – няма ги в частните университети.
 - Смятате ли, че ако „Фолксваген“ построи онзи прословут завод у нас, ние можем да ги захраним с кадри?
- Знам за този проект и мога да кажа, че можем да ги захраним със специалисти – не само инженери, но хора от средния персонал. Може би не веднага, не наведнъж, но ние имаме потенциала да произведем тези кадри.
 - В кои направления може да България, като индустрия, технологии, може да се конкурира на световно ниво с могъщи икономики като тези на САЩ, Китай, Южна Корея, европейските държави?
- Ние успешно се конкурираме в областта на IT технологиите, в областта на електротехниката, електрониката и автоматиката, в областта на комуникационната и компютърната техника.
 - Как изграждате материално-техническата база? Тя, казахте, е доста скъпа.
- Средствата за базата се придобиват по няколко начина. Тези, които идват по линията на бюджета не са достатъчни, затова университетът участва в национални и европейски проекти – по фонд научни изследвания на министерството, европейски проекти по развитие на човешките ресурси „Хоризонт 2020“ и участваме в изграждането на три центъра за върхови постижения и един за компетентности, в които делът на университета общо е около 152 млн. лева, която е значителна сума. Надяваме се, че чрез тези средства ние ще можем да подобрим нашата инфраструктура, материалната база, защото това директно ще рефлектира върху качеството на обучение.
 - Индустрията как ви подпомага?
- Гладът за кадри кара частните компании да инвестират много в Техническия университет, като обзавеждат центрове, лаборатории изцяло за тяхна сметка. Бих посочил всичките телекомуникационни оператори, бих посочил също фирми като „Телемеханик“ в областта на автоматиката. В областта на транспорта – също.
 - В двора на ректората видях и доста момичета. Жените интересуват ли се от инженерни специалности изобщо?
- О, все повече. Както от военно дело, така и от техника и започват да конкурират изключително добре мъжете. И не само ги конкурират, но и ги стимулират да учат повече.
 - Имате ли дами, които са завършили вашия университет и се гордеете с тях?
- Има доста изявени от тях, да. Бих посочил една дама инженер, завършила технология на машиностроенето – председателя на парламента - госпожа Цвета Караянчева.
- Да, определено е изявена. И освен това ви е съгражданка – от Кърджали.
- Съграждани сме, но не съм имал възможността да я познавам, преди да влезе в политиката на такава висока позиция. Бих посочил също бившият вицепремиер Лидия Шулева, която също е завършила Техническия университет. Бих посочил и сегашната заместник-министърката на образованието – Таня Михайлова. Също – небезизвестната Саша Безуханова и още много други.
 - Ако трябва да поискате от държавата помощ – законодателна, финансова, какво би било то?
-  Това, което ми се иска, особено законодателно, да се разрешат възможностите за споделени ресурси на университетите. Държавните университети, особено тези, които са на територията на Студентски град и са произлезли от бившата Политехника, имат доста общи части – касаещи обучението по математика, по физика, по химия. Единият университет е по-добър в едното, другият – в другото. Същото касае спортните комплекси. Нашата база например се ползва от пет университета и по някакъв начин това трябва да бъде регламентирано законодателно. Това означава да можем да предоставяме обучението един на друг по определени специалности и дисциплини.
 - Как би изглеждало това реално?
- Съвсем конкретно, може да се създаде един общ център по обучение по математика, който да обслужва Минно-геоложкия институт, Химическия, Лесо-техническия университет. Същото може да се случи и с обучението по химия, по чужди езици. По този начин мога да се обединят както кадровите, така и материалните ресурси. Това ще доведе до съкращаване на разходите и до повишаване на качеството на образование.
 - А това няма ли да доведе до съкращаване на преподавателите?
- Едва ли. Ние и сега имаме недостиг на преподаватели, така че няма опасност да бъдат съкратени преподаватели. Вижте, споделянето ще даде възможност на всички тези университети да повишат качеството на обучение.
 - Какви са стандартите на заплащане при инженерите?
- Различни са. В IT сектора получават сериозни заплати и премии. Това пък кара много български специалисти да се връщат у нас. В областта на машинното инженерство, енергетиката, все още не са достатъчно високи заплатите и това води и до отлив на кадри. Ще призная, че трудно запълваме местата за енергетици. Това е проблем и на обществото, но и бизнеса. Ние разчитаме на бизнеса. Ако го няма него, няма да ни има и нас. Затова той участва все по-активно не само в подкрепата на университета, но дори и в изготвяне на учебните програми, защото това го касае пряко. Без активното взаимодействие на университета с бизнеса, обучението в инженерството е невъзможно.
 - Вие сте горди от това, че в Техническия университет е заработила първата телевизия у нас. Така ли е?
- Фактите говорят повече от всичко друго. Опитите да се подаде телевизионен сигнал започват още през 1951-а. Тогава, когато много малко държави по света са имали телевизия. Първото излъчване е направено през 1952 година. Тогава е подаден телевизионен сигнал по жица между две лаборатории. А безжичното излъчване започва на 1 май 1954 година. Това се случва от кула на покрива на старата сграда на университета, до паметника на Васил Левски, която сега е галерия „Квадрат 500“. Два дни в седмицата е излъчвана програма - по два часа филми и кратки репортажи. Създава се и телевизионен център, и забележете, той съществува до 1960-а година. А година по-рано се създава БНТ. Това е забележително, че сме имали две програми от самото начало.
 
 Нашият гост
Чл. кор. проф. дтн. инж. Георги Славчев Михов е български учен, инженер по електроника, изобретател, ректор на Техническия университет в София от 2014 г., член-кореспондент на Българската академия на науките от 2018 г. Михов е възпитаник на езиковата гимназия „Христо Ботев“ в Кърджали. Завършва ВМЕИ „Ленин“ (сега Технически университет) в София със специалност „Електронна техника“. Изобретател. Проф. Михов е научен секретар на Специализирания научен съвет по електронна и компютърна техника при Висшата атестационна комисия (2004-2010). Член е на Научния съвет на Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН (2010) и на Съюза на учените в България (секция „Биомедицинско инженерство“).

Тук сме. Елате и вие!

Тук сме. Елате и вие!

Нашите студенти



Денислав Трифонов
студент 1 курс,  ОКС „Магистър“
Специалност: „Електроника“
Факултет по електронна техника и технологии
 
1. Какво представлява състезанието и как протече? Какво Ви мотивира да участвате в него? Кои бяха най-силните Ви конкуренти?

Състезанието включва 18 различни дисциплини. В него участваха над 700 души от 44 държави, като има възрастово ограничение до 24 години. Българският отбор се състоеше от двама ученици и двама студенти, които се състезаваха в дисциплините „Фризьорство“, „Козметика“, „Логистика“ и „Електроника“. Аз участвах в дисциплината „Електроника“, където бяха 18 състезатели. Класирах се на 10-то място с 677 точки, а четвъртият имаше 679 точки, т.е. разликата беше наистина много малка. Състезанието се проведе от 25-ти до 31-ви май т.г. в  Китай в град Чунцин и се организира от Ministry of Human Resources and Social Security, National Development and Reform Commission, National Development Cooperation Agency и Chongqing Municipal People's Government. То е част от инициативата „Един път, един пояс“ на Президента на Китайската Народна Република Си Дзинпин. Състезанието в моята дисциплина беше разделено на три части. Първата част беше свързана с проектиране на електронни схеми, във втората част задачата беше да се проектира печатна платка за дадена електрическа схема, а в третата част трябваше да програмираме микропроцесорна система. Мотивацията за участието ми беше да проверя на първо място своите знания и да ги сравня с тези на мои колеги от други държави. Всички участници бяха на едно доста сериозно ниво. На първите три места се класираха представителите на Южна Корея, Русия и Китай.

2. Как виждате бъдещото си професионално развитие?

Бих искал да продължа да се развивам в инженерните науки, в областта на електрониката и то в България. Бих искал да успея да съчетая науката и индустрията, защото теорията и практиката вървят ръка за ръка.

3. Какъв е Вашият съвет към младите хора - каква професия да изберат? Защо да дойдат да учат в ТУ – София?

Съветвам младите хора да изберат инженерна специалност, защото това е една професия, която винаги е била търсена и има много перспективи пред нас като специалисти. Аз лично се убедих в разговор с колеги от други страни, че наистина подготовката, която се дава тук в ТУ – София е на високо ниво. Така, че мога да кажа на кандидат-студентите, че тук ще получат разнообразни знания, които ще им бъдат полезни в доста сфери.
 




гл. ас. д-р Димитър Николов,
главен асистент в катедра  „Електронна техника“
Факултет по електронна техника и технологии
 


1. Каква беше Вашата роля в състезанието?

Министерството на образованието и науката ми възложи да бъда  ръководител на българската делегацията. По отношение на подготовката на Денислав, аз му помагах със съвети, но той се готви основно самостоятелно. За съжаление не познавахме точния формат на състезанието и въпреки това той се справи отлично, защото по мое мнение неговите знания бяха по-добри, отколкото на много от неговите конкуренти.

2. Как могат да бъдат привлечени млади университетски преподаватели?

Според мен те трябва да дойдат основно от средите на студентите. Затова си мисля, че един от най-добрите подходи е да се увеличи работата със студентите и те да увеличат участието си в научно-изследователски проекти, за да разберат какво представлява академичната дейност, а именно съчетание от научно-изследователска и преподавателска работа. Тя носи друг тип удовлетворение. Разбира се трябва да се помисли и за тяхното финансово стимулиране, защото е известно, че един току-що завършил инженер получава доста по-високо заплащане в индустрията.

3. Какъв е Вашият съвет към младите хора - каква професия да изберат? Защо да дойдат да учат в ТУ – София?

Моят съвет е да изберат инженерна специалност, защото във всички области и навсякъде по света има огромно търсене на инженери. А защо да дойдат да учат в ТУ – София? Защото той е най-доброто висше техническо училище в България. Ето например Лена Тодорова – другата студентка, участничка в състезанието в дисциплината „Логистика“, бакалавър от Стопанската академия в Свищов, обмисля да продължи образованието си в нашия университет в областта на транспорта.



 

Стивън Качулков от Техническия университет - София спечели конкурса „Стани стипендиант на ЧЕЗ“ за студенти, издание 2018-2019 г. Сертификата му бе връчен в навечерието на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост от регионалния мениджър на ЧЕЗ за България Карел Крал.


 
Стивън Качулков
абсолвент в ОКС „Магистър“ във Факултет за английско инженерно обучение
специалност „Индустриално инженерство“ на английски език“

ОКС „Бакалавър“ във Факултет по транспорта,  специалност „Авиационна техника и технологии“
Стипендиант на ЧЕЗ за 2018/2019 година

1.  З
дравейте Стивън! Какво Ви мотивира да кандидатствате за тази стипендия?
 
Хареса ми това, че ЧЕЗ искат да помогнат на млади хора, които искат да инвестират в образованието си. Човек никога не бива да спира да учи, да се усъвършенства и да повишава своята компетентност. Липсата на образование и компетентност е пагубно за човек, който иска да сложи пред името си титлата инженер. В изискванията за тази стипендия на ЧЕЗ видях себе си, затова реших да кандидатствам и я спечелих.
Стипендията ще вложа в обучение и усъвършенстване на своите знания. Имам желание да науча руски език.


2. Каква е връзката между  авиационната техника, индустриалното инженерство, енергетиката, електро-разпределението?
 
Записах магистратура в „Индустриално инженерство“ след бакалавър „Авиационна техника и технологии“ защото исках да се доразвия като индустриален инженер. Там е застъпено всичко, което е необходимо като базови знания за един индустриален инженер. Обучението е на английски език, което помага да се надграждат и езика и инженерните науки. Така с всички придобити знания и умения ние да помагаме на българската индустрия да се развива и да не разчитаме само на търговия и аутсорсинг от чужбина. Инженерът трябва да провокира и инициира развитието на българската индустрия. Добри инженери се търсят навсякъде.

3. Как виждате своето бъдеще?
 
Първо, като завършил магистър в специалност „Индустриално инженерство“, след това като докторант в ТУ-София, като компетентен инженер, който може да се учи от по- възрастните и да учи по-младите. Да работя и да се развивам в България.

4. Бихте ли препоръчали на младите хора, които търсят висше образование, ТУ–София, Факултет за английско инженерно обучение, Факултет по транспорта?
 
ФАИО е прекрасен факултет, а деканът на факултета проф. Ташо Ташев е много топъл и отзивчив човек. Винаги разговаря със студентите, приема ги в кабинета си и ги насърчава да участват в международни програми и стажове. Той е координатор за ТУ-София по проекта на ЕС „Еразъм +“ за студентска мобилност. Лекционните курсове са разнообразни и може много да се научи. Много ми харесват преподавателите. Ръководителят на дипломната ми работа доц. Димо Стоилов е страхотен човек, от него научих много при проектирането на дипломната ми работа. Факултетът по транспорт е също много добър факултет. Препоръчвам го! Получава се много добро базово инженерно образование. Трудно е, но точно това кове човека и го прави уверен в себе си и резултата си. Много трябва да се набляга на самоподготовката и ученето вкъщи."




 

Илиян Кордев
студент 1 курс
Специалност: „Информатика и софтуерни науки“
Факултет по приложна математика и информатика

1. 
Защо избрахте да продължите образованието си в ТУ-София?

Завърших средното си образование в Технологично училище "Електронни системи" към ТУ-София. След това прецених, че най-добрият избор за професионалното ми развитие е да избера Факултета по математика и приложна информатика.

2. Виждате ли перспектива да продължите кариерното си развитие в ТУ-София?

Да. Бих искал да продължа развитието си в ТУ-София, както и да се занимавам с научно-изследователска дейност. Вече имам участие с публикация на международна конференция. В момента подготвям още един доклад за предстояща конференция.

3. Какво ще кажете на бъдещите си колеги от ТУ-София?

Бих ги посъветвал, освен да ходят на лекции и упражнения, да се възползват по най-добрия начин от ресурсите и възможностите, които университета предлага, като участие в национални и международни проекти, летни практики, научно-приложна дейност и участие в чуждестранен обмен по програмата „Еразъм+“.
 

 

Николай Маринов
студент 1 курс
Специалност: „Телекомуникации“
Факултет по телекомуникации
 

1. Какво Ви мотивира да се явите на толкова атрактивен конкурс-?

Всъщност явяването ми на националния кръг беше една доста голяма случайност, защото училището поддържа много добри отношения с учителката ми по английски.  Аз обожавам този език, тя го знаеше и с нея сме работили по много различни проекти, свързани с английскиа и един ден тя  дойде и ме попита дали бих искал да участвам в национално състезание по публично говорене на английски, като представител на моето училище . В началото доста се чудих дали да отида, дали да не отида, защото в крайна сметка ме беше малко срам от това да говоря пред публика. Но се реших. Казах: „Ще отида, ще го направя“. Подписах нужните документи, пратих кратко сбито съдържание на речта ми и на 1-ви април беше състезанието, без особено предварителна подготовка отидох, изнесох речта. Журито не изглеждаше нито твърде впечатлено, нито твърде безразлично към речта. Беше доста неутрално. И след като почнаха да обявяват победителите, 3-то място, 2-ро място си казах, че няма вече шанс. И след кратка реч на председателя на съюза на англоговорящите в България, от който съюз и се организира състезанието беше споменато моето име за първо място и аз бях в шок. И първата ми мисъл беше: „Отивам в Лондон“, защото за мен това беше много голяма мечта-да отида на Острова, която се сбъдна всъщност с това състезание.
 

2. Разкажете ни нещо повече за конкурса, на който се явихте

Състезанието се провежда в множество кръгове, а в България най-вече е национален кръг и след това световния, в който участват представители от над 50 страни, един от страна, който се провежда в Лондон. След моето участие на националния кръг поработих доста с председателя на съюза на англоговорящите в България, за да може да унифицираме начина, по който се избират представители от училищата и да работим за това публичното говорене да стане една дейност, която не се преподава, но учениците се запознават с нея в училища, а не просто се избират ти, ти, ти ще отидеш. Като съм ходил вече втора година в училища да правя уъркшопове и да показвам на децата какво могат да подобрят, как да се държат пред публика, някои малки трикове относно езика на тялото. Как да не им треперят краката и т.н. и т.н.  Г;асът специално и устата е малко по-трудно, защото за колената си има трикове. За гласа специално-там няма. Ако трепери гласа е много трудно, просто човек трябва да си го владее сам, психически.Но самото състезание-националния кръг се изисква от участниците да изнесат реч-5 минути на предварително определена тема, на английски естествено. След която има 2 минути въпроси от жури и публика по съдържанието. Темите са общи за всички, но винаги се избират така, че да не са много широки. Моята година темата беше „Мирът не означава липса на война“. И имаше и на националното и на световното ниво, имаше хора, които интерпретираха текста по толкова различни начини. Някои я тълкуваха с горещи вълни, с оръжия, друго с, аз включително реших да говоря за войната между хората. Ние самите можем да комуникираме едни с други  и да загърбим различията. И темите винаги са такива. На световния кръг, той е малко по-различен. От тези 52-ма човека се избират 6-ма, които да отидат на финалите. На квалификациите има 2 вида речи, пак 5 минутна по предварително зададена тема, по която може да се мисли и друга реч, тя се нарича „In Pronto“ реч, за която се дават 3 теми и 15 минути преди да излезе на подиума да говори и реално участникът има 15 минути да подготви 3 минутна реч, без да използва никаква помощ, никакви източници, единствено само английски речник и въображението си.
Но нещо, което на мен ми е много присърце за публичното говорене като цяло е, че разкрива начина на мислене, цветността защото една тема може да се тълкува от 3ма човека по 3 различни начини и съм виждал, защото съм бил жури в училището  и на национално ниво подобни тълкувания, но не едни и същи, Колкото и хора да говорят по една и съща тема. Това е всъщност нещото за публичното говорене, за което винаги се вълнувам, когато знам, че ще чуя реч.
 

3. Какво ще кажете на бъдещите си колеги от ТУ-София?

Може би ще продължа наследството на преподавателката ми по български език в гимназията, защото тя смяташе, че от абсолютно всеки един човек, независимо с какво се занимава- с езици, с математика, с физика, с химия и независимо от професията, която той следва, той може да е активен гражданин на обществото и да изразява своето мнение по достоен начин и смятам, че това е много важно.
Независимо, че колегите от Технически университет наблягаме повече на математиката и на точните науки, дейности като публичното говорене не трябва да бъдат забравени и дебатирането също. Защото те развиват мислене и изразяване на мнение, което особено в България е много важно за нашето поколение, за да можем да променим статуквото и да създадем гражданско общество.

Новини Събития
Надолу Нагоре