Проф. Иван Кра­лов е но­ви­ят рек­тор на Тех­ни­чес­кия уни­вер­си­тет. "Стан­дарт" раз­го­ва­ря с не­го за бъ­де­ще­то на ву­за и на ин­же­нер­ни­те на­у­ки, как­то и от­къ­де вис­ше­то учи­ли­ще пла­ни­ра да тър­си сту­ден­ти. 
Бъ­де­ще­то на ву­зо­ве­те е да се обе­ди­ня­ват
Ще тър­сим сту­ден­ти и от Азия и Аф­ри­ка, каз­ва но­ви­ят рек­тор Иван Кра­лов

• Ис­ка­ме да стиг­нем до на­ши­те кан­ди­дат-сту­ден­ти още ка­то уче­ни­ци

• Учас­т­ва­ме в из­г­раж­да­не­то на че­ти­ри Цен­тъ­ра за вър­хо­ви пос­ти­же­ния

• 90% от въз­пи­та­ни­ци­те ни се ре­а­ли­зи­рат по спе­ци­ал­ност­та

- Про­фе­сор Кра­лов, как­ва е Ва­ша­та ви­зия за уни­вер­си­те­та? Ве­че спо­ме­нах­те, че се очак­ват уве­ли­че­ния на зап­ла­ти­те в ТУ. Как­ви са пла­но­ве­те Ви за раз­ви­тие на уни­вер­си­те­та?
- На­ши­ят уни­вер­си­тет е приз­нат ли­дер във вис­ше­то тех­ни­чес­ко об­ра­зо­ва­ние и на­уч­ни­те из­с­лед­ва­ния в стра­на­та. Цел­та ни през след­ва­щия ман­дат е да ста­нем раз­поз­на­ва­е­ми и кон­ку­рен­т­ни в ев­ро­пейс­ко­то и све­тов­но на­уч­но прос­т­ран­с­т­во. За то­ва са не­об­хо­ди­ми ре­ди­ца дей­нос­ти, ра­бо­та по про­ек­ти, как­то и прив­ли­ча­не на кон­ку­рен­т­ни на­ча­ла на сту­ден­ти от чуж­би­на. Ще тър­сим кан­ди­дат-сту­ден­ти, ко­и­то са мо­ти­ви­ра­ни да ста­нат ин­же­не­ри, от ед­на по-ши­ро­ка ге­ог­раф­с­ка сфе­ра. Мла­де­жи, ко­и­то имат в се­бе си за­лож­би и же­ла­ние да ги раз­ви­ват. От съ­щес­т­ве­но зна­че­ние е и мо­ти­ва­ци­я­та на пре­по­да­ва­те­ли­те, важ­на част от ко­е­то е и тях­но­то въз­наг­раж­де­ние. Пред­виж­дам сис­те­ма от мер­ки за до­пъл­ни­тел­но фи­нан­со­во сти­му­ли­ра­не на все­ки спо­ред при­но­са му.
- Към кои дър­жа­ви се це­ли­те, знам, че има­те нап­ри­мер Нем­с­ки тех­но­ло­ги­чен фа­кул­тет?
- Да, има­ме прог­ра­ми и на нем­с­ки, и на френ­с­ки, и на ан­г­лийс­ки, но се це­лим и към стра­ни от Азия и Аф­ри­ка. Ние ве­че има­ме сту­ден­ти от те­зи ре­ги­о­ни, има­ме и спо­ра­зу­ме­ния с та­мош­ни уни­вер­си­те­ти. Но тук ста­ва не тол­ко­ва ду­ма за об­мен на сту­ден­ти, кол­ко­то да прив­ле­чем мла­ди хо­ра още от уче­ни­чес­ка­та ска­мей­ка. Ко­е­то оз­на­ча­ва да се за­поз­на­ем с тях, да им по­ка­жем на­ши­те ла­бо­ра­то­рии, въз­мож­нос­ти­те за ра­бо­та и да ги прив­ле­чем още на ни­во кан­ди­дат­с­т­ва­не. Та­ка мо­жем да по­ви­шим кри­те­ри­и­те за при­ем, а от­там и ка­чес­т­во­то на об­ра­зо­ва­тел­на­та и из­с­ле­до­ва­тел­с­ка­та дей­ност.
- При тър­се­не­то на сту­ден­ти от чуж­би­на ще наб­лег­не­те ли на дис­тан­ци­он­но­то обу­че­ние?
- Ин­же­нер­но­то обу­че­ние изис­к­ва при­със­т­вие. То­ва му е теж­ко­то, че изис­к­ва скъ­па и слож­на ма­те­ри­ал­на ба­за, мер­ки­те за бе­зо­пас­ност съ­що са се­ри­оз­ни. Та­ка че по-ско­ро по­до­бен тип обу­че­ние не е въз­мо­жен, той би бил по-под­хо­дящ при прек­ва­ли­фи­ка­ция. Или при ог­ра­ни­че­ни брой нап­рав­ле­ния ка­то ком­пю­тър­но и соф­ту­ер­но ин­же­нер­с­т­во или сто­пан­с­ко уп­рав­ле­ние - то­ест по-ско­ро за от­дел­ни дис­цип­ли­ни.а
- Спо­ме­нах­те, че ис­ка­те кон­так­ти с кан­ди­дат-сту­ден­ти­те. В как­во ще се из­ра­зя­ват те?
- Бих­ме ис­ка­ли да стиг­нем до на­ши­те кан­ди­дат-сту­ден­ти още ка­то уче­ни­ци. Те да дой­дат при нас, да ви­дят ла­бо­ра­то­ри­и­те ни, об­ще­жи­ти­я­та, да осъз­на­ят, че имен­но ин­же­не­ри­те са те­зи, ко­и­то съз­да­ват бла­га­та и при­на­де­на­та стой­ност във вся­ка дър­жа­ва. То­ест, че не ста­ва ду­ма за гру­ба фи­зи­чес­ка ра­бо­та, а за ви­со­ко ин­те­лек­ту­а­лен труд. Въз­на­ме­ря­ва­ме да об­щу­ва­ме с уче­ни­ци­те, да им чес­ти­тим тех­ни­те праз­ни­ци, да има це­ле­ви по­се­ще­ния на мла­ди­те хо­ра и до­ри на тех­ни­те ро­ди­те­ли, за да се убе­дят в бъ­де­щия из­бор на де­ца­та си. Та­ка ще ги ори­ен­ти­ра­ме ка­ри­ер­но още в сред­но­то учи­ли­ще. Гра­дим ед­на та­ка­ва ця­лос­т­на стра­те­гия, ко­я­то ще при­ло­жим.
- Срав­ни­тел­но ни­сък е бро­ят на кан­ди­дат-сту­ден­ти­те в ин­же­нер­на­та сфе­ра. Ве­ро­ят­но има проб­лем с то­ва, че имат про­пус­ки с ма­те­ма­ти­ка­та още на учи­лищ­но ни­во. Има­те ли по­доб­ни наб­лю­де­ния?
- Да, има­ме кон­с­та­та­ции, че сту­ден­ти в пър­ви курс имат про­пус­ки. Но не са­мо то­ва е проб­лем. Проб­лем е и де­мог­раф­с­ка­та кри­за, как­то и со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ко­то по­ло­же­ние - мла­ди­те хо­ра, ко­и­то имат фи­нан­со­ви въз­мож­нос­ти, пред­по­чи­тат об­ра­зо­ва­ние в чуж­би­на. При­чи­ни­те се ко­ре­нят и в ни­ва­та на въз­наг­раж­де­ни­я­та, здра­ве­о­паз­ва­не, си­гур­ност, со­ци­ал­ни при­до­бив­ки. Из­бо­рът да оти­деш на­вън не­ви­на­ги е свър­зан са­мо с об­ра­зо­ва­ни­е­то. От дру­га стра­на, на­ма­ля­ва бро­ят на кан­ди­да­ти­те за ин­же­нер­но об­ра­зо­ва­ние, за­що­то то е теж­ко и при­със­т­ве­но, не мо­же да ра­бо­тиш дру­га­де, до­ка­то учиш. То­ва е за­дъл­жи­тел­но, ако чо­век ис­ка да ста­не до­бър ин­же­нер.
- Пред­виж­да­те ли ня­как­ва сис­те­ма за мо­ти­ва­ция на от­лич­ни­ци - нап­ри­мер по-ви­со­ки сти­пен­дии?
- И в мо­мен­та има та­ки­ва сти­му­ли в уни­вер­си­те­та - нап­ри­мер сти­пен­дия на рек­то­ра, ре­ди­ца фон­да­ции съ­що уч­ре­дя­ват сти­пен­дии, пра­ви го и нас­то­я­тел­с­т­во­то. Но то­ва не е са­мо­дос­та­тъч­но - те­зи, ко­и­то са от­лич­ни­ци, и без то­ва са мо­ти­ви­ра­ни да ста­нат доб­ри ин­же­не­ри. Въп­ро­сът е да прив­ле­чем те­зи, ко­и­то се ко­ле­ба­ят - все още не са убе­де­ни да­ли да про­дъл­жат обу­че­ни­е­то си и да ста­нат ка­чес­т­ве­ни ин­же­не­ри, или да се за­е­мат с биз­нес. Сти­пен­ди­и­те са важ­но не­що, но мно­го по-важ­но е осъз­на­ва­не­то, че зна­ни­е­то е си­ла и не­за­ви­си­мост. Че ин­же­не­ри­те са оне­зи, ко­и­то ма­те­ри­а­ли­зи­рат, би­ло в зе­ме­де­ли­е­то, би­ло в ме­ди­ци­на­та, би­ло във вся­ка ед­на об­ласт, иде­и­те и меч­ти­те на всич­ки нас. Мо­ти­ва­ци­я­та е мно­го важ­на, но е ва­жен и лич­ни­ят при­мер, за­то­ва ние пра­вим дни на от­во­ре­ни­те вра­ти, учас­т­ва­ме в из­г­раж­да­не­то на­а­че­ти­ри Цен­тъ­ра за вър­хо­ви пос­ти­же­ния и ре­ди­ца цен­т­ро­ве за ком­пе­тен­т­ност, къ­де­то вна­ся­ме тех­ни­ка на све­тов­но ни­во и въз­наг­раж­де­ни­я­та са мно­го по-ви­со­ки, от­кол­ко­то на пре­по­да­ва­те­ли­те в уни­вер­си­те­та. А то­ва е на­со­че­но към мла­ди­те ни спе­ци­а­лис­ти - да мо­жем да ги за­дър­жим. Ра­бо­тим в об­ласт­та на из­кус­т­ве­ния ин­те­лект, в об­ласт­та на но­ви из­точ­ни­ци на енер­гия, на вър­хо­ви тех­но­ло­гии, за ко­и­то те­пър­ва за­поч­ва раз­ра­бот­ка­та в Ев­ро­па. То­ва е важ­но, за­що­то кан­ди­дат-сту­ден­ти­те не се въл­ну­ват са­мо от из­пи­ти­те - те се въл­ну­ват от то­ва как­во пред­ла­га съ­от­вет­ни­ят уни­вер­си­тет, а след то­ва и биз­не­сът ка­то ре­а­ли­за­ция и бъ­де­що тях­но ка­ри­ер­но раз­ви­тие. Ние ве­че се кон­ку­ри­ра­ме на гло­бал­но ни­во - в Ев­ро­па и в све­та. А и ма­ши­ни­те, ко­и­то дос­та­вя­ме, да­ли за 3D прин­ти­ра­не, да­ли за на­но­тех­но­ло­гии, или за до­бив и съх­ра­не­ние на въ­зоб­но­вя­е­ма енер­гия, се дос­та­вят по до­го­во­ри със са­ми­те про­из­во­ди­те­ли, ко­и­то са от све­тов­ни мар­ки. Ня­ма да ги спо­ме­на, за­що­то не бих ис­кал да им пра­вя рек­ла­ма, но един та­къв про­из­во­ди­тел от све­тов­на мар­ка ни пре­дос­та­вя ма­ши­на­та и ние раз­ра­бот­ва­ме тех­но­ло­гии или ин­с­т­ру­мен­ти за ра­бо­та с нея. Ра­бо­тим с всич­ки све­тов­ни пред­с­та­ви­те­ли в об­ласт­та на тех­ни­ка­та, а си­ла­та ни е в то­ва, че има­ме мно­го ши­ро­ка ек­с­пер­ти­за, съб­ра­на на ед­но мяс­то. Ние сме ут­вър­ден на­ци­о­на­лен ли­дер и кон­сул­тант на поч­ти всич­ки стра­те­ги­чес­ки пред­п­ри­я­тия и фир­ми в стра­на­та. На­ша­та за­да­ча е не са­мо да обу­ча­ва­ме сту­ден­ти­те, но и да тран­с­фе­ри­ра­ме но­ви­те тех­но­ло­гии към об­щес­т­во­то.
- А ка­къв про­цент от сту­ден­ти­те се ре­а­ли­зи­рат по спе­ци­ал­ност­та?
- По дан­ни на ин­с­ти­ту­ци­и­те, нап­ри­мер Аген­ция по за­е­тост­та, над 90 на сто. Но в от­дел­ни спе­ци­ал­нос­ти дос­ти­гат и над 96 на сто, нап­ри­мер ин­фор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии и те­ле­ко­му­ни­ка­ци­и­те. Има и та­ки­ва, къ­де­то ре­а­ли­за­ци­я­та е око­ло 80 - 85 на сто. Има глад за ре­а­ли­за­ция на ин­же­не­ри в ця­ла Ев­ро­па и в све­та. Всич­ки на­ши доб­ри сту­ден­ти ра­бо­тят още по вре­ме на след­ва­не­то си под фор­ма­та на ста­жо­ве и прак­ти­ки, а след то­ва ос­та­ват да ра­бо­тят в те­зи фир­ми.
- А с как­ви сред­ни зап­ла­ти за­поч­ват, ма­кар че знам, че при ком­пю­тър­ни­те спе­ци­ал­нос­ти раз­ли­ки­те са драс­тич­ни?
- Да, при ком­пю­тър­ни­те спе­ци­ал­нос­ти мо­же би на­чал­на­та зап­ла­та стар­ти­ра от 3000 ле­ва, но по­доб­ни за­поч­на­ха да ста­ват и зап­ла­ти­те в ос­та­на­ли­те от­рас­ли. И в об­ласт­та на ма­ши­нос­т­ро­е­не­то, и при елек­т­ро­ин­же­не­ри­те, зап­ла­ти­те за­поч­ват от око­ло 2200 ле­ва, тъй ка­то ние сме на гло­бал­ния па­зар.
- Как гле­да­те на пред­ло­же­ни­е­то на ми­нис­тър Кра­си­мир Въл­чев уни­вер­си­те­ти­те да се обе­ди­ня­ват, за да мо­гат да учас­т­ват в Ев­ро­пейс­ки­те мре­жи? То­ва би оз­на­ча­ва­ло вие да се обе­ди­ни­те с дру­ги срод­ни уни­вер­си­те­ти ка­то ХТМУ нап­ри­мер?
- Ка­те­го­рич­но пъ­тят е то­зи, но то­ва не мо­же да ста­не на мо­мен­та. Не­об­хо­ди­мо е из­вес­т­но вре­ме на под­го­тов­ка, и то не тол­ко­ва пси­хо­ло­ги­чес­ка, а и на уед­нак­вя­ва­не на пла­но­ве и прог­ра­ми. Но при всич­ки слу­чаи ние сме мал­ка дър­жа­ва и то­зи го­лям брой уни­вер­си­те­ти не ни пра­ви кон­ку­рен­т­ни на го­ле­ми­те ев­ро­пейс­ки и све­тов­ни уни­вер­си­те­ти.

Източник: Standartnews.com, 21.11.2019 г.