15.08.2019 г. 
 

 
Студент прави 3D принтирането достъпна услуга за домакинствата. Навлизайки масово в университетите 3D принтерите все повече привличат вниманието на студентите. Но докато повече се насочват към работа с големи фирми или към предлагане на принтери и консумативи за тях, а Михаил Загорски се заема с нелеката задача да направи 3D технологиите достъпни за обикновения човек. Роден е в Стара Загора, в момента завършва магистратурата си в Техническия университет – София. Академичната среда и лабораторията за медицински импланти, където работи, го запознават с 3D принтерите и предимствата на тази технология. „3D принтирането е най-добрият начин да се онагледи едно изделие независимо какви компютърни технологии за визуализация има в момента“, казва той.  След дълго проучване Загорски избира машина, съвместима с неговия бюджет. Заедно с нужните ъпгрейди цената на устройството възлиза на около $600. Натрупаните от практиката инженерни познания му позволяват сам да сглоби и настрои 3D принтера за работа. Скоро след това започват и първите му поръчки. Произвел е както части за сложна измервателна техника, така и за поливни системи. Но най-често от 3D принтера му излизат детайли за инвалидна количка. Заедно със свой колега Михаил е създал изделие в помощ на домашни животни със затруднено придвижване. Клиентите му са предимно хора между 25- и 50-годишна възраст с идея, която искат да реализират. Но понякога се обръщат към него и за декоративни поръчки – от ключодържатели до награди за различни състезания. Призовете в организиран от Софийския университет танцов конкурс са проектирани от студента и материализирани чрез неговия 3D принтер.  Практиката го среща и с други любопитни случаи. Наскоро е потърсен от клиент със скъп телевизор, чиято оригинална стойка се счупила, а фирмата производител не предлагала резервни. 3D принтерът на Михаил направил нова стойка. Михаил Загорски казва, че всеки може да си купи технологията, „но не е достатъчно да натиснеш едно копче и от принтера да излезе нещо работещо“. Зад устройството стоят и други знания, нужни за „изкарването“ на продукт, отговарящ на желанията на клиента. За разлика от повечето в бранша студентът не иска готови 3D модели от своите клиенти. Познанията, които има, му позволяват сам да скицира и зададе правилните параметри, по които да работи устройството. Така 3D технологиите влизат в услуга на обикновения човек, който често няма познания в тази сфера. Материалите, които се използват в 3D принтери от този клас, са два основни типа: ABS и PLA. Първият е познатата на всички пластмаса, използвана навсякъде в бита. PLA е бил разработен като заместител на разпространения полимер. Направен от възобновяема биомаса, PLA не успява да се наложи като успешен заместител. След появата на 3D принтерите този екоматериал бързо намира приложение в тази технология. Както при Михаил Загорски, така и при други с такъв тип машина, се използва главно PLA, а до класическата пластмаса се прибягва само когато се търси допълнителна здравина на изделието.  Михаил Загорски не мисли да емигрира, но погледът му все по-често се спира към външни пазари, където да предлага своята дейност. „България е много по-конкурентна, тъй като при нас цените на тока са по-ниски. Не само на тока, като цяло можеш да излезеш с доста конкурентен продукт и да го предлагаш в чужбина. Цената на един детайл тук поради ред причини е по-ниска от тази в Англия например“, казва той. Започнато на шега, превърнало се в хоби, а след това в бизнес, 3D принтирането позволява на студента да избяга от работа в офис. Срещите му с клиенти се случват лице в лице на различни места, а интернет и куриерските фирми му позволяват да работи и с хора от далечни разстояния.

Вижте статията тук

Iconomist.bg, 15.08.2019 г.