БГ учени правят умни хладилници и защити срещу кибератаки
01.04.2019 г.
Страната ни участва в 504 европейски разработки. Умен хладилник, който да използва възобновяеми енергийни източници и осигуряването на интелигентни мрежи срещу кибератаки, са два от проектите, по които работят български учени от Техническия университет –София. Те са част от финансираните по рамковата програма „Хоризонт 2020“, с които страната ни е успяла да привлече малко на 76,5 млн. евро за участието ни в общо 504 проектни консорциума. Проектът CryoHub има за цел внедряването на криогенното съхранение на енергия с течен въздухв промишлените хладилници за охладени и замразени храни. Технологията прилага след това съхранената енергия за производство както на студ, така и на електричество, използвайки възобновяеми енергийни източници за втечняване и съхранение на криогенни газове. Този метод допринася за увеличаване на дела на възобновяемите източници и преминаване към т. нар. умни мрежи, където потребителите представляват активни участници на енергийния пазар. Проектът се осъществява с участието на 14 партньора от индустрията, академичните, изследователските и професионалните среди от 5 страни-членки на ЕС. Той се координира от London South Bank University и се финансира от ЕС с над 7 милиона евро в продължение на 3 години и половина. Ръководителят на проекта в страната ни Костадин Фикиин обясни пред „Монитор“, че прототипната инсталация ще се инсталира в гр. Ломел в Белгия. След успешното прилагане на метода ще помислят това да се случи и в хотели или дори и домакинството. Вторият проект от рамковата програма с участието на ТУ-София е SPEAR и има за задача подобряване на киберсигурността. Той открива и реагира на кибератаки, използвайки нови технологии и възможности. Приложението ще има за цел да се бори с усъвършенствана устойчива заплаха и кибератаките срещу тези мрежи. За реализирането на проекта, в който вземат участие още 15 партньора освен Техническия университет, се планират четири случая за доказателства на концепцията, с цел да се валидират и оценят приложените инструменти за сигурност и поверителност.В СУ „Св. Климент Охридски“ най-големият проект, по който работят, е RAGE – Realising and Applied Gaming Eco-system. Бюджетът му е около 9 милиона евро, от които около 400 000 за екипа от България. Целта му е да развие, трансформира и обогати развитите технологии от игрите за развлечение в специализирани игрови компоненти за многократно използване. Те могат да намерят приложение в образованието и икономиката и да предоставят на разположение на индустрията за създаване на приложни игри. В работата по проекта, освен утвърдени учени и изследователи от ФМИ при СУ, вземат участие и млади учени и преподаватели, обясни ръководителят му проф. Красен Стефанов. В резултат от работата си по проект двама учени са защитили успешно докторски дисертации и още толкова са на път също да защитят в най-скоро време, уточни той. Фонд „Научни изследвания“ има участие общо в 9 проекта за целия период на рамковата програма. Един от тях е DOMINO, за който кандидатстваща организация от България е Институтът по овощарство – Пловдив. Сред дейностите по него са разработването на нови стратегии за управление на пространството между овощните дървета чрез увеличаване на биологичното разнообразие в овощните градини, както и оценяване влиянието на мрежите срещу градушка.
Страната ни участва в 504 европейски разработки. Умен хладилник, който да използва възобновяеми енергийни източници и осигуряването на интелигентни мрежи срещу кибератаки, са два от проектите, по които работят български учени от Техническия университет –София. Те са част от финансираните по рамковата програма „Хоризонт 2020“, с които страната ни е успяла да привлече малко на 76,5 млн. евро за участието ни в общо 504 проектни консорциума. Проектът CryoHub има за цел внедряването на криогенното съхранение на енергия с течен въздухв промишлените хладилници за охладени и замразени храни. Технологията прилага след това съхранената енергия за производство както на студ, така и на електричество, използвайки възобновяеми енергийни източници за втечняване и съхранение на криогенни газове. Този метод допринася за увеличаване на дела на възобновяемите източници и преминаване към т. нар. умни мрежи, където потребителите представляват активни участници на енергийния пазар. Проектът се осъществява с участието на 14 партньора от индустрията, академичните, изследователските и професионалните среди от 5 страни-членки на ЕС. Той се координира от London South Bank University и се финансира от ЕС с над 7 милиона евро в продължение на 3 години и половина. Ръководителят на проекта в страната ни Костадин Фикиин обясни пред „Монитор“, че прототипната инсталация ще се инсталира в гр. Ломел в Белгия. След успешното прилагане на метода ще помислят това да се случи и в хотели или дори и домакинството. Вторият проект от рамковата програма с участието на ТУ-София е SPEAR и има за задача подобряване на киберсигурността. Той открива и реагира на кибератаки, използвайки нови технологии и възможности. Приложението ще има за цел да се бори с усъвършенствана устойчива заплаха и кибератаките срещу тези мрежи. За реализирането на проекта, в който вземат участие още 15 партньора освен Техническия университет, се планират четири случая за доказателства на концепцията, с цел да се валидират и оценят приложените инструменти за сигурност и поверителност.В СУ „Св. Климент Охридски“ най-големият проект, по който работят, е RAGE – Realising and Applied Gaming Eco-system. Бюджетът му е около 9 милиона евро, от които около 400 000 за екипа от България. Целта му е да развие, трансформира и обогати развитите технологии от игрите за развлечение в специализирани игрови компоненти за многократно използване. Те могат да намерят приложение в образованието и икономиката и да предоставят на разположение на индустрията за създаване на приложни игри. В работата по проекта, освен утвърдени учени и изследователи от ФМИ при СУ, вземат участие и млади учени и преподаватели, обясни ръководителят му проф. Красен Стефанов. В резултат от работата си по проект двама учени са защитили успешно докторски дисертации и още толкова са на път също да защитят в най-скоро време, уточни той. Фонд „Научни изследвания“ има участие общо в 9 проекта за целия период на рамковата програма. Един от тях е DOMINO, за който кандидатстваща организация от България е Институтът по овощарство – Пловдив. Сред дейностите по него са разработването на нови стратегии за управление на пространството между овощните дървета чрез увеличаване на биологичното разнообразие в овощните градини, както и оценяване влиянието на мрежите срещу градушка.
Вижте статията тук
Мonitor.bg, 01.04.2019 г.