ИТ обучението у нас – предизвикателства и решения
28.03.2019 г.
Темата за нивото и актуалността на ИТ обучението у нас бе обсъдена от експерти по време на „Cyber Protection Developers Conference“, която се организира от технологичната компания Acronis в Софийския университет.
България има традиции в създаването на програмисти още отпреди 30 години, отбеляза проф. Огнян Наков от Министерство на образованието. В момента обучението в страната ни се развива основно в полето на софтуерното инженерство. Обучават се специалисти в две направления – информатика в Софийския университет и компютърна и комуникационна техника в Техническия университет в София.
В общо около 30 акредитирани учебни заведения учат около 15 хиляди студенти. Но годни за работа са само между 500-1000 след приключване на обучението, обясни Наков. Останалите завършващи се нуждаят от допълнителна квалификация. Има недостиг на кадри, което е проблем за бизнеса.
Проф. Бертнан Майер, автор на програмния език Eiffel и основател на организацията ETH Zurich с цел обсъждане на проблемите в сектора, сподели, че е впечатлен от нивото и броя на талантите у нас. Неговият съвет е да се подготвят повече разработчици, които се търсят най-много на пазара в момента. С кариера в стартъпи и като преподавател, проф. Майер вижда ситуацията с кадрите и от двете страни и смята, че е необходимо да се привлекат повече дами към обучение и реализация в сферата на ИТ.
Димитър Димитров, член на УС на БАИТ, препоръча образователната система да се фокусира върху уменията, необходими на бизнеса. По неговите думи, компаниите у нас са започнали да предлагат обучение в специфични умения. Напоследък има някои добри примери, които Министерство на образованието предлага с цел да се преодолеят липсите и да се получи сливане между образованието и нуждите на бизнеса, информира technews.bg.
На етап средно образование е твърде късно да се говори за инженеринг, технологии и т.н., коментира Адриана Панайотова от проекта CoderDojo. Според нея, учениците още от първи клас трябва да ползват технологиите, защото новостите са мотиватори за децата, които са отворени към тях. В България вече има мрежа за деца, обучаващи се на реални умения, които да са им полезни като ИТ специалисти след това, посочи Панайотова.
Според Теодор Панайотов от компанията Coursedot, липсата на ИТ таланти не е необичайна, тя е повсеместна и се наблюдава по цял свят. „Хубавото е, че в България започваме да си сътрудничим с образователните институции и Министерството на образованието“, каза той.
На първо място трябва да е сътрудничеството на училищата и университетите, смята Панайотов, като даде за пример започналото преди 11 години интегриране на обучението в средните училища с това в университетите. Така университетски преподаватели предават умения и опит на учениците в средното образование, информира technews.bg.
На второ място, според Панайотов, е необходимо да се подобри сътрудничеството между компаниите и образователните институции. Повечето фирми вече разполагат с образователни програми, но те не са достатъчни. „Ние имаме нужда от подкрепа както от държавно ниво, така и от бизнеса“, каза Панайотов и също изтъкна, че в България има компании, които предлагат пълен курс обучение в конкретни сегменти.
Проблемите са еднакви по цял свят, а обучението става все по-неформално, коментира Светлин Наков, съосновател на Софтуерния университет. „От една страна, има хора, които смятат, че е нужно само да притежават умения без диплома, но съществува и противоположният модел – на традиционното обучение, когато някой пише нещо на дъската, а другите записват в клас. Но вече обучението е и през интернет, което го прави още по-достъпно”, каза той.
Днес компаниите не търсят хора, които знаят много – компаниите подготвят кадрите си и ги обучават, добави Наков. Факт е, че липсват умения, но как хората да ги придобият, е сложен въпрос. Според Наков, необходима е по-голяма намеса в държавните училища, за да се промени системата на обучение на инженери.
И не само това – всяко училище, независимо дали е спортно, музикално или техническо, трябва да предлага техническа подготовка за ограмотяване на всички ученици. „На теория се говори много за сътрудничество, но на практика нещата тук не се случват“, заключи Наков. Според него, на 20 години е късно да се започне обучението на програмисти – това трябва да се случи още докато са на 10 години.
В момента има програма за обучение по програмиране от трети клас, но проблемът е, че липсват учебници за децата, посочи Адриана Панайотова. Необходими са консултации с експерти и от университетите, и от бизнеса, смята тя. Димитър Димитров даде пример с програмата за учители от средните училища, които ще могат да работят и в ИТ компании, за да придобият практически умения, което е стъпка в положителна посока.
Светлин Наков акцентира и върху основният проблем у нас, а именно – демографският. Вероятно това е проблем за цяла Европа, но не и в държави като Индия и Китай. Наков смята, че е необходимо да направим всичко възможно за подобряване обучението на нашите студенти, но наред с това да привличаме и таланти отвън.
Вижте статията тук
Financebg.com, 28.03.2019 г.
2020-07-15
Темата за нивото и актуалността на ИТ обучението у нас бе обсъдена от експерти по време на „Cyber Protection Developers Conference“, която се организира от технологичната компания Acronis в Софийския университет.
България има традиции в създаването на програмисти още отпреди 30 години, отбеляза проф. Огнян Наков от Министерство на образованието. В момента обучението в страната ни се развива основно в полето на софтуерното инженерство. Обучават се специалисти в две направления – информатика в Софийския университет и компютърна и комуникационна техника в Техническия университет в София.
В общо около 30 акредитирани учебни заведения учат около 15 хиляди студенти. Но годни за работа са само между 500-1000 след приключване на обучението, обясни Наков. Останалите завършващи се нуждаят от допълнителна квалификация. Има недостиг на кадри, което е проблем за бизнеса.
Проф. Бертнан Майер, автор на програмния език Eiffel и основател на организацията ETH Zurich с цел обсъждане на проблемите в сектора, сподели, че е впечатлен от нивото и броя на талантите у нас. Неговият съвет е да се подготвят повече разработчици, които се търсят най-много на пазара в момента. С кариера в стартъпи и като преподавател, проф. Майер вижда ситуацията с кадрите и от двете страни и смята, че е необходимо да се привлекат повече дами към обучение и реализация в сферата на ИТ.
Димитър Димитров, член на УС на БАИТ, препоръча образователната система да се фокусира върху уменията, необходими на бизнеса. По неговите думи, компаниите у нас са започнали да предлагат обучение в специфични умения. Напоследък има някои добри примери, които Министерство на образованието предлага с цел да се преодолеят липсите и да се получи сливане между образованието и нуждите на бизнеса, информира technews.bg.
На етап средно образование е твърде късно да се говори за инженеринг, технологии и т.н., коментира Адриана Панайотова от проекта CoderDojo. Според нея, учениците още от първи клас трябва да ползват технологиите, защото новостите са мотиватори за децата, които са отворени към тях. В България вече има мрежа за деца, обучаващи се на реални умения, които да са им полезни като ИТ специалисти след това, посочи Панайотова.
Според Теодор Панайотов от компанията Coursedot, липсата на ИТ таланти не е необичайна, тя е повсеместна и се наблюдава по цял свят. „Хубавото е, че в България започваме да си сътрудничим с образователните институции и Министерството на образованието“, каза той.
На първо място трябва да е сътрудничеството на училищата и университетите, смята Панайотов, като даде за пример започналото преди 11 години интегриране на обучението в средните училища с това в университетите. Така университетски преподаватели предават умения и опит на учениците в средното образование, информира technews.bg.
На второ място, според Панайотов, е необходимо да се подобри сътрудничеството между компаниите и образователните институции. Повечето фирми вече разполагат с образователни програми, но те не са достатъчни. „Ние имаме нужда от подкрепа както от държавно ниво, така и от бизнеса“, каза Панайотов и също изтъкна, че в България има компании, които предлагат пълен курс обучение в конкретни сегменти.
Проблемите са еднакви по цял свят, а обучението става все по-неформално, коментира Светлин Наков, съосновател на Софтуерния университет. „От една страна, има хора, които смятат, че е нужно само да притежават умения без диплома, но съществува и противоположният модел – на традиционното обучение, когато някой пише нещо на дъската, а другите записват в клас. Но вече обучението е и през интернет, което го прави още по-достъпно”, каза той.
Днес компаниите не търсят хора, които знаят много – компаниите подготвят кадрите си и ги обучават, добави Наков. Факт е, че липсват умения, но как хората да ги придобият, е сложен въпрос. Според Наков, необходима е по-голяма намеса в държавните училища, за да се промени системата на обучение на инженери.
И не само това – всяко училище, независимо дали е спортно, музикално или техническо, трябва да предлага техническа подготовка за ограмотяване на всички ученици. „На теория се говори много за сътрудничество, но на практика нещата тук не се случват“, заключи Наков. Според него, на 20 години е късно да се започне обучението на програмисти – това трябва да се случи още докато са на 10 години.
В момента има програма за обучение по програмиране от трети клас, но проблемът е, че липсват учебници за децата, посочи Адриана Панайотова. Необходими са консултации с експерти и от университетите, и от бизнеса, смята тя. Димитър Димитров даде пример с програмата за учители от средните училища, които ще могат да работят и в ИТ компании, за да придобият практически умения, което е стъпка в положителна посока.
Светлин Наков акцентира и върху основният проблем у нас, а именно – демографският. Вероятно това е проблем за цяла Европа, но не и в държави като Индия и Китай. Наков смята, че е необходимо да направим всичко възможно за подобряване обучението на нашите студенти, но наред с това да привличаме и таланти отвън.
Вижте статията тук
Financebg.com, 28.03.2019 г.