30.10.2018 г.
Машинният инженер вече не ходи със синя престилка, омазан с грес и масло
Търсят се специалисти от областта на телекомуникациите, електрониката, казва в интервю пред "Монитор" ректорът на Техническия университет – София
- Проф. Михов, миналата седмица се проведе 13-ото издание на „Дни на кариерата“ в Технически университет, то се превръща в една добра традиция. Разкажете ни какви възможности дава то на студентите.
- Преди 13 години, когато бях все още ръководител на катедра, на изложението в София се явиха само 20 фирми участници. Благодарение на „Дни на кариерата“ се опитваме да направим връзка между бизнеса и студентите, които в момента следват. Постепенно това събитие набра изключителна сила. То се разрасна, като се разпростря и във филиала ни в Пловдив и в Сливен следващата година. В момента имаме много сериозно рекордно участие на фирми. Общият им брой е около 149, докато за миналата година бяха 136. Това говори за две неща – първо, че в България икономиката, индустрията върви напред и на нея й трябват кадри, изпитва се глад, особено за инженерни. Не знам да има работодателско мероприятие, което да се провежда в Икономическия университет или в бизнес университет. Гладът за инженерни кадри обаче не е само в България, той е и в чужбина. Второто, което е много важно – бизнесът е разбрал, че качествени инженерни кадри се създават в Техническия университет. Често си правя алегория, нещо като ухажване между студентите и работодателите. В това ухажване работодателят се стреми да се покаже в най-добра светлина, студентите пък са най-взискателни. Много често едно такова ухажване завършва с щастлив брак.
По време на това изложение се създават връзките между работещите, учещите студенти. Те имат възможност да видят къде какво и как се прави, дори донякъде да преосмислят бъдещите си дисциплини. Нормално това са студенти от горните курсове, където се изучават т.нар. избираеми дисциплини. Веднъж като се насочат към дадена дисциплина и разберат какво изисква дадена заемана позиция, студентите имат възможност да изберат тези дисциплини, които най-добре ще съответстват на бъдещата им дейност.
Изложението е полезно и за работодателите, защото със своите действия те намират на завършващите една почти сигурна реализация. По наши наблюдения реализацията на студентите, завършили инженерни специалности, е между 70-95 % в зависимост от различните специалности. Най-много търсени са специалностите от IT сектора, но в последно време и машиностроенето, мехатрониката.
- Успяват ли по време на този процес на ухажване някои студенти да си договорят стаж или да намерят бъдещата си професия?
- Договореността за стаж се извършва чрез нашия кариерен център. Там те фиксират съответната фирма, за която да заявяват желание след това в кариерния ни център и чрез него се да свържат. По време на изложението и самите работодатели могат да осъществят контакт с някои студенти и да кажат, че са съгласни да го приемат на подходящ стаж.
- Тази година стартирахте с висока оценка по рейтинговата система (9,56). Кое ви помогна за това?
- На предишната акредитация оценката ни беше 9,50. Това беше преди шест години и ние имахме желание да я повишим. Самата оценка се дава преди всичко за качеството на учебния процес, материалната база и академичния състав. Наблегнахме основно на качеството на обучението и материалното му осигуряване. Имаше редица препоръки на националната Агенция за оценяване и акредитация, които ние се постарахме да преизпълним. В резултат на тези мерки получихме една доста по-висока оценка, като искам да отбележа, че значително и в доклада на комисията беше отбелязан ръстът в качеството на обучение, което се дава от нашите звена – това са филиалът в Пловдив и факултетът и колежът в Сливен. Тази оценка е съвкупност за Техническия университет и всички негови подразделения. През този период открихме и Техническия колеж в Казанлък, който започна обучение от новата учебна година, и също бе включен в тази акредитация. Този колеж е показателен с това, че изнесохме обучението в една специалност – машинното инженерство, която не е много любвеобилна от страна на студентите, към потребителите на тези кадри. Казанлък е голям център на машиностроенето в държавата ни, нуждае се от изключително много кадри в тази област. Успяхме да реализираме този проект, за което получихме адмирации от машиностроителите в България.
- Към кои специалности отбелязвате ръст на интереса?
- В последните години интересът към инженерните специалности не се е повишил кой знае колко, но за радост не е и спаднал. Обучението за инженерни специалности е доста трудно, тежко, непривлекателно изглежда за младите хора. Що се отнася до Техническия университет, през последните няколко години имаме задържащ се брой на кандидат студентите в нашия университет. На фона на увеличаващите се зрелостници, които напускат държавата, без да постъпят в български училища, може да се каже, че това задържане на кандидат-студентите е лек завишен интерес към нашия ВУЗ, особено в инженерните науки.
- Какъв е броят на кандидатстващите, които са приети, и тези, които завършват тези специалности?
- Специалностите са трудни. Преди много години за една инженерна специалност съотношението на кандидат-студентите към 1 на сто беше между 5 и 10. Сега този интерес е спаднал. Тази година реализирахме средно по 1,7 кандидати за едно място. Това съвсем не е равномерно, има и специалности, които са доста търсени, и при тях броят на кандидатстващите е значително по-голям.
- Кои специалности са най-търсени?
- Най-търсени са специалностите от областта на компютърното и софтуерното инженерство, комуникационна и компютърна техника. Търсят се специалисти от областта на телекомуникациите, електрониката. Имаме специалност компютърно и софтуерно инженерство, която почти всеки втори кандидат-студент е посочил на първо място. Броят на желаещите е много голям. Следват телекомуникациите, електрониката. С най-голямо внимание се ползва авиационното инженерство. Най-малко търсените специалности са енергетичните. Там имаме недостиг на студенти и останали свободни места. Това са енергетичните специалности - топлоенергетика, ядрена енергетика, електроагрегетика и електрообзавеждане. Негативно е отношението към енергетиката в България изобщо. Ако така вървят нещата с приема, след време ще останем без енергетици. Няма опасност да останем в недоимък с компютърни специалисти, защото по наши данни в България професионалното направление комуникационна и компютърна техника се изучава в 15 висши учебни заведения. Енергетиката е само в 4, но и там се наблюдава спад към тези енергетични специалности. Тук е мястото на медиите да алармират за това състояние, защото държавата ни се нуждае от такива специалисти, а в същото време интересът на студентите е много малък.
- След колко време има опасност да няма кой да работи в електроцентралите в България?
- Въпрос на няколко години е. Трябва да се вземат спешни мерки за оздравяването на бъдещите енергетици.
- При учениците често се дава пример, че стругарят днес не е този от преди 20 години. Има ли професионални направления, които са напреднали благодарение на новите технологии, но обществото все още ги възприема по друг начин?
- За някои специалности, особено за машиностроенето все още витае едно старо разбиране, че един машинен инженер ходи със синя престилка, омазан с грес и масло. Нещата отдавна не са така. Съвременните информационни и компютърни технологии са навлезли навсякъде, особено в машиностроенето, електрониката – там вече се работи с бели ръкавици, извършва се проектиране с използване на компютърни продукти. Там нещата са много променени и крайно време е тази стара представа да бъде отстранена от съзнанието на младото поколение, за да могат се влеят повече хора в тази област.
- В проекта на бюджета са предвидени 2 млн. лв. за освобождаване от такси на специалности с бъдещ недостиг на пазара на труда. Смятате ли, че това ще помогне за привличането на студенти към тях?
- Да, но в допълнение ще бъдат необходими и други мерки, като добре е, че тези средства се дават, добре е да се помисли и за това студентите от тези специалности да бъдат кредитирани за своя живот. Това трябва да стане с дългосрочни заеми, които са с много ниска лихва или въобще да бъдат опростявани, когато постъпят на работа. Може би е добре работодателите да се включат. Най-важно е предимствата и това, което се дава на завършващите тези специалности, да бъде широко рекламирано. Това, че се отпускат пари за такива специалности, трябва да се популяризира, да се тръби непрекъснато за него. Провеждаме дни на отворените врати не само по веднъж на годината, каним ученици, показваме им нашето оборудване, пускаме ги дори из лабораториите между техниката, запознаваме ги с предимствата, които им дава съответната специалност и професия. Това върши работа, но този вид реклама не е достатъчна. Необходимо е и медиите да рекламират инженерното образование.
- В какви проекти ще се включи университетът тази година?
- От фонд „Научни изследвания” имаме 13 проекта, които са одобрени и стартират. Някои от тях са едногодишни, други – двугодишни. Най-важните проекти са тези по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Общата сума на тези проекти е от порядъка на 150 млн. лв., от които дялът за Техническия университет е 40 млн. лв. В тях участват почти всички технически университети в държавата ни и около 13 института от БАН. Най-силни сме в проекта „Мехатроника и чисти технологии“. Другите три са „Наследство BG”, Центърът за върхови постижения „Университети за наука, информатика и технологии в е-обществото“ и Център за компетентност по „Интелигентни и мехатронни, еко- и енергостестяващи системи и технологии“.
Визитка:
- Инженер по радиоелектроника, професор по Цифрова схемотехника -Завършва ВМЕИ – София със специалност „Електронна техника“
-1997-2004 е зам.-декан по учебната дейност на Факултета по електронна техника и технологии
-2007-2010 г. ръководи катедра „Електронна техника”
- Ректор на ТУ-София е от 24 ноември, 2014 г.Основни области на преподавателска и научна дейност – медицинска електроника, цифрова електроника, микропроцесорна схемотехника, диагностика на цифрови електронни устройства, промишлени контролери и системи за управление.
Вижте статията тук
Мonitor.bg, 30.10.2018 г.