17.11.2017 г.
- Проф. Михов, на последното заседание на Съвета на ректорите гилдията поиска ограничаване на нетипичните специалности в различните университети. Защо се обединихте около това становище?
- Ставаше въпрос за въвеждане на мораториум върху разкриването на нови образователни звена като филиали, колежи, както и за нови специалности, които са неспецифични и неприсъщи за конкретно учебно заведение. Мотивът е ясен - нароиха се много структури на фона на една доста малка България и това породи появата на т.нар. нелоялна конкуренция между университетите. Това се отнася за случаи, при които например един инженерен ВУЗ разкрива обучение в областта на икономиката. Когато се разкрива колеж, трябва да се направи анализ на това дали в дадения регион има наличието на достатъчно кадри както от съответните професионални направления, както и структури, които биха могли да извършват обучението.
- Може ли дадете пример за звена с нетипични специалности или нелоялна конкуренция?
- Например има известни звена на даден университет в Бургас, където се извършва прием на документи за дистанционно обучение в съвсем отдалечен университет.
- Има ли във вашия университет нетипични специалности?
- Категорично мога да кажа, че професионалното направление „Администрация и управление” е нетипично за Техническия университет (ТУ) в София. Заявявам го съвсем отговорно. Там има две специалности – едната е „Публична администрация“, а другата - „Стопанско управление“, която обаче е насочена към допълнително обучение за инженери и специалисти, които могат да придобият познания по управление на производство на предприятия, съответно фирми и т.н.
- Ще закриете ли тези специалности и откога?
- Очаква се през следващата учебна година специалността „Публична администрация“ да бъде закрита.
- Наскоро Европейската комисия даде препоръка на България да намали университетите си от 52 до 10. Съгласни ли сте с това становище?
- Въпросът не е в броя на университетите. Тук проблемът отново опира до нетипичните специалности в дадени висши училища. Ако неспецифичното обучение се премахне, броят на университетите няма никакво значение. По света има различни модели. В някои държави броят на университетите на глава от население е по-голям от този в България. Висшите училища трябва да се развиват в сферата, в която са най-силни, да не се разхвърлят в нетипични специалности, които се превръщат в паразитни, и да осигуряват качествено обучение на студентите. С ректорите обсъдихме и идеята за съвместни обучения на университетите по дадени специалности. Мога да ви дам съвсем конкретен пример. Нашият университет има обучение по химия при специалностите, свързани с машинно инженерство и електроинженерство. Химията е нетипична за нашия университет, но ние сме длъжни, за да извършваме обучение в областта в тези специалности, да поддържаме съответно щатен персонал и лаборатории на високо ниво, защото от това зависи качеството на обучението. И в същото време на няколко метра от ТУ- София се намира Химикотехнологичният и металургичен университет с изключително добри лаборатории и преподаватели. Едно такова съвместно обучение по дадени специалности би било изключително полезно и за двата университета и най вече за студентите.
- Успяхте ли да запълните план-приема си през настоящата учебна година, каква е равносметката ви?
- Равносметката е, че се приближихме до миналогодишния прием. Успяхме да запълним местата в държавна поръчка средно 97%, т.е. останали са 3% незаети места.
- Непрекъснато се говори за недостиг на инженери, може ли вече да се говори за завишен интерес към инженерните специалности от страна на кандидат-студентите?
- Интересът към инженерните специалности е различен от страна на бизнеса и от страна на кандидат-студентите. От страна на бизнеса той непрекъснато се засилва и ни призовават да им осигурим кадри. А всъщност хората са малко. За разлика от бизнеса инженерната професия е недооценена от кандидат-студентите с изключение на няколко специалности. Има няколко причини затова. Едната е намаляването изобщо на кандидат-студентите в България поради демографски причини, заминаването в чужбина от страна на завършващите училище, както и многото деца, които не успяват да завършват средно образование. Нещо повече - има едно изместване в посока на хуманитарни и икономически специалности. Инженерната професия е доста трудна, да не говорим в инженерното обучение. И няма достатъчен афинитет. Това, разбира се, не важи за всички професии, изключение правят тези в областта на комуникациите и компютрите. Там интересът е доста голям.
- Има голям процент отпадане на студенти в ТУ-София, продължава ли това като тенденция?
- По миналогодишни данни накъде около 20% от нашите студенти не успяват да завършат.
- А в кой курс отпадат?
- Отпадането е още в първи курс. Това се дължи преди всичко на недооценяването на тежестта на инженерното обучение. Някои от децата просто не са за този вид обучение, други не са попаднали в точната специалност, трети решават, че някои други дейности в живота са им по-важни.
- От години организирате лекции, с които се наваксват знания от средното училище. По кои предмети са и каква част от студентите ги посещават?
- Организираме лекции по математика, а минали години - и по физика. Те са достъпни са всички студенти, но се посещават само от тези, които имат чувство за необходимост от допълнителни познания по математика. Тези допълнителни лекции са сравнително ограничено количество, доколкото си спомням – около 16 часа на семестър. Малко е, но все пак това е едно допълнение към основата от средното образование. Трябва да се грижим едновременно и за средното, и за висшето образование. Изключително силно подкрепям действията на нашето министерство към подобряване училищното образование, защото корените на висшето са именно там. Надявам се скоро училището наистина да предлага по-качествено обучение и тези наши допълнителни лекции да отпаднат.
- Как стои въпросът с чуждите студенти в ТУ-София? Колко са и от кои страни?
Чуждестранни студенти като граждани на европейските държави са сравнително малко – около 50. Около 700 човека имаме чуждестранни студенти извън ЕС. Те са предимно от Турция, Казахстан и тази година имаме контингент от Нигерия.
Визитка:
Роден е на 9.11.1954 г. в Кърджали
Инженер по радиоелектроника
Става професор по цифрова схемотехника през 2007 г.
Зам.-ректор по учебна дейност, качество и акредитация на ТУ – София (2010-2014)
Ректор на Техническия университет – София (от 24 ноември 2014)
Monitor.bg, 17.11.2017г.