Проф. инж. Иван Кралов, д.н. – ректор на Техническия университет в София, пред в. „Аз-буки“: Покажете ми област в живота без инженерни решения
Ефективно действащо публично-частно партньорство между изследователските университети и фирмите би дало силен тласък на българската икономика.
Проф. Кралов е машинен инженер, доктор по „Динамика, якост и надеждност на машините“ и доктор на науките в научно направление „Приложна механика“. Девет години е бил зам.-ректор по научната и приложната дейност. През 2011 г. стартира и до днес ръководи електронната система „Е-университет“ на Техническия университет. Член е на УС на изграждания „Национален център за върхови постижения
по мехатроника и чисти технологии“. Автор и съавтор е на над 140 научни публикации, патенти и полезни модели. Председател е на научните и организационните комитети на наши и чуждестранни научни форуми.
Председател е на секция „Технически науки“ и
зам.-председател на Съюза на учените в България.
Интервюто взе
Надя Кантарева
Господин Ректор, как функционира към днешна дата университетът, който ръководите – лекции, упражнения, сесии, кандидатстудентска кампания… Запазва ли се целостта на институцията, работеща в необичайната ситуация?
– Техническият университет в София е образователен и изследователски комплекс – най-голямото висше техническо училище у нас. Характерно е с това, че има и териториално изнесени звена – филиалът ни в Пловдив, факултетът и колежът в Сливен, Колежът по енергетика и електроника с база в Благоевград, колежът в Казанлък. В структурата на ТУ са и уникалните училища – Технологичното училище по електронни системи в столицата и Професионалната гимназия по компютърни системи и технологии в Правец.
В тази си комплексност функционирането на Университета е сложен процес, още повече в днешната обстановка. За моя радост разполагаме с много добра организационна структура, с изградени традиции.
Що се отнася до т.нар. дистанционно и електронно обучение, имаме подготовка от няколко години благодарение на изпълнените проекти по ОП „Развитие на човешките ресурси“. Въпросното обучение наричам отдалечено обучение. Технологиите, които се използват, са много, но основният смисъл е, че обучаемите участват неприсъствено в учебния процес. В момента в резултат на кризисната ситуация, извършваме отдалечено обучение почти по всички дисциплини. Там, където не е възможно провеждането му – например лабораторни упражнения, в които се изисква използването на специфична материална база, ползва се апаратура, изискват се мерки за безопасност и охрана на труда и т.н., те ще бъдат проведени по-късно присъствено. Всички останали лекции и семинарни занятия се провеждат в момента дистанционно. Над 80 процента от предметите и някои упражнения са обхванати чрез дистанционната форма на обучение. Разбира се, има специфика.
В звената се използват различни технологии и платформи. Но всички са разработени, тествани още преди години. Сега просто се актуализира част от материала и го прилагаме на практика.
– Техническият университет не отложи и предварителните кандидатстудентски изпити…
– Което казах дотук за дистанционното обучение, се отнася и за кандидатстудентската кампания. Решихме да не отлагаме предварителните кандидатстудентски изпити, които бяха обявени като присъствени, а да се проведат чрез интернет връзка. Ние за първи път проведохме отдалечен кандидатстудентски изпит в страната. Той бе по математика, проведе се през март, за него се записаха близо 700 души. Следваха изпити по рисуване и композиция, с които се кандидатства за специалността „Инженерен дизайн“, и изпити по чужди езици и втори по математика.
Всичко това се реализира основно с разработени от нас платформи, но ползваме и някои универсални софтуерни продукти. Създали сме организация, извършили сме тестове. Независимо че използваме тези формати за първи път, смятаме, че няма да се създадат проблеми и ще се получи добър резултат.
– Можем ли да говорим за предимства на отдалечената форма на изпитване?
– Форматът е известен в света. Прилага се в различни модификации. И има своите предимства. Първо, кандидатите са в една естествена среда, стресът е по-малък и това спомага да представят себе си по най-добрия начин.
На второ място, отпадат значителни ангажименти и разходи, като пътуване и престой, допълнително време и емоции за намиране на мястото на изпита и т.н., а необходимите технически средства тук обикновено са налични, евентуалното им доокомплектоване е лесно и евтино.
Предварителният кандидатстудентски изпит е и подходящ начин за самоконтрол – кандидатът да оцени обективно нивото на подготовката си преди предстоящите матури, преди основното кандидатстване за университет. Тази диверсификация на методите, начините на изпитване и контрола чрез входен тест е полезна на всеки, за да види той силните си страни, да се подготви и представи по най-добрия начин.
– Първо място в 6 професионални направления – какво означава това за Техническия университет – София? Едва ли е само престиж…
– Техническият университет подготвя специалисти основно в 9 професионални направления, от които 6 са инженерни. Освен инженерни имаме и икономически специалности, като „Стопанско управление“. Тя не е класическа икономическа специалност като „Счетоводство и контрол“ или „Финанси и кредит“. Стопанското управление е неразривно свързано с технологията на организация, управление и контрол на процесите в едно предприятие. То е задължителна квалификация за всеки управленец в индустриално предприятие или в икономиката на една страна. В това направление също сме на едно от първите места по Рейтинговата система. В Техническия университет подготвяме и бъдещи учители. Филиалът ни в Сливен е създаден през 80-те години на миналия век за обучение на инженернопедагогически кадри. Инженерната педагогика е особено актуална днес – пример е електронното обучение, подготовката на учениците в професионалните гимназии.
А да сме първи в инженерните направления, е логично – ситуирани сме в столицата, най-големият сме сред техническите университети. Тази година имаме и 75-годишен юбилей. В последните години инвестирахме много и в научното развитие на нашите преподаватели и изследователи – изпълняваме редица международни и значими национални проекти, публикационната активност на състава нарасна близо три пъти в международен план, партнираме много тясно с бизнеса. А както е известно – качествените, т.нар. „бръшлянени“ университети, са симбиоза от традиции и преподаватели. Сега нашата цел е заемане на видимо място в европейското и световното образователно и научно пространство.
– Ще видим ли ТУ сред изследователските университети?
– Ние сме такъв: през последните години имаме непрекъснат възход на броя на публикациите и на цитиранията в световно признатите и индексирани научни бази от данни. Това е и първият показател за качеството на научноизследователска ни работа. Ръстът е значим, в сравнение с преди 4 – 5 години е в пъти по-голям на годишна база. За последната година излязохме няколкостотин места напред в световните класации. Разбира се, целите ни са много по-високи. Но има и специфики в това отношение, които трябва да се отчетат.
– Бихте ли конкретизирали?
– В някои световни класации се отчита, с много голяма степен на значимост, къде завършилите започват работа и с каква заплата. Нашите възпитаници се реализират по специалността си, включително и в чужди компании, базирани у нас, с относително много високо възнаграждение за нашата страна. Но с чувствителна разлика в заплатите спрямо работещите зад граница. Освен това класациите отчитат, че се реализират в национална фирма, а не в световен гигант например. Естествено, това не ни прави по-малко амбицирани да се изкачим по-напред в класациите. В тази насока сме предприели много стъпки.
– В какво се изразяват те?
– Например имаме договори за сътрудничество с над 150 международни университети и научноизследователски организации и компании, което за нас е значимо. С тези партньори работим по много съвместни програми и обучения. Част от обученията, включително и изследвания, са изцяло по поръчка на бизнеса. Имаме обмен на студенти, преподаватели и изследователи. По този начин се опитваме чрез критериите, които оценяват взаимодействието между бизнеса и академичната дейност, международната мобилност и други, да получим по-високо място в класацията.
– Ръководеният от Вас университет е член на европейски и международни асоциации. Какви са вижданията Ви, като ректор и учен, за включване на ТУ в европейски университетски мрежи?
– Сега се стремим да станем член на мрежата от европейски университети. Така ще минем на следващо стъпало като европейски университет или член на конфедерация от европейски университети и съответно ще сме много по-видими и по-значими, разпознаваеми в това пространство.
Миналата година кандидатствах-ме с такъв проект и получихме най-висока оценка от българските проекти. Не ни достигна една точка, за да спечелим. Надявам се, че тази година, въпреки засилената конкуренция, ще спечелим с проекта за Европейски технологичен университет. Наши партньори са представители на Франция, Германия, Испания, Румъния, Ейре, Кипър, Латвия, Гърция – страни, известни с техническото си образование. Със сродните университети във всяка от тях имаме договори за сътрудничество. Работим и по съвместни проекти, някои от които вече са завършени. На тази база, отчитайки и плюсовете на академичната мобилност по „Еразъм+“, сме постигнали добра синергия. Ние не просто се познаваме, а сме партньори с традиции. Убеден съм, че това са предимства, които ще наклонят класирането на конкурса в наша полза.
– Вашият коментар за последните изменения на Закона за висшето образование? Бихте ли искали те да отразят още нещо?
– Винаги може да се пожелае още нещо, но определено голямата част от промените са положителни. Оценката при акредитация стъпва предимно на обективни критерии. Добре е, че преподавателите и изследователите ще се отчитат само в един университет при неговото акредитиране. Няма да изреждам всички положителни изменения. Разбира се, трябва да се преосмисли фрагментирането на образователните и на научните направления. В съвременния живот науката е твърде интердисциплинарна, интегрирана. Някои от направленията, като информационни и комуникационни технологии, са по-скоро хоризонтални, отколкото паралелни с другите. Те присъстват във всички сфери на живота и не може да се оценява например машинно или електроинженерство без познание, без опит в информационните и комуникационните технологии, без математика. Според мен изключително важ-
но е да се прецизират и някои положения в Закона за обществените поръчки.
– Търсите опростяване на процедурите?
– Не става дума за отпадане на контрола, а по-скоро за мудността и изключителната бюрокрация. Говоря директно за абсурдни ситуации. Например технологиите в някои случаи остаряват морално не за години, а за месеци. Последните години преминахме през 4G, 5G комуникационни технологии, на прага сме вече на 6G. А процедура по ЗОП, особено ако има обжалване, понякога продължава над година. Дори да заявим доставка на актуална към момента техника, то след приключване на процедурата се случва въпросната техника не само да е морално остаряла, но и вече да не се произвежда.
Друг пример е изпълнението на дългосрочните национални научни проекти. В проектната фаза се планира доставката на новото оборудване например. Периодът от подаването на проектното предложение, през оценяването, договорирането до първото финансиране става поне шест месеца до година след предаването на проекта. С доставката по процедурите на ЗОП оборудването идва най-рано след поне още толкова време,
и то ако няма съдебни спорове. А ако началното финансиране не е достатъчно за доставка на цяла система например, то чакането на следващия транш за финансиране обикновено обезсмисля инвестицията поради моралното ѝ остаряване. Друго предизвикателство е липсата на ефективно действащо публично-частно партньорство. А и бизнесът, и регионите, и изследователските и академичните структури, обществото, като цяло, имат нужда от такова регламентирано сътрудничество. Факт е, че част от учебните ни програми, както и практиките и стажовете, са по заявка на бизнеса, но това не е достатъчно. Необходимо е чрез публично-частно партньорство със специалистите от бизнеса да разработим и развием идеите, прототипите, решенията, които сме патентовали, за да можем да ги произведем и внедрим заедно. И така да печели и университетът, и неговите изследователи. Това днес не е възможно или силно ограничено за държавните висши училища.
Хубавото е, че напоследък има чуваемост и се работи в диалог с управляващите. Ние сме готови за сътрудничество. Заедно ще успеем.
Вижте интервюто тук
Вестник „Аз Буки“, брой 16
2020-07-15
Проф. Кралов е машинен инженер, доктор по „Динамика, якост и надеждност на машините“ и доктор на науките в научно направление „Приложна механика“. Девет години е бил зам.-ректор по научната и приложната дейност. През 2011 г. стартира и до днес ръководи електронната система „Е-университет“ на Техническия университет. Член е на УС на изграждания „Национален център за върхови постижения
по мехатроника и чисти технологии“. Автор и съавтор е на над 140 научни публикации, патенти и полезни модели. Председател е на научните и организационните комитети на наши и чуждестранни научни форуми.
Председател е на секция „Технически науки“ и
зам.-председател на Съюза на учените в България.
Интервюто взе
Надя Кантарева
Господин Ректор, как функционира към днешна дата университетът, който ръководите – лекции, упражнения, сесии, кандидатстудентска кампания… Запазва ли се целостта на институцията, работеща в необичайната ситуация?
– Техническият университет в София е образователен и изследователски комплекс – най-голямото висше техническо училище у нас. Характерно е с това, че има и териториално изнесени звена – филиалът ни в Пловдив, факултетът и колежът в Сливен, Колежът по енергетика и електроника с база в Благоевград, колежът в Казанлък. В структурата на ТУ са и уникалните училища – Технологичното училище по електронни системи в столицата и Професионалната гимназия по компютърни системи и технологии в Правец.
В тази си комплексност функционирането на Университета е сложен процес, още повече в днешната обстановка. За моя радост разполагаме с много добра организационна структура, с изградени традиции.
Що се отнася до т.нар. дистанционно и електронно обучение, имаме подготовка от няколко години благодарение на изпълнените проекти по ОП „Развитие на човешките ресурси“. Въпросното обучение наричам отдалечено обучение. Технологиите, които се използват, са много, но основният смисъл е, че обучаемите участват неприсъствено в учебния процес. В момента в резултат на кризисната ситуация, извършваме отдалечено обучение почти по всички дисциплини. Там, където не е възможно провеждането му – например лабораторни упражнения, в които се изисква използването на специфична материална база, ползва се апаратура, изискват се мерки за безопасност и охрана на труда и т.н., те ще бъдат проведени по-късно присъствено. Всички останали лекции и семинарни занятия се провеждат в момента дистанционно. Над 80 процента от предметите и някои упражнения са обхванати чрез дистанционната форма на обучение. Разбира се, има специфика.
В звената се използват различни технологии и платформи. Но всички са разработени, тествани още преди години. Сега просто се актуализира част от материала и го прилагаме на практика.
– Техническият университет не отложи и предварителните кандидатстудентски изпити…
– Което казах дотук за дистанционното обучение, се отнася и за кандидатстудентската кампания. Решихме да не отлагаме предварителните кандидатстудентски изпити, които бяха обявени като присъствени, а да се проведат чрез интернет връзка. Ние за първи път проведохме отдалечен кандидатстудентски изпит в страната. Той бе по математика, проведе се през март, за него се записаха близо 700 души. Следваха изпити по рисуване и композиция, с които се кандидатства за специалността „Инженерен дизайн“, и изпити по чужди езици и втори по математика.
Всичко това се реализира основно с разработени от нас платформи, но ползваме и някои универсални софтуерни продукти. Създали сме организация, извършили сме тестове. Независимо че използваме тези формати за първи път, смятаме, че няма да се създадат проблеми и ще се получи добър резултат.
– Можем ли да говорим за предимства на отдалечената форма на изпитване?
– Форматът е известен в света. Прилага се в различни модификации. И има своите предимства. Първо, кандидатите са в една естествена среда, стресът е по-малък и това спомага да представят себе си по най-добрия начин.
На второ място, отпадат значителни ангажименти и разходи, като пътуване и престой, допълнително време и емоции за намиране на мястото на изпита и т.н., а необходимите технически средства тук обикновено са налични, евентуалното им доокомплектоване е лесно и евтино.
Предварителният кандидатстудентски изпит е и подходящ начин за самоконтрол – кандидатът да оцени обективно нивото на подготовката си преди предстоящите матури, преди основното кандидатстване за университет. Тази диверсификация на методите, начините на изпитване и контрола чрез входен тест е полезна на всеки, за да види той силните си страни, да се подготви и представи по най-добрия начин.
– Първо място в 6 професионални направления – какво означава това за Техническия университет – София? Едва ли е само престиж…
– Техническият университет подготвя специалисти основно в 9 професионални направления, от които 6 са инженерни. Освен инженерни имаме и икономически специалности, като „Стопанско управление“. Тя не е класическа икономическа специалност като „Счетоводство и контрол“ или „Финанси и кредит“. Стопанското управление е неразривно свързано с технологията на организация, управление и контрол на процесите в едно предприятие. То е задължителна квалификация за всеки управленец в индустриално предприятие или в икономиката на една страна. В това направление също сме на едно от първите места по Рейтинговата система. В Техническия университет подготвяме и бъдещи учители. Филиалът ни в Сливен е създаден през 80-те години на миналия век за обучение на инженернопедагогически кадри. Инженерната педагогика е особено актуална днес – пример е електронното обучение, подготовката на учениците в професионалните гимназии.
А да сме първи в инженерните направления, е логично – ситуирани сме в столицата, най-големият сме сред техническите университети. Тази година имаме и 75-годишен юбилей. В последните години инвестирахме много и в научното развитие на нашите преподаватели и изследователи – изпълняваме редица международни и значими национални проекти, публикационната активност на състава нарасна близо три пъти в международен план, партнираме много тясно с бизнеса. А както е известно – качествените, т.нар. „бръшлянени“ университети, са симбиоза от традиции и преподаватели. Сега нашата цел е заемане на видимо място в европейското и световното образователно и научно пространство.
– Ще видим ли ТУ сред изследователските университети?
– Ние сме такъв: през последните години имаме непрекъснат възход на броя на публикациите и на цитиранията в световно признатите и индексирани научни бази от данни. Това е и първият показател за качеството на научноизследователска ни работа. Ръстът е значим, в сравнение с преди 4 – 5 години е в пъти по-голям на годишна база. За последната година излязохме няколкостотин места напред в световните класации. Разбира се, целите ни са много по-високи. Но има и специфики в това отношение, които трябва да се отчетат.
– Бихте ли конкретизирали?
– В някои световни класации се отчита, с много голяма степен на значимост, къде завършилите започват работа и с каква заплата. Нашите възпитаници се реализират по специалността си, включително и в чужди компании, базирани у нас, с относително много високо възнаграждение за нашата страна. Но с чувствителна разлика в заплатите спрямо работещите зад граница. Освен това класациите отчитат, че се реализират в национална фирма, а не в световен гигант например. Естествено, това не ни прави по-малко амбицирани да се изкачим по-напред в класациите. В тази насока сме предприели много стъпки.
– В какво се изразяват те?
– Например имаме договори за сътрудничество с над 150 международни университети и научноизследователски организации и компании, което за нас е значимо. С тези партньори работим по много съвместни програми и обучения. Част от обученията, включително и изследвания, са изцяло по поръчка на бизнеса. Имаме обмен на студенти, преподаватели и изследователи. По този начин се опитваме чрез критериите, които оценяват взаимодействието между бизнеса и академичната дейност, международната мобилност и други, да получим по-високо място в класацията.
– Ръководеният от Вас университет е член на европейски и международни асоциации. Какви са вижданията Ви, като ректор и учен, за включване на ТУ в европейски университетски мрежи?
– Сега се стремим да станем член на мрежата от европейски университети. Така ще минем на следващо стъпало като европейски университет или член на конфедерация от европейски университети и съответно ще сме много по-видими и по-значими, разпознаваеми в това пространство.
Миналата година кандидатствах-ме с такъв проект и получихме най-висока оценка от българските проекти. Не ни достигна една точка, за да спечелим. Надявам се, че тази година, въпреки засилената конкуренция, ще спечелим с проекта за Европейски технологичен университет. Наши партньори са представители на Франция, Германия, Испания, Румъния, Ейре, Кипър, Латвия, Гърция – страни, известни с техническото си образование. Със сродните университети във всяка от тях имаме договори за сътрудничество. Работим и по съвместни проекти, някои от които вече са завършени. На тази база, отчитайки и плюсовете на академичната мобилност по „Еразъм+“, сме постигнали добра синергия. Ние не просто се познаваме, а сме партньори с традиции. Убеден съм, че това са предимства, които ще наклонят класирането на конкурса в наша полза.
– Вашият коментар за последните изменения на Закона за висшето образование? Бихте ли искали те да отразят още нещо?
– Винаги може да се пожелае още нещо, но определено голямата част от промените са положителни. Оценката при акредитация стъпва предимно на обективни критерии. Добре е, че преподавателите и изследователите ще се отчитат само в един университет при неговото акредитиране. Няма да изреждам всички положителни изменения. Разбира се, трябва да се преосмисли фрагментирането на образователните и на научните направления. В съвременния живот науката е твърде интердисциплинарна, интегрирана. Някои от направленията, като информационни и комуникационни технологии, са по-скоро хоризонтални, отколкото паралелни с другите. Те присъстват във всички сфери на живота и не може да се оценява например машинно или електроинженерство без познание, без опит в информационните и комуникационните технологии, без математика. Според мен изключително важ-
но е да се прецизират и някои положения в Закона за обществените поръчки.
– Търсите опростяване на процедурите?
– Не става дума за отпадане на контрола, а по-скоро за мудността и изключителната бюрокрация. Говоря директно за абсурдни ситуации. Например технологиите в някои случаи остаряват морално не за години, а за месеци. Последните години преминахме през 4G, 5G комуникационни технологии, на прага сме вече на 6G. А процедура по ЗОП, особено ако има обжалване, понякога продължава над година. Дори да заявим доставка на актуална към момента техника, то след приключване на процедурата се случва въпросната техника не само да е морално остаряла, но и вече да не се произвежда.
Друг пример е изпълнението на дългосрочните национални научни проекти. В проектната фаза се планира доставката на новото оборудване например. Периодът от подаването на проектното предложение, през оценяването, договорирането до първото финансиране става поне шест месеца до година след предаването на проекта. С доставката по процедурите на ЗОП оборудването идва най-рано след поне още толкова време,
и то ако няма съдебни спорове. А ако началното финансиране не е достатъчно за доставка на цяла система например, то чакането на следващия транш за финансиране обикновено обезсмисля инвестицията поради моралното ѝ остаряване. Друго предизвикателство е липсата на ефективно действащо публично-частно партньорство. А и бизнесът, и регионите, и изследователските и академичните структури, обществото, като цяло, имат нужда от такова регламентирано сътрудничество. Факт е, че част от учебните ни програми, както и практиките и стажовете, са по заявка на бизнеса, но това не е достатъчно. Необходимо е чрез публично-частно партньорство със специалистите от бизнеса да разработим и развием идеите, прототипите, решенията, които сме патентовали, за да можем да ги произведем и внедрим заедно. И така да печели и университетът, и неговите изследователи. Това днес не е възможно или силно ограничено за държавните висши училища.
Хубавото е, че напоследък има чуваемост и се работи в диалог с управляващите. Ние сме готови за сътрудничество. Заедно ще успеем.
Вижте интервюто тук
Вестник „Аз Буки“, брой 16