Ние успяваме!

Визитка: 
Николай Маринов
студент 1 курс
Специалност: „Телекомуникации“
Факултет по телекомуникации

  1. Какво Ви мотивира да се явите на толкова атрактивно състезание- „Публично говорене на английски език“?
Явяването ми на националния кръг през 2017 година беше една доста голяма случайност.  Обожавам този език и с учителката ми по английски сме работили по различни проекти. Тя ме попита дали искам да участвам в национално състезание по публично говорене на английски, като представител на моето училище. В началото доста се чудих дали да отида или не, защото в крайна сметка ме беше малко срам от това да говоря пред публика. Но се реших и си казах: „Ще отида, ще го направя“. Подписах нужните документи, изпратих кратко съдържание на речта си и на състезанието без особена предварителна подготовка изнесох речта. Журито не изглеждаше нито твърде впечатлено, нито твърде безразлично към речта ми, беше доста неутрално. И след като обявиха победителите на 3-то и 2-ро място си казах, че нямам вече шанс. Но след кратка реч на председателя на Съюза на англоговорящите в България, организатор на състезанието, моето име беше споменато за първо място. И аз бях в шок, а първата ми мисъл беше: „Отивам в Лондон!“, защото за мен това беше много голяма мечта – да отида на Острова, която се сбъдна всъщност с това състезание.
 
  1. Разкажете ни нещо повече за състезанието, на което се явихте
Състезанието се провежда в множество кръгове, а в България е само национален кръг. Следва световния кръг в Лондон, в който участват представители от над 50 страни, по един от всяка страна. След моето участие на националния кръг работихме с председателя на Съюза на англоговорящите в България, за да се унифицира начина, по който се избират представители от училищата за участие в състезанието. Същевременно искахме  да реализираме идеята публичното говорене да бъде дейност, която учениците да практикуват още в училище. Посещавал съм две години училища, за да провеждам уъркшопове и да показвам на децата какво могат да подобрят, как да се държат пред публика, някои малки трикове относно езика на тялото, как да не им треперят краката и т.н. С гласа специално е малко по-трудно, защото за коленете си има трикове. На националния кръг на състезанието от участниците се изисква 5-минутна реч по предварително определена тема, на английски естествено. След това следват въпроси от журито и публиката. Темата е еднаква за всички, но винаги се избира така, че да не е твърде обща. Когато се явявах на състезанието темата беше „Мирът не означава липса на война“. Имаше, както на националния, така и на световния кръг хора, които интерпретираха темата по най-различни начини. Някои участници я тълкуваха като войни, свързваха я с оръжия, други, включително и аз – говорихме за войната между хората. Ние самите можем да комуникираме едни с други и да загърбим различията. На световния кръг от участниците, в случая 52-ма, се избират шестима, които отиват на финала. На квалификациите речите са две-първата е 5-минутна реч по предварително зададена тема, а втората се нарича „Impromptu“ реч. За нея се дават 3 теми и 15 минути за подготовка. Участникът има 15 минути, за да подготви 3 минутна реч, без да използва никаква помощ, никакви източници, единствено само английски речник и въображението си.
Но нещо, което на мен ми е много присърце за публичното говорене като цяло е, че разкрива начина на мислене. Защото една тема може да се тълкува от трима човека по три различни начини и това съм го виждал, защото съм бил жури в училища и на национално ниво. Това е всъщност нещото при публичното говорене, за което винаги се вълнувам, когато знам, че ще чуя реч.
 
  1. Какво ще кажете на бъдещите си колеги от ТУ-София?
Може би ще продължа наследството на преподавателката ми по български език в гимназията, защото тя смяташе, че от абсолютно всеки един човек, независимо с какво се занимава – с езици, математика, физика, химия и независимо от професията, за която се обучава, той може да е активен гражданин на обществото и да изразява своето мнение по достоен начин и смятам, че това е много важно.
Независимо, че ние, студентите от Техническия университет, наблягаме повече на математиката и на точните науки, дейности като публичното говорене не трябва да бъдат забравени, както и дебатирането. Защото те развиват мисленето и изразяването  на мнение, което особено в България е много важно за нашето поколение, за да можем да променим статуквото и да създадем гражданско общество.

 

2019-06-03