Честване на 65 години от първото телевизионно предаване в Техническия университет-София

14.05.2019 г.

На 16-ти май 2019 год. от 14:00 ч. в  катедра  „Радиокомуникации и видеотехнологии“ на Факултета по телекомуникации при Техническия университет -София,  лаборатория 1262 се организира честване по повод  65 години от първото телевизионно предаване в България и Балканския полуостров, както и 60 години от създаването на Българската национална телевизия.
На тази дата се отбелязват и 105 години от рождението на проф. инж. Кирил Тодоров Кирков, чиято е идеята за създаване на телевизия в България.
 
Програмата предвижда:
 

  • Откриване на честването от Ректора на ТУ-София, чл.-кор. проф. дтн инж. Георги Михов: 14.00 ч., ТУ-София, учебен корпус 1 (Ректорат),  етаж 2, катедра „Радиокомуникации и видеотехнологии“.

  • Именуване на лаборатория по телевизия на проф. инж. Кирил Тодоров Кирков: 14.15 ч., лаборатория 1262.  Запознаване с биографията и дейността на проф. Кирков.

  • Посещение на лаборатории в катедра  „Радиокомуникации и видеотехнологии“: 14.30 ч., учебен корпус 1,  етаж 2.

  • Среща на преподаватели и студенти от ТУ-София с проф.  инж. Георги Ненов, член на екипа на проф. инж. Кирил Тодоров Кирков, осъществил първото телевизионно предаване: 15.00 ч., ТУ-София, Библиотечно-информационен център, ет. 4 (Конферентна зала).

  • Разглеждане на апаратура, използвана при телевизионни излъчвания през годините: 17.00 ч.,  ТУ-София, Библиотечно-информационен център, ет. 1, галерия „Техне“.

 
Исторически преглед
През 1951 г. екип от ентусиасти в Катедрата по радиотехника и физика в Машинно-електротехническия институт (днес Технически университет - София) започва работа по предаване на образи на разстояние. Идеята за телевизия е на тогавашния доцент Кирил Кирков, който повлиян от информациите за телевизионни предавания в чужбина, предлага на уважавания физик проф. Саздо Иванов – тогавашен ректор на института да започнат експерименти за създаването на телевизия у нас. Екипът е ръководен от проф. Саздо Иванов, а другите пионери на П са проф. Кирил Кирков, Йордан Боянов, Борис Боровски, Ангел Ангелов, Никола Бъчваров, Александър Доков, Минко Минков, Димитър Мишев, Георги Ненов и техните сътрудници, тогавашните студенти Стефан Ковачев, Николай Стефанов и Маргарита Петкова.  90 годишният проф. Георги Ненов, ветеран на събитието, ще присъства на честването.
След усилена работа, в края на 1952 г. идват и първите успешни опити за предаване на телевизионен образ.
На 16 май 1953 г. за първи път е осъществено стабилно телевизионно предаване – по кабел от една зала до друга. Предаването е било съвсем кратко-само няколко минути. Предадена е снимката на проф. Ангел Балевски.
Отначало образите се наблюдават на място,  с конструиран в института телевизионен прием­ник. По-късно се използва последен мо­дел съветски телевизор „Ленинград — Т—2“, с помощта на който се регулират останалите предаватели,  съоб­разно изискванията на определения стан­дарт. На покрива на „Политехниката” сградата на МЕИ срещу паметника на Васил Левски в София са поставени две предавателни антени: 20-метрова за предаване на изображение и 10-метрова за звука. В началото на 1953 г. и след това  през  1954 г. се правят сполучливи опитни телевизионни излъчвания. В навечерието на 1 май 1954 г. е осъществено и първото официално предаване по безжичен път. След тази дата експерименталният  център на МЕИ започва редовни предавания веднъж седмично, а след септември 1954 г. – два пъти седмично. Телевизионната апаратура се състои от една камера и стара киномашина, а Българската кинематография предоставя филми, които първото българско телевизионно студио в МЕИ  излъчва.
Построената телевизионна предавател­на уредба задоволително разпространява кино­филми на разстояние от няколко кило­метра в района на цяла София.  Проектира се да бъдат напра­вени нови подобрения, за да бъде разши­рен кръгът на работата.
На 7 ноември 1954 г. телевизионният екип на „Политехниката“ пренася цялата си уредба и апаратура в старата сграда на хотел „България” и осъществява първото живо външно телевизионно предаване. Камерата е разположена на балкона на сградата на улица „Васил Левски” № 1 в столицата, а телевизионното излъчване се наблюдава от няколко телевизора, разположени около площада.
Опитният телевизионен център, построен във МЕИ, започва редовни пробни предавания. Първото предаване се състои на 7 ноември в 22:00 часа. Излъчени са два късометражни спортни прегледа. Първоначално предаванията се провеждат два пъти седмично — вторник от 10:30 ч. и събота от 22:00 часа.
През 1956 г. по проект на Димитър Мишев и Атанас Венков е изработена първата изпитателна телевизионна таблица, през 1957 г. е разработен и втори вариант, който се използва от телевизията до 1960 г. Мощността на предавателя е увеличена до 150 вата.
Започва да се обсъжда въпроса за национален телевизионен предавател, специалистите от експерименталния център участват в съвещанията в Министерството на съобщенията като експерти. Дискутира се къде да се изгради новият предавател, от къде да се достави апаратурата и от какъв тип да е тя. Решено е в София да се построи радиорелейна и телевизионна кула.
През 1959 г. от експерименталният център при МЕИ продължават редовните телевизионни предавания два пъти седмично. Строежът на софийската телевизионна кула приключва за рекордните единадесет месеца. На 1 ноември 1959 г. е осъществено първото (неофициално) предаване от новата телевизионна кула.
Откриване на Българската Телевизия - 1959 г.
Първото предаване на Българската телевизия е прякото излъчване на 7-мо ноемврийската манифестация от град София. С думите на говорителя в 9:45 ч. „Внимание, излъчваме в ефир”, се поставя началото на професионалната телевизия в България. Предават три камери, разположени съответно: една на балкона на Националната художествена галерия и две, предаващи от Мавзолея на Георги Димитров и от магазина пред Концертното бюро (на ъгъла на улиците „Васил Левски” и „Цар Освободител”). В същия ден от телевизионната станция на МЕИ се  излъчва само телевизионна таблица, като в часовете 19:05, 19:15 и 19:25 е предадено следното съобщение: „Днес за първи път Софийската телевизионна станция–сегашната Национална телевизия започва своите предавания. На колектива пожелаваме успешна работа!”. Предаванията на МЕИ, излъчвани в дните вторник и събота, продължават чак до края на 1960 г. Слез тази дата, колективът, реализирал първите телевизионни предавания в България, започва научна работа по въвеждането на цветната телевизия.
На 26 декември 1959 г. става официалното откриване на Българската телевизия. Първият програмен ден на Българската телевизия е съставен от три основни блока. В първия блок с продължителност един час е произнесено слово и са връчени награди на челници строители, работили по строежа на телевизионната кула. Излъчени са също и поздравления от телевизиите на социалистическите страни до БТ. Вторият блок е имал времетраене два часа — празничен концерт. От 21:00 ч. до 22:30 ч. е предаден българо-съветския игрален филм „В навечерието”. Първоначално телевизията е главна редакция при Българското радио, има 2-3 камери и програмен персонал от двадесет и двама души, а първи главен редактор е Борислав Петров. През 1960 г. програмата се излъчва три пъти седмично от 18:00 до 22:30 ч. На 20 юли 1960 г. в 20:00 часа е излъчена първата емисия на информационната емисия „По света и у нас”.
През 1960 г. е монтиран предавател на връх Ботев, с чиято мощност от 20 киловата се осигурява около 17-21% покритие на страната. През 1961 г. са пуснати предаватели в Перник, Пловдив, Русе. До 1965 г. около 40% от територията на страната е покрита с телевизионен сигнал, а към 1966 г. покритието е около 60%.
От 1965 г. Българската телевизия излъчва ежедневни програми.

2019-05-16