Много или малко са повече от 50 университета в България, щом в една Дания с население около пет милиона и шестотин хиляди души те са цели 84? А може би основният проблем се свежда далеч не само до тяхното количество, щом броят студенти на 10 000 души у нас, както и броят на завършващите висше образование и реализиращи се по специалността си се оказва доста по-нисък в сравнение със същата тази Дания? Различават ли се понятията „колеж“ и „университетски филиал“ в нашата татковина от възприетите в други европейски страни? До къде могат да стигнат неоправданата експанзия на някои университетски специалности и диспропорциите между увеличаващият се брой студенти и намаляващият брой преподаватели, които ги обучават? Защо въпреки че броят на завършващите средно образование непрекъснато намалява, плановият прием за висшисти се увеличава? И как бизнесът и финансирането на научни изследвания в системата на висшето образование биха могли да помогнат при разработването на антикризисната програма за висшето ни образование при толкова нерешени проблеми „в собствения им двор“?

Чуйте целия репортаж тук. 

БНР, Програма Христо Ботев, 20.10.2016г.