яну
фев
мар
апр
май
юни
юли
авг
сеп
окт
ное
дек
Показване на 211-215 от 237.

Техническият университет в София открива новата си академична година

28.09.2020 г.
 
Техническият университет в София открива днес новата си академична година. Тържеството ще се проведе между учебен корпус 1 (Ректорат) и учебен корпус 2. Поканени са да присъстват представители на държавни институции и университети, членове на Настоятелството на ТУ-София и други официални гости. След откриването ще се проведат срещи на първокурсниците с деканските ръководства по факултети. Учебните занятия за образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ започват в същия ден, а за „Магистър“ на 12.10.2020 г. Най-големият и водещ технически университет в България през 2020 г. чества 75 години от създаването си. В четиринадесетте факултета на университета за академичната 2020/2021 г. се предлага обучение по 32 бакалавърски специалности, по които са приети над 1600 първокурсници. Продължава записването за над 65 магистърски програми. Засега се предвижда учебните занятия в ТУ-София да бъдат присъствени при стриктно спазване на изискванията за носене на лични предпазни средства, физическа дистанция и извършване на периодична дезинфекция.

Вижте статията тук

БНР, 28.09.2020 г.

БТА, 28.09.2020 г.
Мonitor.bg, 28.09.2020 г.

2020-10-12

Необикновената година на българското образование

27.09.2020 г.



Енергетици от “КонтурГлобал Марица Изток 3“ се обучават по специална магистърска програма в Стара Загора, която от тази есен е с актуализиран учебен план. 
Преди няколко месеца най-дискутираната тема за българското висше образование беше как изобщо то да се случва. Домовете на хиляди българи се превърнаха в импровизирани лекционни зали, в които се преподаваше изцяло виртуално. Днес образованието e на път отново да се завърне към своите традиционни места, които бе принудено да изостави в средата на март, а статистиките категорично сочат, че по някакъв необясним начин пандемията от Covid-19 е увеличила значително броя на кандидат-студентите. Тенденцията е забележима дори при трудните технически специалности, които традиционно не са особено привлекателни за младите хора. Ако за някои изборът на дисциплина през 2020 г. е изпълнен с дилеми по какъв академичен път да поемат, то за други той е предопределеност, която по-късно ще осигури допълнителни гаранции за развитие и просперитет. В региона на Стара Загора. бизнесът и висшето образование познават добре нуждите си и по тази причина са решили да вървят в една посока. В района работи най-големият енергиен комплекс на територията на страната – „Марица Изток“. Топлоелектрическите централи в комплекса осигуряват препитание на хиляди специалисти и техните семейства, като ежегодно произвеждат 40% от електричеството, предназначено за вътрешния пазар. През зимата този дял нараства на 60%. Подобна инфраструктура се нуждае от добре подготвени и компетентни кадри, които да гарантират надеждната експлоатация на производствените мощности, а оттам и сигурността на българската електроенергийна система. Вече четвърта година Стара Загора е домакин на изнесено обучение по магистърска програма „Топлоенергетика“ към Техническия университет в София. Това е възможно благодарение на партньорството на учебното заведение с три от електроцентралите в региона и на подкрепата от община Стара Загора. Успешно дипломиралите се получават шанс за реализация в комплекса „Марица Изток“. До този момент по програмата са се дипломирали повече от 20 енергетици. Интерес има както от служители на ТЕЦ-овете от Маришкия басейн, които вече са започнали кариера в енергийния сектор, така и от местни хора с друго образование, които търсят реализация в рамките на комплекса. „От тази година магистърска програма „Топлоенергетика“ става защитено направление, което означава, че за нея отпадат държавните такси. С други думи – ако това е първа ваша магистратура, то вие по закон имате право на нея безплатно“, започва разказа си за програмата проф. Тотю Тотев, ръководител на катедра „Топлоенергетика и ядрена енергетика“ в Техническия университет в София. Професорът пояснява, че програмата има за цел да уплътни вече изградените умения от практиката на работещите в комплекса с допълнителни технически знания, като същевременно работи с примери от реалния трудов процес в рамките на един ТЕЦ. Така студентите не просто получават академични знания, но и подобряват значително разбирането си за истинските ситуации, които ги очакват на терен. “Целта ни е да бъдем полезни на въглищните централи. Общуваме постоянно с отделите по качество на персонала, интересуваме се дали техни служители искат да започнат стипендиантска програма“, допълва проф. Тотев. Направените актуализации на учебния план тази година предвиждат по-засилено изучаване на съвременни енергийни технологии. „Става дума за технологии, които евентуално България би развила с използването на въглища, газификация и природния газ като гориво, което ще бъде преходен ресурс до 2050 г. на енергогенериращия отрасъл. Идеята е да не се фокусираме единствено върху конвенционалната топлоенергетика, а да актуализираме програмите си към съвременните тенденции и това, което Европейският съюз начертава като бъдеща стратегия“, подчертава професорът. Красимир Делчев и Петър Тонев са на финалната права на магистърската програма и им предстои защита на дипломна работа. Двамата работят от години в ТЕЦ “КонтурГлобал Марица Изток 3“. Централата е един от основните спонсори на програмата и структуроопределяща мощност за българската енергетика. До средата на годината тя е осигурила 13% от произведеното електричеството - количество, достатъчно да покрие годишното потребление на повече от милион български домакинства. И се нуждае от добри специалисти. „По образование съм инженер, но компютърен. Работя от години в централата и реших, че специалността ще ми даде шанс да се запозная с процеси, които до момента не съм могъл да си обясня“, казва Красимир, който работи в отдел „Експлоатация“. Той подготвя дипломна работа, близка до нещата, които прави ежедневно. „Научих нови неща, които в продължение на години съм приел за рутина. Казват ти „Прави така, защото така се прави“. Сега вече намерих обяснение и разбрах зависимостите между процесите“, допълва енергетикът. „Търсим научната гледна точка на нещата. Топлоенергетиката е специфична дейност с множество подводни камъни. Чрез магистърската програма открихме голяма част от тях“, продължава Петър. Той вече втора година работи в отдел „Механична поддръжка“ на ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“, след като преди това е преминал през по-голямата част от специфичните длъжности. Петър признава, че детайлите, които програмата му е разкрила, е щял да научи и сам, но за много повече време. „По-старите колеги казват, че всичко това е нещо ново и ние сме едни от първите, които имат шанса за подобна специализация. Определено е удобно за хората в региона, които масово работят в сферата на енергетиката“, оценява той. От тази учебна година сигурните нови попълнения в магистърската програма са шестима, а от Техническия университет и местните енергийни производители се надяват интересът да става все по-голям. По този начин централи като „КонтурГлобал Марица Изток 3“, в която работят Петър и Красимир, и останалите въглищни мощности в комплекса „Марица Изток“ си осигуряват качествена експлоатация от подготвени хора, които съзнават високата отговорност да участваш в гарантирането на енергийната сигурност на страната.

Вижте статията тук
2020-10-09

НКИЗ участва в кръгла маса за създаване на ефективна връзка между бизнеса и образованието

24.09.2020 г.


Снимка: НКИЗ
 
Изпълнителният директор на „Национална компания индустриални зони“ Антоанета Барес взе участие в четвъртата кръгла маса „Мрежа от заинтересовани страни за подобряване на политиката във висшето образование – възможности за по-добър диалог“, която се състоя в Центъра за международни срещи на Техническия университет – София. Дискусиите, организирани от Центъра за изследвания и анализи, продължават два дни и имат за цел да изградят ефективно работеща система на висшето образование в България, която да осигури квалифицирана работна ръка в съответствие със световните стандарти и потребностите на икономиката. „Въпросът с намирането на квалифицирани специалисти стои пред българските и чуждестранни инвеститори, които са избрали да развиват своя бизнес в индустриалните зони на НКИЗ. Нашата компания има авторска програма, която се казва „Fast Tracking Success“ и е насочена към ускорено професионално изграждане на младите кадри на университетите и професионалните гимназии чрез постоянна заетост и стажове в компании в индустриалните ни зони в цяла България“, каза Антоанета Барес по време на дискусия с представители на университетите. По думите и НКИЗ работи за регулирате на търсенето и предлагането така че младите хора да намират по-бързо работа в бизнеси с висока добавена стойност. Според нея трябва да има синхронизация на програмите в университетите, за да отговарят те на съвременните изисквания на работодателите. За целта във висшите учебни заведения могат да се провеждат майсторски класове на представители на бизнеса от индустриалните зони на НКИЗ. Заместник-министърът на образованието и науката Карина Ангелиева се включи онлайн в дискусията като отбеляза, че четвъртата кръгла маса е важна стъпка в модернизацията на висшето образование. Във форума взеха участие представители на Техническите университети в София и Габрово, Медицинския университет в Пловдив, София Тех парк и други, съобщиха от НКИЗ. 

Вижте статията тук

Тopnovini.bg, 24.09.2020 г.

2020-10-09

Наталия Футекова: Образованието трябва да залага все повече на технологиите

26.09.2020 г.

„Пандемията ни показа, че дигитализацията е неизбежна, както и това, че има още много да се развиваме в тази посока. Информационните технологии като специалности в университетите са изключително важни, защото създават не само кадрите, които ще са необходими в бъдеще, те са необходими и в настоящето. Положителното нещо, което се случва и вече е тенденция е, че синергията между бизнеса и образованието е все по-голяма и това води до създаването на кадрите, от които се нуждае модерната икономика. Освен практическите умения, разбира се, е много важно образователната система да възпитава устойчиви и адаптивни личности, защото именно това са качествата, които се оказаха най-важни през последните месеци и хората, които ги притежават успяха да запазят позициите си“, коментира доц. д-р Наталия Футекова, представител на БАИТ. Тя ще бъде сред специалните гости на 50 годишнината от основаването на факултет „Приложна математика и информатика“ към Технически университет – София, което ще се състои на 29 септември. Днес в специалностите на факултет „Приложна математика и информатика“ към Технически университет – София се подготвят специалисти с висше образование с математическа квалификация. В процеса на обучение се създават умения за анализиране и изграждане на математически модели, за оценка на адекватността им и за прилагане на съвременни информационни технологии при решаване на приложни задачи за индустриални, технически и икономически процеси. Дават се знания за основните идеи и закономерности в приложни области на математиката - техника, бизнес, финанси и управление.

Вижте статията тук

Аctualno.com, 26.09.2020 г.
2020-10-09

Студентите в още 8 специалности няма да плащат такси

22.09.2020 г.

В опит да се увеличат медицинските сестри у нас, направление "Здравни грижи" става приоритетно, т.е. вузовете ще получават допълнително средства за издръжка на обучението по него. За психология наплив има, за ядрена техника обаче кандидатите са малцина. Студентите от още 8 специалности ще бъдат освободени от такси, става ясно от проект за промени в постановления на МС в областта на висшето образование. Сред тях са африканистика и класическа филология в СУ, ядрена енергетика в ТУ-София, металургия в ХТМУ и др. Според прието през юни т.г. постановление кандидат-висшистите в осем приоритетни професионални направления и осем защитени специалности няма да плащат такса за обучението си от 2020/21 г. Става дума за направленията педагогика на обучението по, математика, физически науки, химически науки, химични технологии, религия, енергетика и материали и материалознание. Специалностите, в които студенти са освободени от такси, пък са арменистика и кавказкология, индология, иранистика, новогръцка филология, унгарска филология, румънска филология, хебраистика и хидростроителство.  Според предложените преди ден от МОН промени е планирано към тях да се добавят още осем специалности, които осен това се обявяват и за защитени. Сред тях например е „Африканистика“ в СУ, описана като "единствената университетска специалност в България, подготвяща професионално специализирани кадри, които да участват в осъществяването на външнополитическите и външноикономическите приоритети на страната ни в рамките на политиките на ЕС по отношение на страните от Африка на юг от Сахара". В нея през 2019/20 г. приетите в първи курс студенти са 21. Нова защитена специалност ще е и „Класическа филология“, отново в СУ, която осигурява преподаватели по латински език, както и специалисти за културните институти (музеи, библиотеки), научните институти на БАН и висшите и средните училища в цялата страна, където се изисква владеене на класически езици и знания за класическата древност. Защитени, и без такси, стават още специалностите: „Ядрена техника и ядрена енергетика" в СУ – тя се явява ключова за подготовката и обезпечаването с кадри за сектора на ядрената енергетика, както и за националната сигурност, както и „Топло- и ядрена енергетика" (степен бакалавър) и "Ядрена енергетика" (магистър след бакалавър) в Техническия университет – София, които са уникални по място на провеждане на обучението, с ключово значение за обезпечаването с инженерни кадри за сектора на ядрената енергетика, както и сигурността в национален и международен план. Към момента броят на хабилитираните преподаватели, както и този на студентите, е критично малък, пишат от МОН. В Списъка на защитените специалности, за които студентите няма да плащат такса за обучение, попадат още: Машини и апарати за хранително-вкусовата и биотехнологичната промишленост“ (степен бакалавър) и "Машини и апарати за хранително-вкусовата промишленост" (магистър след бакалавър) в Университета по хранителни технологии - Пловдив; „Металургия” в Химико-технологичния и металургичен университет; „Корабостроене и морска техника“  в Техническия университет – Варна; „Технология на дървесината и мебелите" в Лесотехническия университет – София. За защитени специалности се обявяват тези, към които няма достатъчен интерес от студентите, но подготовката на високоспециализирани кадри в тези области е от важно значение за икономическото ни развитие. Университетите получават за тях допълнително финансиране, като у нас защитени са 13 специалности - 12 от тях са са областта на филологиите и се изучават само в Софийския университет, а една от тях е техническа специалност - "Хидростроителство", която се изучава в УАСГ. За компенсиране на разходите за освобождаване от такси съответните вузове ще получат за първия семестър на 2020/21 г. 37 145 лв., планирани в бюджета на МОН. За втория семестър същата сума ще бъде планирана със закона за държавния бюджет по бюджетите на висшите училища. ПРИОРИТЕТНО С промени в друго постановление пък към приоритетните професионални направления в българските университети се добавя още едно. Списъкът на приоритетните професионални направления понастоящем включва 36 направления, сред които педагогика, математика, металургия, животновъдство, биотехнологии и т.н. При тях държавата може да утвърждава и по-висок брой студенти от заявения заради нуждата от подобни кадри, освен това те също получават допълнително финансиране за издръжка на обучението. Занапред към списъка се добавя и професионално направление „Здравни грижи“, предложено по инициатива на здравното министерство с цел гарантиране на повече места за държавна поръчка в специалността „Медицинска сестра“. В мотивите към проекта е записано, че по осигуреност с медицински специалисти България все още заема позиции доста над средните за страните от ЕС. "Въпреки това възрастовата структура на работещите предполага нарастващи дефицити в бъдеще. Регионалното разпределение на медицинските специалисти е непропорционално и дисбалансирано, което води до затруднен достъп на населението до здравни грижи, влошава качеството на медицинската помощ и влияе върху ефективността и резултатността на медицинския труд", аргументират вносителите нуждата от целенасочени действия за подготовка и задържане на достатъчен брой здравни специалисти.  РАЗЧЕТИ Планираните промени ще обхванат 16 държавни висши училища, в които ще се обучават индикативно 7 020 студенти (редовно и задочно) в 8-те нови защитени специалности и в професионално направление "Здравни грижи", прогнозират от МОН. По техни разчети нужните средства за издръжка на обучението на тези студенти за учебната 2020/21 г. ще са 375 000 лв., които ще бъдат осигурени в рамките на утвърдения разходен таван за държавните висши училища за 2021 г.

 
2020-10-09