04.11.2020 г.


 
Гергана Венкова, Златимир Йочев и изпълнителният продуцент на блока Деница Нейчева приеха грамотите. Екипът на сутрешния блок на Bulgaria ON AIR спечели признание за обективното си и задълбочено представяне на образователните теми. Водещите на „България сутрин“ Гергана Венкова и Златимир Йочев и изпълнителният продуцент на блока Деница Нейчева спечелиха почетни грамоти за журналистическия си принос към образователната проблематика и отразяването на събития и постижения в сферата на висшето образование. Медийните награди бяха присъдени от Техническия университет в София на специална церемония по повод 75-годишния юбилей на университета. Сред отличените е и екипът на образователното предаване „Смарт час“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Вижте статията тук
 
Вbgonair.bg, 04.11.2020 г.

04.11.2020 г.

75 години Технически университет иновации и технологии на бъдещето. "Успяваме да се справим в условията на пандемия, засега обучението се осъществява дистанционно, надяваме се скоро да се върнем към присъствено обучение защото спецификата на материала го изисква. По задание на фирми се изпълняват проекти, което изисква присъствие" каза в предаването "Патарински LIVE" ректорът на Техническия университет проф. дн Инж. Иван Кралов. "Изпълнихме редица проекти за здравеопазването – направихме очила и маски специално във връзка с епидемията. В това отношение имаме признанието  на бизнеса", добави той. "Има лек застой, но като цяло имаме тясно сътрудничство с бизнеса. Работим по внедряване на нови решения, нови технологии", каза още ректорът. "Технологичен ще бъде света. Инженерите са навсякъде", категоричен е проф. дн Инж. Иван Кралов. "Ние сме успешни в своите традиции. 75 години традиции в успеха", заключи ректорът. Димитър Патарински бе награден с грамота за правилно и коректно отразяване дейността на Техническия университет.

Вижте репортажа тук

Кanal3.bg, 04.11.2020 г.

02.11.2020 г.


  
На 30 октомври 2020 г. 9 студенти от Технически университет – София, станаха стипендианти на АЕЦ „Козлодуй”. Това съобщиха от АЕЦ „Козлодуй”. Атомната централа сключи договори с Кристиян Стоянов – бакалавър ІV курс от специалност „Топлоенергетика и ядрена енергетика”, и с магистрите І курс от специалност „Ядрена енергетика” Грета Георгиева, Мирослав Петров и Стефан Вълков. За втора поредна година, наред със студентите от горните курсове, финансова подкрепа получиха и първокурсници, завършили с висок успех гимназиалното си образование и записани в редовна форма на обучение в специалност „Топлоенергетика и ядрена енергетика”. Това са Антония Велчева, Денис Стоев, Красимир Костов, Палома Златанова и Цветан Йовов. С това групата на стипендиантите на централата, включваща студенти, изучаващи „Ядрена техника и ядрена енергетика” в Софийски университет „Св. Климент Охридски” и „Топлоенергетика и ядрена енергетика” в Технически университет – София, нарасна на 25. Размерът на стипендията, която те получават от АЕЦ „Козлодуй”, възлиза на 1000 лв. на семестър. За младежите от предишните випуски централата покрива и семестриалните такси на стойността на държавна поръчка до завършване на съответната образователна степен. За учебната 2020/2021 г. двете специалности са включени в списъка на защитените специалности и записалите се в тях са освободени от такси за целия курс на обучението си – мярка, очертаваща общите усилия на бизнеса, образователните и държавните институции за постигане на устойчиви резултати в привличането на младежите към области с очакван недостиг на пазара на труда. Всички стипендианти на АЕЦ могат да участват в програмата за платени летни стажове, за да задълбочат познанията си и да натрупат практически опит в избраната от тях професия, а след завършване на обучението си те ще имат шанса да стартират кариерата си като част от екипа на атомната централа. Чрез поощряването на младежи с желание за усвояване на специализираните познания, изисквани за работа в атомния отрасъл, АЕЦ „Козлодуй” се стреми да осигури плавен преход между поколенията ядрени специалисти. С това централата потвърждава ангажимента си към формирането на следващата генерация енергетици, чиято задача ще е да гарантират дългосрочната безопасна и надеждна работа на атомните мощности.

Вижте статията тук
 
Focus-news.net, 02.11.2020 г.
Вulnews.bg, 02.11.2020 г.
Kznpp.org, 30.10.2020 г.

26.10.2020 г.



Той връчи Почетния знак на държавния глава, приет от ректора на ВУЗ-а. България има нужда от таланта, енергията и високите амбиции, които създава и развива Техническият университет в София. Това заяви държавният глава Румен Радев, който участва днес в тържествената церемония по случай 75-годишнината от откриването на Техническия университет – София.  „Гордост е, че нашият първи технически университет, изградил повече от 100 хиляди квалифицирани инженери, днес е един от най-големите, модерни и престижни технически университети в Източна Европа“, посочи в приветствието си държавният глава. "На вашето поколение се пада честта да извърши дългоочакваната  трансформация на родната икономика към производства с висока добавена стойност, към чувствително по-висока производителност, към ускорен преход към кръгова зелена икономика и дигитализация”, заяви още в приветствието си Румен Радев. Президентът подчерта, че за страната ни е важно отново да изнася завършени продукти, а не основно суровини. По думите на държавния глава дълбоката политическа, икономическа и финансова криза, в която изпадна страната през последните десетилетия постави на изпитание и Техническия университет. "Но България продължава да се развива. Нашите възродени амбиции, европейската интеграция, притокът на инвестиции и нови технологии възродиха отново интереса към инженерните специалности, към приложната наука“, посочи президентът и допълни, че инженерните науки уверено заемат мястото, което им се полага в челото на усилията за изграждане на модерна България. На студентите и докторантите от висшето училище президентът пожела да вложат цялата си енергия за ползотворната интеграция на България в икономиката на бъдещето. Имате невероятна основа - поколения наред преподаватели, ръководства, академичен състав и инженери, отдадени на развитието на българската  наука и индустрия, заяви още държавният глава. По повод годишнината на висшето училище Румен Радев връчи Почетния знак на държавния глава, който беше приет от ректора на университета проф. дн инж. Иван Кралов. 

Вижте статията тук

Вgonair.bg, 26.10.2020 г.
Dariknews.bg, 26.10.2020 г.
Dir.bg, 26.10.2020 г.
News.bg, 26.10.2020 г.

26.10.2020 г.


 
Той е сред най-младите висши технически училища в Европа, но със сериозни успехи. 75 години възход на инженерната мисъл в България. Толкова години навърши Техническият университет в София. Диплома от него има всеки 80-ти българин. Въпреки че е едно от „най-младите” висши технически училища в Европа, към днешна дата Техническият университет в София е най-добрият инкубатор на инженери в България и сред първите на Стария континент. А в над 40-те лаборатории са създадени и защитени 5000 патента за достижения в науката. „75 години е нещо повече от история, това е истинска традиция, в която са участвали над 120 000 инженери, които са завършили нашия университет и са изградили индустрията на България”, коментира ректорът Иван Кралов. Всичко започва през 1945 година под името Държавна политехника със само 150 първокурсници. „Над 11 000 студенти се обучават в университета в момента и почти 2 000 преподаватели и служители участват в този процес. Нашите завършващи специалисти намират над 90% реализация по специалността си”, обясни още ректорът. На фона на европейското техническо обучение 75 години са твърде кратък период, би казал някой, за да говорим за традиции. Възрастта обаче е предимство, твърди един от най-дългогодишните служители на университета – редакторът на вестник „Технически авангард” Лидия Недекова. „Българското инженерно висше образование стъпва на най-добрите традиции, на най-добрите модели на западноевропейските университети, защото специалистите, които идват и които основават Държавната политехника през 1945 година са завършили западноевропейски университети. Те са учили във Виена, във Франция, в Швейцария и те донасят тук онзи модерен дух на академизъм, на демократично образование”, обясни Лидия Недекова. Така още от създаването си българското обучение на инженери тръгва от европейско ниво. „Трябва да отдадем заслуженото на нашите основатели, учени, които са се реализирали в другите държави, но са дошли в България, за да изградят своето отечество. Това са хора, които действително не са жалили нито сили, нито знания - абсолютно отдадени на това дело да може България да се превърне в модерна индустриална държава”, разказва Лидия Недекова. А живата история на университета откриваме в кабинета на проф. Живков, който си припомня първия си ден тук още като студент. „Това беше много отдавна, many years ago, беше през есента на 1957 година. Университетът ни тогава беше само на 12 години”, спомня си проф. Венелин Живков. И само с два факултета - строителен и машинен. От студент, Венелин Живков става преподавател и ректор, който заедно с колегите си превръща университета в първия български, издаващ дипломи, признати в цяла Европа. „Ако приемем, че в България живееха 9 милиона, сега живеят почти 7 милиона. Ако броите, всеки 80-ти българин е завършил Техническия университет. Аз докато бях ректор, съм подписал 118 000 диплома”, разказва проф. Живков. Има само два вида науки, казва ни професорът – „меки” и „твърди”. „Меките са тези, които дават резултат след 15-20 години. Докато твърдите науки са тези, които дават резултат след 2-3 до 5 години. Сред тях са инженерните науки, които са така да се каже "правачите" във всяко едно общество”, заявява проф. Живков. А сред пионерите в науката ни е и професор Стефанов. Той стои зад създаването на първия у нас немски факултет за инженери с преподаване изцяло на немски език. „При нас беше мотивацията много голяма, енергията, с която започнахме беше много голяма - аз съм от първите преподаватели, които бяха обучени тогава в Германия с една 10-месечна специализация. След като се върнах, започнах да преподавам тук по германски стереотип”, обясни проф. Стефан Стефанов. Макар и вече пенсионер проф. Стефанов продължава да е отдаден на студентите си и да ги мотивира да останат в родината си. „За мен немският факултет е нещо като рожба, по която така да се каже отиде младостта ми, но аз по никакъв начин не съжалявам, че действително останах тук, тъй като имах много други предложения да замина и за Германия. Много хора ме питат: "Защо останахте тук?". Именно този нов проект, който за онова време беше уникален, ме накара да остана тук”, споделя проф. Стефанов. А Техническият университет в София вече гледа към бъдещето, ставайки част от Европейския технически университет, заедно с още 7 други на Стария континент. „Това е европейска визия за едно споделено европейско пространство за образование, в което ще може студентите да подбират сами - къде, по колко време да учат, да използват съвременна инфраструктура. И естествено ще получават европейска валидна диплома. По този начин университетът ще утвърди и името на страната в Европа”, смята ректорът Иван Кралов. Будителският дух е онова, което го е имало и преди 75 години, има го и днес. „Знанието е сила, която дава независимост, а всички ние осъзнаваме това и го правим в името на бъдещия елит на обществото”, заявява Иван Кралов.

Предаването "Здравей, България" вижте тук 

Nova.bg, 26.10.2020 г.
БНР, 26.10.2020 г.
БТА, 26.10.2020 г.
Аuto-press.net, 27.10.2020 г.
Press.azbuki.bg, брой 44