26.07.2021 г. 

За Космоса, Луната, планетите: Български деца разговаряха с астронавти от МКС nova.bg Българските деца имат уникалната възможност да разговарят с астронавти от Международната космическа станция. Инициативата е на Атлантическия клуб, който тази година отбелязва своята 30-та годишнина. Събитието „Ало, Космос! Говори България!“ започна рано тази сутрин с лекции и презентации. Учениците се срещнаха с учителя по физика Теодосий Теодосиев, с учени от БАН. Първият ни космонавт Георги Иванов и посланикът на САЩ Херо Мустафа също са гости на събитието. В центъра на българския космически 26 юли е вдъхновителят на идеята Соломон Паси. Д-р Ангел Апостолов, директор „Космически архиви“ - Атлантически клуб в България, сподели в предаването "Денят на живо с Наделина Анева" по NOVA NEWS, че инициативата се ражда преди повече от година. "За първи път в Европа се прави такова събитие с деца, това се е случвало в САЩ, обикновено такива разговори са със специалисти по определена тема", заяви той. Според него науката започва да изостава от ставащото в Космоса. Той информира, че космическите изследвания водят до много неща, които ползваме - GPS, техника за сканиране, мобилни телефони и редица предмети от ежедневието. "Колкото подалеч се гледа към Космоса, това ще е белег на развитите държави", категоричен бе Ангел Апостолов и добави, че Космосът вече става нещо изключително близко и ние не можем да си позволим да изоставаме от тези процеси. В предаването доц. Милена Крумова, организатор на NASA Space Apps Challenge, заяви, че тази тема е важна за децата, защото това ги кара да мечтаят и да бъдат това, което искат, насочва ги към науката, математика. "Младите хора, които участват в състезания от подобен тип, стават по-убедени, по-креативни и поуспешни", добави тя. За доц. Милена Крумова рано или късно ще има нов българин в Космоса, като за това спомагат инициативите в образованието, но заяви, че само с мечта нищо не се постига, а тя се реализира със сериозно образование и упорит труд. "В образователния процес трябва да има разнообразни дейности, не само четене, а питане, отговори, опити, изследвания, да се планират цели, да се задават конкретни въпроси", каза още Милена Крумова и заключи, че двигател за постигане на нови неща са високо поставените цели. Посланикът на САЩ в България Херо Мустафа пожела на присъстващите деца да се доближат много близо до МКС и никога да не престават да се стремят към звездите.

Вижте репортажа тук

22.07.2021 г. 

Седем висши училища получават статут на изследователски университети за следващите четири години. Списъкът беше одобрен от Министерския съвет днес и от 2022 г. ще се актуализира до 1 ноември всяка година. На критериите за изследователски университети отговарят Софийският университет "Св. Климент Охридски" (СУ), медицинските университети в София, Варна и Пловдив, Техническият университет в София, Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) и Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“. Седемте университета имат значима по количество и качество научна продукция и най-голям брой цитирания в научната литература. Със значителен брой защитили докторанти се отличават широкопрофилните университети, а тези с инженерен профил имат научна продукция, видима в международните издания. Всички са със сериозен дял на привлечени средства от международни и национални проекти и програми, както и от договори с български и чуждестранни предприятия. СУ и Медицинският университет в София събират над 5000 точки при необходим минимум от 1000. Между 2000 и 3000 са точките на медицинските университети във Варна и Пловдив и на Техническия университет в София. ХТМУ и Пловдивският университет имат между 1000 и 2000 точки. Оценката за научната дейност на висшите училища се изчислява по приета неотдавна от кабинета методика, която включва само обективни критерии. Взимат се предвид научните резултати, видими в международните бази данни Scopus и/или Web of Science, и други проверими данни, отразяващи развитието на академичния състав, общественото и икономическото въздействие на научната дейност. Стойностите по конкретните показатели се изчисляват в точки и оформят крайна оценка по определена формула. При определянето на първите изследователски университети е използвана информацията, представена от висшите училища в периода 2017-2020 г. във връзка с ежегодната оценка на тяхната научна дейност съгласно Закона за насърчаване на научните изследвания. Университетите бяха поканени да подготвят кандидатурите си за предстоящата процедура още на 24 юни т.г., след като МОН публикува за обществено обсъждане методика за придобиване на изследователски статут. В Министерството на образованието и науката постъпиха заявления от 26 висши училища. Те бяха оценени по приетата от служебния кабинет методика от междуведомствена група, създадена със заповед на министъра на образованието и науката. Статутът на изследователско висше училище бе въведен в Закона за висшето образование през 2020 г. Той се дава за значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и високи резултати от научноизследователска дейност, оценени съгласно обективни показатели. Изследователските университети ще получат допълнително целево финансиране за развитие на научната дейност от Националния план за възстановяване и устойчивост. Затова определянето им е задължително условие за това неговата реализация да започне навреме.

Вижте статията тук

МОН, 22.07.2021 г.
Dnevnik.bg, 22.07.2021 г.
Mediapool.bg, 22.07.2021 г.
Dariknews.bg, 22.07.2021 г.
Segabg.com, 22.07.021 г.
Мarica.bg, 22.07.2021 г.
Рress.azbuki.bg, 22.07.2021 г.
Рress.azbuki.bg, 29.07.2021 г.

13.07.2021 г.



Всъщност точното име на четиригодишния проект, стартирал през септември 2020 година е "Европейска мрежа за изграждане на система за подпомагане на възрастни самотни хора“. Само че участващите в него 70 научно-изследователски центрове, университети, индустриални компании, социални организации,  експерти по етика и право от 37 страни предимно от ЕС вече го наричат помежду си  "Good brother" - "Добрият брат“. В противовес на онзи страшен "Биг брадър“ от романа на Джордж Оруел "1984“. Български участник в проекта е Лабораторията по биомедицинско инженерство в Техническия университет – филиал Пловдив. Ето какво разказа за работата на българските учени в този иновативен проект ръководителката на лабораторията проф. д-р Галидия Петрова: "Общата цел на всички нас е  по-добро качество на живот на възрастни хора, живеещи самостоятелно. Става дума за използване на комуникационни технологии, базирани на аудио и видеонаблюдение. Технологиите трябва да помогнат за мигновено откриване в проблеми със здравния и физически статус. Например ако на възрастен човек му прилошее и падне в къщи, изкуственият интелект веднага да прецени и да намери помощ.“ Проектът трябва да създаде  стандарти, към които да се придържат бъдещите създатели и участници в тези системи за наблюдение на самотни възрастни хора. Специалистите по етика и право пък ще задават ограниченията, които се налагат от навлизането в личното пространство на възрастните хора. След съвместна работа с тези учени пловдивските инженери обучават "Добрият брат“ да наблюдава и винаги да е готов да помогне, когато има нужда. В Техническия университет – филиал Пловдив вече започнаха експерименти за уточняване къде са критичните места в един апартамент на възрастен човек, който живее сам. Там научните работници поставят 6 инфрачервени камери с ниска разделителна способност, така че да не може да се разпознава лицето на човека. "Техническото решение, което изработваме трябва да бъде евтино, лесно да се включва и интегрира със съществуващи структури, да дава възможност да се увеличава безпроблемно броя на наблюдаваните. С помощта на нашата система ще можем да откриваме и промени в поведението, вследствие на деменция, както и нуждата от рехабилитация. Ще създадем база данни на видео и аудио сигнали от нашите наблюдения, които след това ще могат да се ползват от различни изследователи.“ - заключи проф. Петрова. Биомедицинско инженерство - тази специалност в Техническия университет – филиал Пловдив изисква от бъдещите инженери определени медицински познания. "Когато проектира медицинска апаратура инженерът винаги трябва да мисли кой и къде ще я използва. В практиката има примери, в които чудесни от инженерна гледна точка апарати не са намерили приложение в медицината, защото не са приети от медицинската общност. Причината: на медицинските работници им е било трудно да работят с тези апарати. Точно затова обучаваме студентите си когато  проектират нов апарат, да го тестват поне 6 месеца в няколко клиники. За да стане един биомесицински инженер добър в своята област, трябва да му замирише и на болница“ - категорична е проф. Галидия Петрова. Нейни студенти работят като сервизни инженери към фирми, проектиращи, произвеждащи и продаващи медицинска техника. Големите здравни заведения пък има нужда от медицински инженери, които да поддържат техниката, да обучават медиците с нова техника и да консултират мениджърите  при покупка на медицински апарати и системи.

Вижте статията тук

Plovdiv24.bg, 13.07.2021 г.

12.07.2021 г.

Техническият университет в София обяви резултатите от първото класиране на кандидат-студентите, приети за обучение в бакалавърските специалности за учебната 2021/2022 година, а от днес започна записването, съобщиха от висшето училище. Класираните по първо желание кандидат-студенти се записват окончателно от 12 до 16 юли, всеки ден, от 8.30 до 16.30 часа, по специалности, с дипломата оригинал за средното образование и с копие, с четири снимки и лична карта, след внесена държавна такса за обучение за зимния семестър на учебната 2021/2022 година. Таксата се плаща на постерминал в учебен блок 1, в Ректората на ТУ, в стая 1337, или с банков превод. Класираните не по първо желание оставят в съответния факултет дипломата си оригинал за средно образование и чакат да бъдат прекласирани във второто класиране. При него те запазват първоначалното си класиране или се прекласират напред към по-желаните специалности. Ако желаят, се записват окончателно в специалността, в която са приети на първото класиране, като подават декларация с искане да останат в тази специалност и отказ от участие във второто класиране. Некласираните кандидат-студенти чакат второто класиране, без да подават каквито и да е документи. От 14 юли до 18 септември в Учебния отдел на ТУ ще се приемат документи за попълването на ограничен брой места по някои специалности. За тези места могат да кандидатстват некласираните, некандидатствалите в ТУ-София и получилите по-късно дипломата си за средно образование. Студентските книжки се купуват от книжарниците в района на ТУ-София, а личните картони за записването и студентските уверения се получават безплатно от съответната факултетна канцелария. 

Вижте статията тук 

Мonitor.bg, 12.07.2021 г.
БТА, 12.07.2021 г.

09.07.2021 г.



Тази година преакселераторската програма на фондация Карол Знание “Предприемачи в науката” е с фокус Impact Investing. За участие са поканени студенти, докторанти и млади учени, които разработват научни проекти със социално и екологично въздействие. Наградният фонд е 30 хил. лв. и ще бъде връчен на победителя по време на финала на програмата на 15 декември т.г. Програмата тази година ще се проведе онлайн и вече е отворена за
кандидатстване. Обучението се провежда всяка сряда от 10 до 12 ч. в периода 29 септември - 8 декември 2021 г. Крайният срок за представяне на кандидатури е 6 септември. Impact Investing e бързо развиваща се индустрия, задвижвана от инвеститори, които търсят не просто възвръщаемост, а целенасочено положително въздействие в обществото и околната среда. Предприемачите, които се насочват към такъв тип инвестиране, се стремят да генерират измеримо, благоприятно социално или екологично въздействие чрез решаване на важни за обществото и околната среда проблеми. Фондация Карол Знание ще насърчава и подкрепя учени, които правят наука с въздействие и искат да реализират идеите си като бизнес проекти. Добре дошли са амбициозни учени, които искат да създадат зелени стартъпи с иновативни екологични и енергийни решения, прилагащи принципите на кръговата икономика. Добре дошли са талантливи студенти с предприемачески дух, които искат да стартират компании, базирани на научни разработки със социално или екологично въздействие. Добре дошли са студенти, докторанти и млади учени, които споделят каузата на фондация Карол Знание за наука с въздействие и искат да направят своите реални конкретни стъпки за устойчивото развитие на българската икономика, базирана на знанието. Преакселераторската програма „Предприемачи в науката“ се провежда от 2018 г. и предоставя обучение, насочено към докторанти и млади учени, които придобиват знания и умения да разработят собствени идеи, прототипи, нови материали и технологии, да развият изследователските си проекти в бизнес планове, да работят с ментори, да презентират пред инвеститори и да се срещнат с финансиращи организации. Лектори: лекторите ще презентират от София, Лондон, Франкфурт, Милано и Барселона. Сред тях има член и съветник на мрежата APPG AI, която съветва и прави проучване за британския парламент за икономическите, социалните и етичните последици от използването на изкуствен интелект. Същият лектор е и изследовател в University of Cambridge и разработва Impact investing AI tool, който почти в реално време дава оценка колко „зелени“/етични са дадени компании. Друг от лекторите е Social Impact Consultant, започнал кариерата си със стаж в Дака, Бангладеш, в екипа на Нобеловия лауреат за мир проф. Мохамед Юнус, основател на Grameen Bank. Победителите досега Тазгодишният носител на наградата е д-р Росен Иванов, главен асистент в Минно- геоложки университет „Св. Иван Рилски“, който разработва технология за пречистване на отпадни води с паралелен добив на енергия. За миналата година бяха връчени две награди. Едната, на докторанта от Физическия факултет на СУ Недислав Веселинов, доведе до регистриране на първи стартъп, вдъхновен изцяло от програмата Предприемачи в науката – Експериментално конструкторско бюро Фотоника. Компанията в момента изгражда планетариум „Андромеда“ и има амбицията по този модел да бъдат изградени планетариуми в цялата страна. Другият носител на приза Предприемач в науката 2020 г. разработва екологична батерия Магнезий-Въздух и вече е регистрирана марката, с която продуктът ще бъде продаван – Oxymet. През юни екологичната батерия беше представена на Единадесетата международна конференция по оловни акумулатори - LABAT`2021, организирана от Института по електрохимия и енергийни системи „Евгени Будевски“ (ИЕЕС-БАН). Първият отличен проект е „Механично електронно контролирано хапче“ на д-р Иван Лютаков, лекар гастроентеролог в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, през 2018 г. все още докторант по гастроентерология в Медицински университет-София. Вече има прототип на иновативния продукт, който вече търси финансиране за етапа на тестове с животни. Институционални партньори на програмата Предприемачи в науката са Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Технически университет – София, Университетът за национално и световно стопанство и Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Всеки от тях ще награди студент, докторант или екип с участие в програмата, за да развие и надгради разработката си. Сред менторите тази година ще има представители на Института по интелектуална собственост и технологичен трансфер. 

Вижте статията тук 

Кarieri.bg, 09.07.2021 г.